Чтение онлайн

След петата игра той се облегна назад с доволна въздишка.

— Това се доближаваше до добрата игра. Подходи доста умно в този ъгъл тук. — Гостът ми посочи с пръсти единия край на дъската.

— Явно не е било достатъчно умно.

— Не, беше умно. Онова, което се опита да направиш, се нарича „речен водопад“ — просто за сведение.

— А как се нарича начинът, по който се измъкнахте?

— Наричам го „защитата на Бредон“ — лукаво се усмихна той. — Но така наричам всеки свой ход, когато с необикновената си интелигентност се измъквам от трудно положение.

Засмях се и започнах да разделям камъните отново.

— Още една?

— Уви — въздъхна Бредон, — имам уговорена среща, от която не мога да се измъкна. Не е нужно да бързам, но нямам достатъчно време за още една игра. Не и за добра игра.

Кафявите му очи се стрелнаха към мен, докато събираше камъчетата в торбичката от кадифе.

— Няма да те обиждам с въпроса дали местните обичаи са ти познати — рече. — Все пак мисля, че мога да ти дам няколко общи съвета, колкото и малка да е вероятността да се окажат полезни за теб. — Той ми се усмихна. — Ще е най-добре да ги чуеш, разбира се. Ако откажеш, ще разкриеш, че тези неща са ти известни.

— Разбира се — отвърнах аз с искрено изражение.

Бредон отвори чекмеджето на масичката и извади шепата железни пръстени, които бяхме прибрали вътре, за да разчистим място за играта.

— Начинът, по който са изложени пръстените, е от голямо значение. Например ако са изсипани в някаква купа, това означава липса на интерес към социалните проявления на двора.

Той подреди пръстените така, че гравираните върху тях имена да сочат към мен.

— Ако са внимателно подредени, това означава, че се гордееш с връзките си. — Вдигна поглед и се усмихна. — Както и да са подредени, новодошлият обикновено се оставя сам във всекидневната под някакъв предлог. Това му дава възможност да разгледа колекцията ти, за да удовлетвори любопитството си. — Бредон сви рамене и избута пръстените към мен. — Естествено, винаги предлагаш да върнеш пръстените на техните собственици.

Той внимаваше думите му да не прозвучат като въпрос.

— Естествено — искрено отвърнах аз.

Това беше известно на Трепе.

— Това е най-учтивото нещо, което можеш да направиш. — Той вдигна поглед към мен и с обкръжените с ореола на бялата му коса кафяви очи отново заприлича на бухал. — Някога носил ли си някой от пръстените на обществено място?

Показах му голите си ръце.

— Носенето на пръстен показва, че имаш дълг или се опитваш да си изпросиш услуга. Ако някога маерът откаже да си вземе пръстена от теб, това ще е намек, че иска да направи връзката ви малко по-официална.

— А ако не нося пръстена, това ще бъде счетено за обида — предположих аз.

— Може би — усмихна се Бредон. — Едно е да покажеш пръстен във всекидневната си, а доста по-различно — да го носиш на ръката си. Носенето на пръстен от някой с по-високо положение може да бъде сметнато за доста самонадеяно. Също така, ако носиш пръстена на друг благородник, когато посещаваш маера, той може да счете това за неуместно. Все едно някой е бракониерствал в неговата гора. — Той се облегна на стола си. — Споменавам тези неща най-общо — добави, — като подозирам, че те вече са ти известни и просто оставяш стареца да си бърбори.

— Може би все още съм замаян от поредицата вцепеняващи загуби на так — рекох аз.

Той махна с ръка и аз забелязах, че не носи никакви пръстени.

— Бързо схвана как се играе. Както се казва, като барон, който за пръв път влиза в бордей. Очаквам, че след около месец играта с теб ще е порядъчно предизвикателство.

— Само почакайте и ще видите — заканих му се аз. — Ще ви бия още следващия път, когато играем.

Бредон се засмя.

— Харесва ми, че го казваш. — Бръкна в джоба си и извади по-малка кадифена торбичка. — Освен това ти донесох един малък подарък.

— Не мога да си позволя да го приема — без да се замислям, отвърнах аз. — Вече ми осигурихте забавление за цял следобед.

— Моля те — каза той и побутна торбичката по масата. — Настоявам. Твои са и не е нужно да ми се отплащаш. Запази ги или ги хвърли. Подаръкът е от сърце.

Изсипах торбичката и в ръката ми иззвънтяха три пръстена — златен, сребърен и железен. В метала на всеки от тях бе гравирано моето име — _Квоте_.

— Чух слух, че багажът ти е бил загубен — вметна Бредон, — и реших, че могат да ти бъдат полезни. — Той се усмихна. — Особено ако искаш да изиграем още някоя игра на так.

Разлюлях пръстените в ръката си и разсеяно се зачудих дали златният е масивен или само позлатен.

— И какъв пръстен трябва да изпратя на новия си познат, ако желая да се насладя на компанията му?

— Ами — бавно отвърна гостът ми, — това е _доста_ сложно. При моето прибързано и неприлично нахлуване в стаите ти пропуснах да се представя, както е редно, и не те уведомих за своята титла и ранг. — Кафявите му очи ме гледаха сериозно.

— А би било твърде неприлично от моя страна да ви разпитвам за подобни неща — бавно казах аз, без да разбирам каква игра играе той.

Бредон кимна.

— Така че засега ще трябва да приемеш, че нямам титла или ранг. Това ни поставя в любопитна ситуация — ти не си представен пред двора, а аз самият не се представих пред теб. В този случай би било подходящо да ми изпратиш сребърен пръстен, ако в бъдеще решиш да обядваме заедно или благосклонно да загубиш още някоя игра на так.

Повъртях сребърния пръстен между пръстите си. Ако му го изпратех, щеше да се разнесе слух, че претендирам, че рангът ми е кажи-речи равен на неговия, а аз нямах представа какъв е той.

— Какво ще кажат хората?

— Какво ли наистина? — Очите му весело играеха.

* * *

И така, дните продължаваха да отминават. Маерът ме викаше от време на време за някой изтънчен разговор. Подобните на свраки благородници ми изпращаха своите картички и пръстени и аз ги посрещах с учтив отказ да разговарям с тях.

Единствено Бредон ми помагаше да не полудея от скука в затвора си. На следващия ден му изпратих новия си сребърен пръстен с картичка, на която пишеше: „Когато ви е удобно. В стаите ми.“ Пет минути по-късно той пристигна с масичката си за так и торбичката с камъни. Предложи ми да си взема пръстена обратно и аз приех възможно най-любезно. Нямах нищо против да задържи пръстена. Но той добре знаеше, че нямам друг.

Петата ни игра бе прекъсната, когато бях повикан при маера, чийто железен пръстен мрачно проблясваше върху полирания сребърен поднос на куриера. Извиних се на Бредон и побързах да се отправя към градината.

По-късно тази нощ Бредон ми изпрати своя сребърен пръстен и картичка, на която бе написано: „След вечеря. В твоите стаи.“ Написах на картичката „С удоволствие“ и я пратих обратно.

Когато пристигна, му предложих да му върна пръстена. Той учтиво отказа и пръстенът му се присъедини към останалите в купата до вратата. Стоеше там, за да могат всички да го видят — блестящо сребро, което просветваше сред шепата желязо.