Чтение онлайн

— Ciao!

Гласът като че ли нямаше тембър. Идваше отгоре и отляво. Без да го е видял, знаеше кой е това, но все пак обърна глава. Пред прага на избитата врата стоеше Грималди и гледаше надолу. В ръката си държеше „Берета“, а на лицето му нямаше и капка състрадание.

Сега е мой ред, мина през ума на Ласитър. На всички ни. Ето така се умирало…

Грималди каза нещо на италиански през рамо и до него изникна Делла Торе с фенерче в ръката.

— Е, Джо — каза той и светна в очите на американеца, — какъв късмет да те намерим тук. — Лъчът бавно изпълзя по пода до тялото на Матрака, плувнало в кръв и парчета мозък. Делла Торе направи кръстен знак, влезе в стоянката и описа бавна дъга с лъча, докато не намери Мари и Джеси. — Знаеш ли кои са те? — попита той и понеже Ласитър не каза нищо, си отговори сам: — Това са хора, с които не би искал да имаш нищо общо, Джо. Добре, всички да станат. Ще се върнем в бунгалото, където поне е топло.

Джеси и Мари тръгнаха напред, съпровождани по целия път от призрачната светлина на фенерчето в ръката на Делла Торе. Следваше ги Ласитър. Накрая бяха Грималди и духовникът. Макар убиецът да беше на метър и половина от него, Ласитър усещаше с цялото си тяло насочената право в гръбнака му „Берета“. Ако се хвърля в гората, мислеше си той, ще ме убие на място. Ако не го направя, ще ме убият по-късно. Така или иначе, Мари и Джеси са мъртви. Няма изход.

Освен ако не допуснеха грешка.

Което, колкото и малко вероятно да бе, беше единствената им надежда, така че той реши да заложи на нея и продължи да върви напред.

Когато стигнаха при бунгалото, вече бяха вир вода. Грималди ги смушка към масата и им направи знак с пистолета да седнат, а Делла Торе запали газената лампа и стъкми огъня в печката. След малко и той дойде при масата, за да седне на стола от другата страна на Джеси и Мари.

— Е — леко плесна с ръце, — ето ни най-сетне заедно! — Обърна се към Грималди, каза му нещо на италиански и кимна към стената, където на кука висеше навито въже. После погледна Мари, която продължаваше да стиска Джеси, право в очите и проговори: — Кажи ми нещо, Джо… Знаеш ли коя е била Лилит?

— Не — поклати глава Ласитър, — никога не съм чувал за нея.

Грималди донесе въжето и даде „Берета“-та на Делла Торе, който насочи оръжието срещу Ласитър. После Грималди се обърна към Мари, омота няколко пъти въжето около кръста й и започна да я завързва за стола. Тя инстинктивно понечи да стане, но Грималди я хвана за китката и с леко извиване я принуди да седне отново. Прошепна й нещо на италиански, което нямаше нужда от превод.

Когато приключи със завързването, Джеси отново се изкатери в скута на майка си.

— Всичко е наред, мамо — прошепна момченцето, — всичко е наред.

Делла Торе прочисти гърло.

— Лилит е била жената на Адам… преди Ева.

— Вижте — обади се неочаквано Мари, — ако пуснете Джеси, готова съм да направя, каквото пожелаете.

Делла Торе се обърна към нея:

— Защо не ме изслушаш — каза той, — това пряко те засяга. — После пак насочи вниманието си към Ласитър: — Когато Лилит напуснала Адам — това сигурно ще те развесели, Джо, защото те не могли да се споразумеят кой да командва, — ангелите започнали да я уговарят да се върне.

Ласитър си мислеше, че газената лампа…

— И тя съгласила ли се е? — попита той.

Делла Торе поклати глава със съжаление:

— Не. Не го е направила. Толкова била нещастна от живота си с Адам и толкова била недоволна от Бог, че отишла да живее при Сатаната. И след време, естествено, му родила деца. — Духовникът се пресегна и усмихнато разроши косата на Джеси. — Демони, разбира се.

Ласитър кимна:

— В наше време това става често. Според мен виновна е MTV.

Делла Торе цъкна няколко пъти неодобрително с език, наведе се напред и каза:

— „А десетте рога на Звяра ще намразят блудницата, ще я превърнат в гола пустош, плътта й ще изядат, а самата нея на огън ще изгорят“ — той се облегна на стола си и поясни: — Откровение на Свети Йоан.

После се обърна към Грималди и заговори с него на италиански. Грималди разпери ръце и сви рамене.

— Не им стига въжето — преведе Мари.

Делла Торе се изненада:

— Говориш италиански?

— Chi lasci andare, Padre.

Делла Торе се престори, че обмисля идеята.

— Не мога да направя това — каза след малко той и направи знак на Грималди. После му зашепна нещо в ухото. Грималди кимна и отиде в кухнята. Разрови из чекмеджетата и намери два кухненски ножа. Върна се при масата и ги даде на духовника, който му върна пистолета.

Мари трепна и Джеси се притисна още по-силно в нея.

Делла Торе се обърна към Ласитър:

— Подай ми ръката си — заповяда той и взе първия нож с петнайсетсантиметрово острие.

Ласитър го погледна, неспособен да повярва на очите си. След безкрайна тишина каза:

— Ъ-ъ… няма да стане.

Делла Торе кимна на Грималди, който пристъпи зад Ласитър.

Очакваше да го удари, но вместо това усети възможно най-лекото докосване с длан върху тила си, малко вдясно от центъра. След това чу щракване и веднага се досети защо Грималди държи ръката си там — човекът просто искаше да се запази да не бъде изпръскан с кръв, когато стреля.

Ласитър въздъхна дълбоко, изруга шепнешком и подаде ръката си на Делла Торе. Духовникът я взе в своята и я обърна с дланта към себе си. После я сложи внимателно на масата, взе кухненския нож и постави върха му в центъра й.

— Гледали ли са ти някога на ръка, Джо?

Ласитър разтърси глава и с дрезгав глас отговори:

— Не, никога. — Опитваше се да контролира дишането си, но нищо не се получаваше.

— Виждаш ли тази линия? — попита риторично Делла Торе. — Ето тази, късата? Това е линията на живота ти! — С тези думи духовникът вдигна ножа и го заби с всичка сила в дланта.

Болката беше толкова внезапна и пронизваща, че главата на Ласитър се отметна назад, а от устата му се изтръгна стон. Чу Мари някъде в далечината да изпищява, но нямаше време да се замисли над това, защото в същия миг Грималди сложи със сила и другата му ръка върху масата. Някой изправи пръстите му и в следващата секунда отново беше пронизан. Този път не издържа и изкрещя нещо, което прозвуча като низ от гласни и завърши със стон.

Отпусна глава на масата и изохка през зъби. Остана дълго така. Когато отново вдигна глава, Делла Торе го наблюдаваше с възбуден поглед, а Джеси странно плачеше. Мари беше призрачно бяла.

Погледна прикованите си ръце. Имаше изненадващо малко кръв, но въпреки това коремът му конвулсивно се надигна. Пое дълбоко въздух и се наведе към Делла Торе:

— Побъркан нещастник… Какво ти има?

— Налагаше се да импровизираме.

Грималди чу думата и се захили. Коремът му направи нов опит да се обърне, при което Ласитър изстина. Изпадам в шок,разбра той и си заповяда: Недей!