Чтение онлайн

Естествените им врагове бяха само двама. Единият бе грамадна, но много рядка дълбоководна риба — нищо повече от чифт зинали челюсти в служба на един вечно празен търбух. Другият бе отровната пулсираща пихтия — подвижна форма на гигантски полипи, — която понякога покриваше морското дъно със смърт, оставяйки под себе си избеляла пустиня.

Ако не бяха случайните екскурзии отвъд естествените граници на водното им царство, скорпионите спокойно можаха да прекарат цялото си съществуване в морето, съвършено приспособени за живот в средата си.

Но — за разлика от мравките и термитите — те не бяха стигнали още до някоя от задънените улици на еволюцията. Все още можеха да реагират на промените.

А промяната, макар засега все още в ограничен мащаб, бе настъпила вече в техния воден свят. Вълшебни неща бяха паднали от небето. А там, откъдето бяха дошли, трябваше да има още. И някой ден, когато узрееха за този миг, скорпионите щяха да отидат да ги търсят.

Нямаше за какво особено да се бърза в безмерното време на Талаския океан; много години щяха да изминат, преди те да предприемат първото си нашествие срещу непознатия свят, за който разузнавачите им щяха да донасят толкова необикновени доклади.

Те не можеха да предположат, че други разузнавачи носят доклади за тях самите.

И когато накрая се размърдат, избраният от скорпионите момент щеше да се окаже най-неподходящ. Щяха да имат лошия късмет да излязат на сушата по време на втория незаконен, но изключително компетентен мандат на президента Оуен Флечър.

Когато Кумар Лоренсън се роди, звездолетът «Магелан» се бе отдалечил само на няколко светлинни часа от Таласа, но баща му вече спеше и чу новината едва триста години по-късно.

Той плака при мисълта, че в лишена от сънища летаргия бе проспал целия живот на първото си дете. Някой ден, когато се почувствуваше готов за изпитанието, той щеше да види записите, които го очакваха в банките памети. И щеше да наблюдава как синът му се превръща в зрял мъж, щеше да чуе гласа му, отправящ през вековете поздрави, на които той никога нямаше да отговори.

И щеше да види (нямаше как да избегне това) как постепенно остарява отдавна мъртвото момиче, което бе държал в прегръдките си само преди седмици. Нейното последно «сбогом» щеше да дойде до него от сбръчканите устни, отдавна превърнати в прах.

Мъката му, макар и пронизваща, щеше постепенно да стихне.

Светлината на ново слънце изпълваше небосвода пред него. И скоро в света, който вече притегляше звездолета «Магелан» в последната му орбита, щеше да се роди още едно дете.

Един ден болката щеше да изчезне, но споменът — никога.

(Земни години)

1956 Откриване на неутриното

1967 Откриване на аномалиите на слънчевото неутрино

2000 Потвърдена съдбата на Слънцето

2100 Междузвездни сонди

2300 План за разследване с роботизирани кораби

2400 Начало на разселването

2500 (ембриони)

2600 (Кодиране на ДНК)

2751 КОРАБ-РАЗСЕЛНИК ИЗЛИТА ЗА ТАЛАСА

2999 ПОСЛЕДНО ХИЛЯДОЛЕТИЕ

3400 Последните господари на Земята

3500 КВАНТОВ ДВИГАТЕЛ

3600 ПОСЛЕДЕН ЕКСОД

3617 ЗВЕЗДОЛЕТ «МАГЕЛАН»

3620 ГИБЕЛ НА ЗЕМЯТА

ТАЛАСА

3109 Първо кацане 0

Раждане на нацията 100

Връзка със Земята 200

Изригване на вулкана Кракан, връзката прекъсната 300

Стаза

3864 «Магелан» пристига 718

3865 «Магелан» отлита 720

4135 СЕЙГЪН — 2 1026

БИБЛИОГРАФСКИ БЕЛЕЖКИ

Първия вариант на този роман, къс разказ от 12 500 думи, написах през февруари-април 1957 г. и го публикувах в юнския брой на «Иф мегазин» (САЩ) през 1958 г., а през юни 1959 г. — в «Сайънс Фантъси» (Великобритания). Може би по-добре би било, ако той бе включен в някой от сборниците ми с разкази — «Обратната страна на небето» (1958) или «От океана, от звездите» (1962), издания на «Харкорт, Брейс, Йованович».

През 1979 г. развих темата като кратък филмов сценарий, който се появи в «ОМНИ мегазин» (бр.12, т.3, 1980). След това бе публикуван и в моя илюстриран сборник къси разкази «Страж» (1984), «Байрон Прайс/Бъркли» с предисловие за историята на създаването му, както и неочаквания начин, по който той доведе до написването и филмирането на «2010 Одисея втора».

Този роман, третия и последен вариант, започнах през май 1983 г. и го завърших през юни 1985 г.

Коломбо, Шри Ланка

1 юли 1985 г.