Чтение онлайн

— Взел си касетката, нали? — попита тя.

— Беше диск. Но не, оставих го в камерата.

— Защо? — изгледа го изумена тя.

— Знаем къде да го намерим. Освен това, ако изчезне, онзи ще разбере и ние ще сме изиграли ръката си. Продължавай да гледаш нататък…

Грейс отново се взря в екрана на айфона.

— Асфалтираща бригада, работеща през нощта. Изглежда, в някоя от индустриалните зони на града е — обясни той и нави ръкава на ризата си, разкривайки няколко китайски символа, записани с химикал на ръката му. — Този знак се вижда на табелата на сградата отзад.

— „Чун“ — назова го тя. — Означава „чест“, „достойнство“. Остров Чунмин…

— Да. И на мен ми хрумна точно това. Продължавай да гледаш, ще го видиш всеки момент — каза той.

— За какво им е било да заснемат полагането на асфалт? — недоумяваше Грейс.

— И защо да държат записа в камерата, ако онзи човек е мъртъв? А ако ръката му е отрязана, много вероятно е вече да не е между живите… — отвърна Нокс. — Ако монголецът работи за полицията, за онзи инспектор, тогава нещата си идват на място. Ченгетата събират доказателства, за да изградят обвинение или…

— Или за да изнудват — довърши мисълта му тя.

— Да. Или пък като гаранция — допълни Нокс.

— А ако този дебелият до монголеца е някой партиен член от Пекин… — каза тя и изведнъж шумно си пое дъх.

— Имаш набито око — похвали я Нокс. — Аз го забелязах чак при втория оглед.

Грейс върна записа малко назад и го спря на пауза, когато в кадъра за кратко се появи мъжка глава. Подаде се иззад една от бетонните огради и надникна във вътрешния двор. След това кадърът се премести, за да проследи шпионина, и камерата даде лицето му в по-близък план.

— Познах го от снимките на дигиталната фоторамка — призна си Нокс.

На екрана на айфона се виждаше размазано изображение на лицето на Едуард Лу. Гледаше право към камерата, а изражението му бе като на елен, попаднал в светлината на фарове.

— О, Еди! — извика, пребледняла, Грейс.

— Който и да е полагал този асфалт, не е искал да го прави през деня — отбеляза Нокс.

— Ние сме в Китай! — ядоса се Грейс. — Работим по всяко време на денонощието. Това не означава нищо.

— Крият нещо, бъди сигурна — каза той.

— И Еди го е видял.

— Както и дебелака — допълни Нокс. — Видял е и дебелака. Както и онзи другия, който и да е той.

— Затова се е опитал да ми се обади — прошепна тя.

— Не може вечно да се обвиняваш за това.

Когато Грейс вдигна глава, в очите й личаха напиращите сълзи. През следващите няколко минути и двамата не казаха нищо, което поизнерви Нокс. Самият той се радваше, че бе успял да заснеме видеото от екранчето на камерата, и то така, че да могат да различат детайлите. Реши, че на по-голям екран и при запис с по-добро качество щяха да могат да разпознаят и лицата на хората.

Нокс посегна и приятелски хвана ръката й:

— В момента не можеш да направиш нищо повече от това… Нека се стегнем, за да опитаме да оправим нещата.

Грейс му разказа за срещата си с Йонг Ченг и Маргарт.

— Единият от двамата ще се хване — предположи Нокс. — Ако не стане, пълним една чанта с вестници и ще импровизираме.

— Те ще ги убият.

— Няма да им се удаде тази възможност. Ще видиш — успокои я той.

— С теб сме съвсем сами. Маргарт не трябваше да се обажда. Сега китайците вече знаят, че имаме записките на Лу. Набелязани сме.

— Знаехме, че ще има такива проблеми. Правим това, което трябва.

Грейс го погледна с любопитство.

— Това е американска поговорка — уточни той.

— А сега какво, Джон?

— Ще се обадя на Брайън Праймър, за да разбера подробностите около плащането на откупа. Ще ми тегли едно конско, но накрая ще ми каже това, което ни трябва.

Щеше му се да изпие още една бира. А защо не и още няколко?

— Трябва да се обадя на Ранди — допълни той.

— За кода ли? Мислех си, че ти го е казал — учуди се Грейс.

— Да, каза ми го. Но не е заради кода. Заради доказателството, че са живи… — обясни Нокс. — Праймър ще иска да му дадем финално доказателство, че те са живи. Това е единственият ни шанс.

07:00 часа

Шанхай

Петъчният старт на Националния празник на Китай съвпадаше с дните на Есенния фестивал, което означаваше, че триста милиона китайци възнамеряваха да пътуват нанякъде за почивните дни. За по-малко от три денонощия щяха да бъдат закупени почти сто милиона влакови билета за отиване и за връщане за сто и осемдесетте милиона пътници. Двеста милиона други щяха да пътуват с автобус, кола, велосипед, мотоциклет, лодка или пеша, за да се видят със семействата си. Щяха да се организират полети до всички дестинации, а местата в самолетите бяха резервирани още преди месеци. Фериботите щяха да са претъпкани с народ, а означеното ограничение за броя превозвани пътници щеше да бъде многократно превишавано…

Всички китайски граждани се чувстваха задължени да се върнат по родните си места за празниците, а пребиваващите в страната чужденци виждаха в това възможността да ползват цяла седмица почивка за ваканционни пътувания. Китай буквално щеше да изключи за няколко дни: първо, за да отпразнува основаването на държавата си, а след това заради есенното равноденствие — празник, който се честваше вече 3000 години. Отливът на хора щеше да доведе до опразване на улиците и тротоарите на Шанхай и двадесетмилионното население на града щеше да се стопи наполовина.

Сред тези, които нямаше да ходят никъде, бяха и Нокс и Грейс.

След като Нокс се беше обадил на Праймър, двамата с Грейс спяха на смени, очаквайки позвъняването му и предложенията на Маргарт и Йонг Ченг, които наддаваха за счетоводните документи на Лу.

В седем сутринта си взеха по един душ, ядоха традиционни бухтички от количката на един уличен търговец и си купиха кафе от „Старбъкс“. Слънцето вече припичаше, въпреки че Нокс бе видял прогнозата за времето, според която се очакваше тайфунът „Дюан“ — бурята, която бе отнесла Филипините само преди три дни. Следобед трябваше да се развихри над крайбрежието на Китай и да донесе дъжд и ураганни ветрове.

За строителството на небостъргач като „Ксуан Тауър“ появата на бурята точно в този момент би могла да се окаже фатална. Заради почивните дни нямаше достатъчно работници, които да обезопасят стотиците строителни нива по обекта, оставеното оборудване и изградените скелета. Правителството отправи телевизионни и радиоапели към работниците да се завърнат в града, но като цяло никой не им обърна внимание.

Айфонът на Грейс иззвъня. С Нокс го погледаха за момент, преди тя да вдигне.

— Ало? Моля, изчакайте… Ще включа високоговорителя.