Чтение онлайн

— Къде, по дяволите, отиваш?

— Здравей — погледна го О’Шей. — Добре ли се чувстваш?

— Чудесно. Отговори на въпроса ми, капитане.

Лиза се наведе през седалките и го целуна по бузата.

— Здравей, Сам — хвана ръката му тя.

— Здравей и ти. Здравейте всички там отзад. Къде отиваме, по дяволите? Посолството е само на двадесет минути.

— Не можем да отидем в посолството с този товар, генерале — каза Бърт Милс, който седеше зад него. — Капитан О’Шей, Бил и аз официално сме в Хелзинки. Вие с Лиза официално сте мъртви. Додсън е умрял преди близо двадесет години, а Буров е може би най-големият ни проблем.

Холис кимна. Знаеше всичко това.

— Отиваме към залива.

— Да, сър. Към Финландския залив — отговори О’Шей. Имаме среща с един кораб. Поздравления за повишението — добави той.

Съвсем по военному, помисли Холис. Не поздравления за това, че е останал жив — повишението беше по-важно.

— Благодаря — изръмжа той.

— Как се чувстваш? — попита Милс.

Холис раздвижи краката, после ръцете си и не усети да има проблеми с координацията на движенията. Виждаше добре, а и останалите му сетива изглеждаха наред. От ризата си долови слаб мирис на повръщано, но не беше изпразнил нито пикочния си мехур, нито червата, което беше добре. Осъзна, че дясната страна на лицето му е изтръпнала, докосна бузата си с пръсти и откри, че мястото, където зъбите на Буров бяха разкъсали плътта му, е покрито с марля. Предположи, че изтръпването се дължи на местна упойка, а не на въздействието на нервнопаралитичния газ.

— Добре съм. — Той се обърна и погледна към Милс. — Пралидоксим ли си сложил?

Милс кимна, признавайки, че ставаше въпрос за антидот срещу нервнопаралитичен, а не приспивателен газ.

— Имах ли конвулсии?

— Леки. Но ако сега се чувстваш добре, значи си добре. С това нещо е така.

— Не мислех, че може да ти прилошее толкова от приспивателен газ — каза Лиза.

Никой не й отговори. Холис се обърна и огледа тъмната кабина. Лиза бе коленичила на пода между седалките, Милс беше точно зад Холис, а Бренън миролюбиво спеше на седалката зад гърба на О’Шей. На двете места отзад бяха Додсън и Буров. Доста странни съседи, помисли той. Те се държаха изправени благодарение на ремъците, препасани през раменете им.

— Додсън ще се оправи — каза Милс. — Трябва му само обилна храна. Буров… е, ще се наложи да му се прекрои лицето. Надявам се да няма мозъчни контузии.

— Той има вродени мозъчни увреждания — отговори Холис. Почувства, че Лиза стиска ръката му, и като си спомни за изпитаните угризения, стисна в отговор нейната. — Радвам се, че те виждам.

— Чаках те, но… — каза тя.

— Не трябваше да ме чакате, не трябваше и да се връщате и да подлагате всичко на риск.

— Гласувахме и аз загубих — каза Милс. — Нищо лично, генерале. Просто за информация. И също за информация: и вие със Сет не трябваше да ме чакате. Но благодаря.

Холис се обърна отново напред и огледа уредите на командното табло, като погледът му спря върху индикатора за горивото.

— На какво разстояние сме от залива?

— Въз основа на средната скорост и времето на полета досега — отговори О’Шей, — предполагам, на сто и петдесет възела. Имам навигационна карта на терена, но не виждам никакви ориентири на земята. Насочваме се към Ленинград. Щом видим светлините на града, ще променим курса.

Холис погледна към индикаторите за скорост и височина на полета. Летяха със 150 километра в час на височина 1600 метра. Погледна оборотомера и тахометъра, след това провери налягането и температурата на маслото, на акумулатора и на изхвърляните от двигателя газове. Като се имаха предвид теглото на товара и излишното разстояние, вертолетът се справяше добре. Единственият проблем според него беше горивото: изглежда, то просто не беше достатъчно. Почука по индикатора за бензина, за да види дали стрелката мърда.

О’Шей помисли, че Холис иска да обърне внимание на съществуващия проблем, и тихо каза:

— Не знам — насили се да се усмихне и използва една стара пилотска шегичка: — Може да ни се наложи да преплуваме последните сто ярда.

— Изразходвали сте известно количество гориво, като сте се върнали да ме вземете — отзова се Холис.

О’Шей не отговори.

Известно време всички мълчаха и Холис забеляза, че въпреки въодушевлението, последвало крайно рискованото им измъкване, настроението в кабината не бе възторжено. Подозираше, че мислите на всички са насочени назад, към Школата за магии, и напред, към Финландския залив. „Тук“ и „сега“ нямаха значение, както ясно демонстрираше Бренън.

— Ако съм разбрал правилно — обърна се Холис към Милс, — ти, Бренън и бившият ми помощник сте все още в Хелзинки и най-вероятно няма да се върнете в Москва, за да заемете отново дипломатическите си и други постове.

— Доста правилно предположение — отговори Милс.

— А Буров и майор Додсън ще изчезнат в американската Школа за магии. Милс кимна колебливо.

— А ние с Лиза ще бъдем тържествено посрещнати в Ню Йорк. Известно време Милс мълча, после каза:

— Ами… Сет говори ли с теб?

— Да. Знам, че според плана Лиза и аз не би трябвало да се намираме на този вертолет. Но след като сме вече тук…

— Ами… Предполагам, че ще трябва да кажем, че съобщението за смъртта ви във вертолетната катастрофа се е дължало на погрешна идентификация на самоличността ви. Смятат, че ще можем да уредим възкръсването ви.

— Благодаря. Защото успяхте да уредите смъртта ни твърде добре.

Милс притеснено се усмихна.

— Както обикновено, аз не разбирам добре за какво става въпрос — каза Лиза, като гледаше ту към единия, ту към другия.

— Не беше приспивателен газ — погледна към нея Холис. — Беше нервнопаралитичен газ. Отрова.

— Какво?

— Няма да има преговори и размяна на затворниците за другите. Всички там, включително и Сет, са мъртви.

— Не!

— Да. И ние е трябвало да бъдем мъртви.

— Защо? — тя погледна към Милс. — Сет… мъртъв? Не, той не може да е мъртъв. Бърт каза, че ще го вземат като затворник и ще го разменят срещу Буров. Бърт?

— Седни тук. — Милс се изправи. Хвана я за ръката и я премести да седне на мястото му. Милс клекна на пода и си пое дълбоко дъх. — Много е трудно да се обясни, Лиза.

— Не, не е, Бърт — намеси се Холис. — Много е лесно. Просто ти не искаш да го кажеш на глас. — Холис се обърна към Лиза. — Държавният департамент, Белият дом, Военното разузнаване и ЦРУ са се споразумели Школата за магии на госпожа Иванова се закрива завинаги, предстои откриването на Школата за магии на госпожа Джонсън.

— Не смятам, че трябва да й казвате повече, генерале — каза Милс. — Мисля, че Сет не би искал тя да знае всичко това.

Холис не му обърна внимание и продължи: