Чтение онлайн

Фил Канета имаше собствено оръжие. На Грифин не му се е наложило доброволно да предаде пистолета си — ситуация, която Глицки бе сметнал за несъстоятелна. Канета може просто да е скочил на мястото до шофьора в колата на Грифин, да е извадил своя пистолет и ловко да е свършил останалото. Взел е пистолета на Грифин, принудил го е да кара до усамотена и тиха сляпа уличка. И го е ликвидирал.

Но пък, колкото повече обмисляше такава възможност, си даваше сметка, че ако някой от останалите заподозрени от него е притежавал оръжие, с лекота би сторил същото.

Положителният резултат бе че накара Глицки да мисли, и то не единствено за Рон. Не бе сигурно, естествено, нито пък доказано, но Харди внезапно прие поразителната вероятност, че убийството на Грифин всъщност е свързано с Брий.

— Кога е бил убит? — попита. — Имам предвид Карл.

Глицки все още не бе свикнал докрай с новината и Харди не го винеше. Ако наистина се бе случило така, значи отдел „Убийства“ бе допуснал нечувано недоглеждаме. Глицки отново седеше до масата. Сви шепи пред устата си и духна в тях.

— Станало е в понеделник. Някой докладвал за трупа в ранния следобед, около два и половина. Съдебните медици приеха, че смъртта е настъпила час, час и половина преди това.

— Значи по обяд.

Глицки направи гримаса.

— Не е обядвал. Само малко шоколад.

Когато Харди си тръгваше, синът на Ейб, Орел тъкмо се прибираше от обиколката по къщите, стига да приемем, че бе правил точно това. Последните двайсет минути Глицки прекара на телефона, предавайки съобщения на инспекторите си да дойдат в Съдебната палата на следващия ден, заедно с екипа за оглед на местопрестъплението, за да проверят още веднъж колата на Грифин, като се вземе под внимание новото развитие на случая. Доколкото познаваше Ейб, а Харди го познаваше добре, той щеше да продължи нататък със съдебните медици, всевъзможните лаборатории и така нататък. Не изпитваше никаква потребност да му се мотае в краката. Вече минаваше десет и бе грохнал.

Но все още не можеше да се прибере — на всяка цена трябваше да мине през Ерин и поне да целуне децата за лека нощ. И ето го седнал в дневната на Кокранови, а синът му Винсънт спи, положил главичка на скута му. Ребека се бе свила от другата му страна, все още будна — някой ден Харди щеше да направи експеримент колко дни наред дъщеря му може да мине без всякакъв сън, но засега бе доволен от спокойното й телце, сгушено до него. Поне ще знае, че все пак се е отбил вечерта преди Вси светии.

И двете деца бяха излезли, увити в чаршафите на Ерин като призраци. Богатите костюми, които Франи бе изработила за тях — Пепеляшка за Беката и Прасчо за Винсънт, — се бяха забутали някъде в безумието на последните няколко дни.

Но поне бяха изживели празничната си вечер. Събраните бонбони вече лежаха подредени на купчинки върху килимчето. Вълшебницата Ерин се беше справила с всичко и Харди бе повече от благодарен.

Освен това бе приготвила цял шейкър коктейли „Манхатън“ — денят бе тежък за всички и през последните двайсет минути те пиеха по едно питие преди лягане и се осведомяваха за напредъка на Харди, завършил с потенциално разтърсващото откритие за смъртта на Карл Грифин.

Ерин обаче имаше ясно съзнание за степенуването на задачите си по важност — този обрат на събитията може и да е очарователен, но не я интересуваше, ако не засяга Франи и възстановяването на нормалния живот на цялото семейство.

— Този полицай е убит, преди да забъркат и Франи, нали, Дизмъс?

— Около две седмици преди това.

— Ами тогава как е възможно… — Хвърли поглед на Беката, която попиваше всяка дума: — … как може да я държат там?

Харди схвана мисълта й, но каква полза?

— Тя е там заради разправия със съдията, Ерин. До това се свежда проблемът. Допускам, че както и да се развие разследването, ще я пуснат във вторник сутринта. — Думите му прозвучаха непринудено, но таяха смътен страх, че може да се окажат неверни. След изчезването на Рон всякакви предвиждания отпадаха.

— Но тя е добре, нали, татко? — Ето, видя ли? Колкото и да е притихнала, Беката изобщо не заспива.

Прегърна я и я потупа.

— Напълно, Бек. Всъщност ще видя дали… искате ли да си поприказвате с нея?

— О, татко, много!

Харди нежно премести главичката на Винсънт на дивана. Хрумна му внезапно, но може пък и да стане.

— Да опитаме.

Набра затвора и поиска рецепцията, внимателно напомняйки на дежурния за деликатесите, с които ги бе снабдил същия ден — да, човекът бил чул. Какво можел да направи за господин Харди?

Можел да позволи на жена му в административния изолатор да позвъни по телефона и да поговори една минутка с децата си. И след кратко колебание дежурният отвърна, че ще види какво може да направи.

Пет минути по-късно телефонът на Кокранови иззвъня. Харди нервно вдигна слушалката:

— Франи?

Щом чу гласа й, осъзна, че е трябвало да я посети тази вечер, когато минаваше оттам на път за Джеф Елиът. И двайсет пъти на ден да ходеше на свиждане, пак щеше да е малко. Трябва да зареже тази псевдополицейска дейност. Вече я движи Глицки и тя ще си върви от само себе си.

— Как я караш?

Чу я да си поема дъх и разбра, че събира сили да отговори.

— Добре — отвърна с такава престорена бодрост, че му призля.

Беката не бе в състояние да се сдържа и от вълнение теглеше крачола му, кабела, каквото й попадне подръка. Сметна, че не му е сега времето да й се кара.

— Слушай, тук има един човек, който иска да говори с теб.

— Добре, но после пак се обади, моля те.

Харди подаде слушалката на Бек и застана до нея, изслушвайки подробностите от последните два дни, въпросите, които й се е наложило да изтърпи в училище, кога ще се прибере мама, какво правят с нея в затвора — всички съкровени мисли и тревоги на дъщеря си, за които Харди не бе намерил време.

Винсънт се събуди и отпаднало се опря на него, смучейки палеца си, макар че се бе отказал от този навик преди шест месеца.

— Мама ли се обажда? Трябва да говоря с мама — прекалено сънен бе, за да се разплаче, но нещата вървяха натам.

И тъй, и двете деца трябваше да говорят с Франи. После и Ерин — трябва ли да предприеме нещо утре за училище в понеделник? Да не се тревожи, баба е насреща.

Никакви критики към Харди — нито явни, нито намекнати, но той разбра. Схвана. За някои неща го биваше, за други го нямаше никакъв. И го прониза чувството, че ролята на баща, която го объркваше и разстройваше толкова често напоследък, бе станала жертва на потребността му да обмисля нещата, да е все зает, да печели.

Беше степенувал нещата неправилно — усещаше го с всички фибри на тялото си.

Но как другояче да постъпи? Колкото и да се възхищаваше на думи от сътрудничеството на Дейвид Фримън, от службата на Глицки, той знаеше и се тревожеше за това разследване повече, отколкото Франи и Глицки, взети заедно. Харесва ли му или не, той бе основната движеща сила. От него и от следващите му стъпки зависеше животът на мнозина — не само на близките му.

Най-сетне неговият ред дойде отново, щом Ерин вкара и двете деца в спалнята да си лягат.