Чтение онлайн

Деши се извърна: беше онази флиртаджийка, полицайката. Стискаше с две ръце тръбата, а в погледа й се четеше решителност. Чужденецът го ритна силно и на Шен Деши му се стори, че асфалтът подскочи към него, и той се стовари на земята с цялата тежест на сто и двадесетте си килограма.

Изрева от болка, когато противникът му го стисна за рамото и размаза лицето му в асфалта. Веднъж, втори път…

Последва мрак.

Грейс държеше пистолета на ченгето насочен към полицайката, която стоеше срещу нея с окървавената тръба в ръка и дишаше тежко, приковала поглед в поваления мъж.

За един кратък миг тримата само стояха и се гледаха. Бяха изморени, сломени от изтощение.

— Никой никого няма да убива — обърна се Нокс към полицайката.

„Стига толкова смърт“, беше си помислила Грейс в същия момент и се изненада, че Нокс изрече мислите й на глас.

— Той няма да посмее да докладва за това — обърна се Грейс към момичето. — Има твърде много неща, които не може да обясни. Остави тръбата.

— Хвърли пистолета — отвърна й младата жена.

Грейс извади пълнителя и го остави на асфалта до краката си.

— Да го направим заедно? — предложи тя.

Полицайката кимна.

Грейс и момичето се наведоха едновременно, оставяйки тръбата и пистолета на земята.

— Можем да те закараме донякъде — предложи й Нокс на мандарински.

Тя се изплю, отвратена, върху Деши, след което отстъпи настрана и се отдалечи с гръб към рейндж роувъра. Накрая се обърна и тръгна надолу по крайречния път, без да бърза особено.

— Ами ако той може да ни каже името? — обърна се Грейс към Нокс, поглеждайки към падналия полицай.

— Този ли? Ще му трябват доста силни лекарства и поне две седмици време, преди да успее да ни каже собственото си име — отвърна Нокс.

— Тук ли ще го оставим? Просто така?

— А имаш ли друга идея? — попита Нокс и разтърка главата си, сякаш да се увери, че все още беше цяла и на мястото си.

— Нямам. Но от всичко това не успяхме да измъкнем нищо — ядоса се Грейс.

— А Козловски? А кожарската фабрика и това, което е останало под асфалта? А отправните точки за бъдещето на едно огромно парче земя? Ние се добрахме до всичко това…

— Това е Китай — прекъсна го тя. — Не забравяй, че до сутринта всички евентуални доказателства ще са изчезнали. А американците, така или иначе, нямат право да водят разследване тук.

Грейс се приближи до поваления мъж от отряда „Желязна ръка“ и го изрита силно в раненото рамо, колкото да се увери, че не се преструва.

— Аз ще го направя — каза Нокс.

Грейс отново зареди пълнителя в пистолета, докато Нокс претърсваше джобовете на инспектора. Намери портфейла му и паспорт с монголска националност. Подаде ги на Грейс.

— Това ни дава някои отговори — кимна той.

— Инстинктът ми подсказва, че не бива да го оставяме тук… Не и жив, не и в това състояние — заяви Грейс.

— Не забравяй, че все пак отпечатъците на момичето са върху тръбата. Ако искаш да натопим този, нямам нищо против. А за това можем да набедим нея.

— Но нали каза…

— Виж какво, това беше само за нейно добро. В момента се опитвам да направя най-доброто за всички ни.

Грейс си позволи лекичко да се усмихне и повторно разглоби пистолета, като този път разхвърли частите му на различни страни.

— За пръв път те виждам да се засмееш — отбеляза Нокс.

— А колата му? — попита Грейс.

Нокс отново бръкна в единия от джобовете на инспектора и измъкна ключовете.

— Винаги си с една крачка напред, Джон Нокс — похвали го тя.

— Невинаги. Само понякога — каза той.

— И понякога ми звучи добре. Даже много добре — отвърна тя.

Нокс затръшна багажника на рейндж роувъра. Беше прибрал тръбата с отпечатъците на полицайката като доказателство, в случай че инспекторът не оживееше след раните си. Искаше да се подсигури възможно най-добре.

— Какво, по дяволите, правиш тук? — попита го Козловски веднага щом бе освободен от примката около врата си.

Нокс се настани на предната седалка.

Грейс приплъзна шофьорската седалка напред и нагласи огледалото за обратно виждане. Тя щеше да шофира.

— Питам те сериозно — настоя Козловски.

— Видях те да идваш и си помислих, че си ни предал. Представи си изненадата ми — каза Нокс.

— Какво, по дяволите, правиш тук, Нокс?

— Вършим твоята работа вместо теб. Правя това, което ме помоли да сторя.

— Недей да се шегуваш с мен — предупреди го Козловски.

— Един геодезист е бил убит тук, на острова, и смъртта му е била представена като инцидент — обясни Нокс. — Възможно е той да се е опитвал да изнудва онази голяма клечка от Пекин — мъжът, за когото говорихме с теб. И това е, защото вероятно е разбрал какво са му възложили да замерва — разработването на нов град, който евентуално да бъде населяван от поне четири милиона души. Моето предположение е, че е искал пари, за да си държи устата затворена, така че се е наложило монголецът да му я затвори завинаги.

— Какъв монголец? — попита Козловски.

— Едуард Лу е видял всичко. Видял го е и твоят оператор. Преди да се прости с живота си…

— Ти си задник… — изпъшка Козловски, облегна се на седалката и разтърка врата си.

През следващия час Нокс и Грейс споделиха с него това, което знаеха, и му разказаха за нещата, които все още очакваха да разберат.

— Ти поиска от мен да разбера името на човека от правителството чрез видеозаписа — каза Нокс. — Ти изложи живота на Дулич на опасност заради това. Как, мислиш, че се чувствам в момента?

— И какво от това? — промърмори Козловски.

— И което е по-важно — продължи Нокс, — замислял ли си се как би реагирал генералният консул на всичко това?

— Тръгнал си по погрешен път! — предупреди го Козловски.

— Ние ти дадохме всичко, до което успяхме да се доберем. Остави разузнаването да се оправя с това, но искам да измъкнеш Сержанта от болницата и сетне да осигуриш бягството и на трима ни от страната, и то не по-късно от утре на обяд — заяви Нокс.

— Той ви спаси живота — намеси се и Грейс.