Чтение онлайн

— Берлинската стена — отговори мъжът с надпис „Исус“.

— Благодаря ви, госпожице Роудс, това е достатъчно — каза Буров.

— Вижте — каза младежът с акцент от Вирджиния на Лиза, — ние, американците, наричаме това „тривиални“ въпроси, но част от тях са доста трудни за вашите средни руснаци.

Лиза погледна към Холис и той прочете в очите й колко трудно й е да повярва, че тези мъже са руснаци. Буров също забеляза това и се обърна към младежа с надпис „Исус“ на фланелката.

— Ще нарушим правилата, за момент можете да бъдете отново руснаци.

— Слушам, полковник — каза младежът, който незабавно скочи на крака. Той погледна към Холис и Лиза и продължи отново на руски: — Някога името ми беше Евгени Петрович Корниенко. Преди единадесет месеца постъпих в тази школа, която наричаме Инкубатора — това е един скрит период от живота ми, по време на който ще претърпя пълна метаморфоза и ще излетя като пеперуда. Ще нося името Ерик Ларсън. Може би ще имам някакви неясни спомени за предишния си живот на гъсеница, но ще имам красиво обагрени крилца и ще летя под слънчевите лъчи. И никой, който ме види, няма да си спомня за гъсеницата.

Буров кимна и мъжът седна на мястото си. Холис имаше чувството, че Евгени Петрович бе по-убедителен като Ерик Ларсън. Холис осъзна и че както бе посочил Буров, много от тези мъже наистина бяха подбрани не само по интелект, но и по физически данни. Повечето от онези, които вече бяха видели, бяха привлекателни, много от тях имаха светла кожа, типична за руснаците от Севера, която им придаваше съвсем американски вид, когато към всичко се добавеха поведението и дрехите.

Буров благодари на четиримата мъже и тръгна към вратата. Но Холис се забави, за да ги попита:

— Знае ли някой кой е спечелил Бородинската битка?

— Не съм много добър по история — отговори Ларсън, — но мисля, че Наполеон е отмъкнал победата в този случай. Нали така, момчета?

Всички кимнаха утвърдително.

— Трябва да препрочетете своята история, полковник — каза Холис на Буров.

Буров не отговори и изведе Холис и Лиза извън къщата. Продължиха разходката си. Холис забеляза, че постройките в лагера бяха разположени на доста голямо разстояние една от друга, така че на моменти имаха чувството, че вървят през безлюдна гора. След това внезапно се появяваше някоя къща или пък съзираха тръгнал нанякъде човек. Холис забеляза трима мъже, облечени с палта, които вървяха срещу тях по покритата с трупи пътека.

— Инструктори — каза Буров.

Холис се загледа в тях, докато ги наближаваха и си говореха, и си помисли, че те наистина почти приличат на трима достопочтени преподаватели, дошли на почивка сред гората, които обсъждат имуществени въпроси или Чосър. Когато се срещнаха на пътеката, Буров ги представи един на друг.

— Майор Пул, капитан Шилър и подполковник Мийд, разрешете да ви представя полковник Холис от Военновъздушните сили на Съединените щати, бивше Военновъздушно аташе в американското посолство, и госпожица Лиза Роудс от Информационната служба на САЩ, също бивш служител на американското посолство.

Петимата американци се спогледаха.

— Как, по дяволите, се озовахте тук? — наруши мълчанието подполковник Мийд.

— Отвлякоха ни — отговори Холис.

— Господи, този път сте попрекалили — каза Мийд на Буров.

— Ако следяхте по-внимателно вестниците, както се предполага да правите, господа — каза Буров с тънка усмивка, — щяхте да сте прочели за смъртта на полковник Холис и госпожица Лиза Роудс във вертолетна катастрофа.

— Точно така — кимна майор Пул. — Вие сте военновъздушното аташе.

— Бях.

— Значи вие двамата сте истински американци? — каза капитан Шилър. — Помислих си, че вероятно сте от летящите гъсеници на полковник Буров от поредните випуски.

— Не — отговори Холис. — Истински сме.

— Наистина четох за вас, но това вие ли сте? — недоверчиво продължи подполковник Мийд.

— Утре ще получите списанията от миналата седмица, в тях има снимки. Ще дойдат видеокасетите и телевизионните информационни програми от миналата седмица.

— Е, съжаляваме, че ви срещаме тук — сериозно им кимна Шилър.

— И ние съжаляваме, че сме тук — отговори Холис. Чувстваше, че имат да го питат за много неща, едно от които беше Додсън, но сега не беше подходящото време за това. — Скоро ще си поговорим — каза Холис.

Те кимнаха. Буров се раздели набързо с инструкторите и поведе Холис и Лиза по-нататък.

— Както виждате — каза той, — къщите тук са американски. Освен това в едно друго подземно съоръжение имаме няколко тренировъчни обекта — американска кухня, няколко делови и професионално специализирани бюра, стаи, пълни с американска апаратура, и така нататък. Ще ви ги покажа някой друг ден. Но в обучението ни се акцентува главно на нюансите в езика и културната среда: изражение на лицето, облекло, междучовешки отношения и други неща в този дух. Ежедневните неща като супермаркетите и бензиностанциите лесно се научават и в самите Съединени щати.

— Например как се пуши цигара — каза Холис.

Буров повървя мълчаливо и след малко отговори:

— И дребната грешка може да се окаже фатална. — А после продължи: — Един от основните ни проблеми явно е изражението на лицето. Много странно, лицето е нещо толкова индивидуално, а същевременно хората от различни култури изразяват различните неща по различен начин чрез мимиката на лицето.

— Московчаните винаги имат израз на тихо отчаяние — отбеляза Лиза, — освен когато са пияни, тогава изглеждат меланхолични. Никога не се усмихват, само на децата си.

— Така ли? — каза Буров. — Знаете ли, никога не съм го забелязвал. Но точно в това е въпросът. Вие сте го забелязали. Другата голяма трудност е английският език. Броят на думите е огромен. Имате близо половин милион думи. Ние имаме по-малко от сто хиляди. Английският определено е много богат език. Завиждам ви за езика, с изключение на правописа и граматиката.

Буров продължи да говори, докато вървяха по покритата с трупи пътека през гората.

— Сега си спомням една история с един от нашите випускници, който неотдавна пристигнал в Америка и изпаднал в затруднено положение пред автомат за празни кутии от напитки — каза Буров. — Изглежда, че е сложил пълна кутия с кола в автомата, въпреки че изобщо не ми е ясно защо го е направил. — Той се усмихна при мисълта за случката, след това добави. — Предполагам, че е нещо като разчитането на снимки от сателитите. Виждате всичко, но не е като да сте на земята. Трябва сами да стъпите на място и да вдишате въздуха на страната, да усетите ритъма на живота й, за да я опознаете истински.

— А какво става, ако я опознаете и обикнете? — попита Лиза.

— Това може да се превърне в проблем — отговори Буров. — Но сме отработили този въпрос. Пак посредством илюзия. Нашите възпитаници са лоялни към нас, но ние им вдъхваме чувството, че и в Америка са под постоянно наблюдение. Знаят също така, че се грижим много добре за семействата им тук. Разбирате ли?

— Полковник, вие определено владеете отлично тънкостите на нашия език — отбеляза Холис.