Чтение онлайн

Тевкър събира свещените съдове и обикаля остатъците на днешното жертвоприношение – сурово яйце, което помощниците му дадоха да счупи и да гадае по него.

Жълтъкът беше развален. Оцветен в червено с кръвта на неизлюпеното пиленце. Знак за надвиснала смърт. Но чия?

Тевкър излиза от свещената горичка на близката поляна. Тук се строи селският храм. Но вече цяла вечност не могат да го завършат.

Стените са от кирпич и дърво. Над величествената фасада има триъгълен фронтон. Широкият, нисък двускатен покрив скоро ще бъде покрит с теракотени керемиди. Когато сградата бъде завършена, Тевкър ще благослови олтарите и боговете ще бъдат доволни.

Всичко отново ще бъде наред.

Той обаче не знае кога ще стане това. Всички работници са в местната мина да копаят сребро. Религията е изместена от търговията.

Отива в задната част на храма, зад трите помещения, посветени на главните божества: Тиния, Уни и Менрва. Когато жена му завърши бронзовите статуи на свещения пантеон, той ще ги благослови и ще ги постави в наречените им ниши.

Тази мисъл го успокоява, но не му вдъхва достатъчно увереност, за да се върне вкъщи.

Все още натъжен, Тевкър тръгва криволичейки сред високата трева и влиза в гъстата горичка от липи и дъбове.

Чува ги много преди да ги види. Младежи от близкото селище. Тичат. Гонят се. Крещят. Трима са и като че ли играят някаква игра с яздене. Когато приближава, Тевкър вече не е толкова сигурен в невинността им.

Слънцето свети в очите му, но той забелязва, че са повалили на земята някакво момче.

Единият от младежите стиска главата на момчето между краката си – като овца, когато я стрижат. Другите двама са вдигнали туниката му. Момчето е голо от кръста надолу и най-едрият от тримата нападатели го изнасилва.

Тевкър остава настрани. Той е висок и жилав, но знае, че не може да се справи с такива диваци.

Пред слънцето минава облак и сега той успява да види по-ясно.

Слабичката жертва на младежите не е момче. Тетия е.

Вече няма колебание. Тевкър хуква, като едва докосва земята с крака. Изважда дългия нож за свещените жертвоприношения, острието, с което изкормва животни.

Забива острието в гърба на изнасилвача.

Варваринът изкрещява и поваля Тетия при падането си. Тевкър замахва срещу оня, който я държи, и разрязва лицето му.

Някой го сграбчва за врата. Третият е скочил върху него. Души го. Опитва се да го повали.

Двамата се стоварват на земята. На Тевкър му се завива свят. Ударил е главата си, причернява му.

Но преди да изгуби съзнание, усеща още нещо. Ножа. Някой го изтръгва от ръката му.

Capitolo II

– Тевкър!

Гадателят си мисли, че сънува.

– Тевкър! Събуди се!

Той отваря очи. Болят го. Тетия стои над него, но той не вижда лицето , защото слънцето свети силно зад нея.

Трябва да е било сън. Но изражението подсказва, че не е. Кръвта по ръцете показва, че не е.

Той се обръща настрани и бавно се надига. Оглежда се. Не вижда нищо. Изправя се и се подпира с треперещи ръце на нея.

– Добре ли си?

На лицето се чете ужас. Тя гледа нещо зад него. Тевкър се обръща.

Не може да повярва на това, което вижда.

Истина е било. Истина.

Трупът на изнасилвача още е там. Проснат на земята. Лицето и тялото му са нарязани на парчета. Мъжът, чието лице поряза, и другият му съучастник са избягали.

Тевкър поглежда жена си. Тя е опръскана с кръв. Не се налага да я пита какво е станало – очевидно е. Докато той е бил в безсъзнание, тя е взела ножа от ръката му и е накълцала нападателя. Забивала е ножа, забивала е и е забивала, докато не е останало съмнение, че е мъртъв.

И не е спряла.

Тевкър стои като онемял. Не може да погледне жена си.

Изкормила е нападателя.

Забила е ножа дълбоко в тялото му и го е разрязала. Вътрешностите са навсякъде. Сърцето. Един бъбрек. Черният дроб. Разфасовала го е като коза.

Накрая Тевкър се обръща към нея. Гласът му е напрегнат и изпълнен с тревога.

– Тетия? Какво си направила?

Лицето става сурово.

– Той ме изнасили. – Посочва останките. – Тази свиня ме изнасили!

В очите проблясват сълзи. Той я хваща за ръката и усеща как трепери, докато се мъчи да обясни.

– Мъртъв е и се радвам, че е така. Нарязах го, за да не се пресели никога в отвъдния живот.

Накланя глава към парчетата от тялото му, към органите като онези, които е виждала съпругът да изтръгва от труповете на животните, принесени в жертва на боговете.

– Взех черния му дроб, та Аита да отнесе душата му.

Думите го вцепеняват. Аита – владетелят на отвъдния свят. Крадецът на души. Името, което никой нецвис не дръзва да изрече. Краката на Тевкър лепнат от кръвта на убития от жена му – на мъжа, който го унижи и омърси почти толкова, колкото нея. Започва да му се гади. Той оглежда кръвопролитието. Удивително е. Никога не е подозирал, че Тетия е способна на такава сила, камо ли на такъв гняв. Постепенно Тевкър се опомня.

– Трябва да вървим. Трябва да отидем при магистрата и да му кажем какво се е случило. Как са те нападнали и си се защитила. Всичко.

– Ха! – Тетия разперва ръце, като се изсмива нервно. – Ами за това какво ще кажем? – Завърта се в кръг, за да посочи кървавата баня. – Трябва ли да търпя подигравките на хората до края на живота си? „Вижте я! Тази жена! Изнасилиха я и тя изгуби разсъдъка си.“

Тевкър се опитва да я успокои:

– Хората ще разберат.

Тя се дръпва.

– Не! – Вдига кървавите ръце пред лицето си. – Не, Тевкър! Няма!

Той я хваща за китките, опитва се да дръпне ръцете надолу, но не може. Вместо това я издърпва към себе си и я прегръща силно. Тя трепери. Той притиска лице до косата и я целува нежно. Знае, че това, за което си мисли, не е правилно. Знае, че не бива. Но знае и че то е единственото, което могат да направят.

Тевкър прави крачка втрани, като още държи жена си за раменете.

– Тогава ще отидем и ще се измием в реката. Ще се приберем вкъщи и ще изгорим тези дрехи. И ако някой ни попита, цяла нощ сме си били заедно вкъщи.

На лицето се изписва облекчение.

– И никога няма да споменаваме нищо на никого. Разбираш ли?

Тетия кимва. Притиска се в него и вече се чувства в безопасност. Освен това обаче се чувства различна. Различна по начин, който ще промени живота им завинаги.

<