Чтение онлайн

— Ако не й дадеш наградата, тя ще те убие — каза Роб.

— Ох, милият невинен Роб! — възкликна Аристотел. — Ти си очарован от циците й. Наистина те са безупречни… но конкурсът е за най-красиво облечената, а не за най-красиво разсъблечената!

— Но роклята й е чудесна. Най-красивата, то се вижда!

— Бедни човече, нямаш поглед на художник… или отговорност да направиш почтен избор.

Така Шиваун започна да губи по точки. Везните се наклониха в полза на Мери. И Мануелита имаше свои привърженици.

— А вие на чия страна сте, Кълъм? — попита Хорацио.

— На мис Синклер, разбира се — каза галантно Кълъм, макар че според него само една дама заслужаваше честта.

— Много сте любезен — отговори Хорацио. Обърна се, когато го повика Маус. — Извинете ме за момент.

Кълъм остана да седи на една от масите, доволен, че е насаме с мислите си. Тес Брок! Какво хубаво име! Колко е красива! Каква прелестна дама! В този момент към него се приближи Горт.

— Една дума на ухо, Струан?

— Разбира се. Няма ли да седнете? — Кълъм се опита да прикрие неудобството си.

— Благодаря. — Горт седна и постави огромните си ръце на маса та. — По-добре е да съм откровен. Друг начин не познавам. Отнася се до вашия и до моя баща. Те са врагове и това е факт. Не че можем да направим нещо, за да ги сдобрим. Но от това, че те са врагове, не следва и ние да бъдем такива. Поне аз мисля така. Китай е достатъчно голям за вас и за мен. До гуша ми е дошло от техните загубени действия. Вижте какво стана с могилата. Защо трябваше всеки от тях да рискува къщата си и най-хубавото, което има, заради някаква си чест! Ако не сме внимателни, могат да ни въвлекат и вас, и мен във вражда и накрая да не остане нищо, за което да се мразим. Какво ще кажете? Нека разсъдим сами. Това, което мисли моят или вашият баща, си е негова работа. Нека вие и аз започнем всичко достойно. Открито. Може и да станем приятели, кой знае? Но мисля, че не е правилно да се мразим и ние като бащите ни. Какво ще кажете?

— Съгласен съм — отговори объркано Кълъм.

— Аз не казвам, че баща ми греши, а вашият е прав. Това, което казвам, е, че трябва да се помъчим да живеем по мъжки нашия собствен живот. — Върху каменното лице на Горт се изписа усмивка. — Изглеждате съвсем шокиран, момче.

— Съжалявам. Просто аз, ъ-ъ… желая да сме приятели. Но никога не съм очаквал, че сте толкова свободомислещ.

— Виждате ли? Точно в това се състои работата. Ние никога не сме разменили повече от три-четири думи, а вие вярвахте, че ви мразя. Смешна работа.

— Да.

— Няма да ни е лесно. Не забравяйте, че животът ни е бил различен. Аз съм получил образованието си на кораба. Станах прост моряк на десет години. Следователно трябва да привикнете с маниерите и говора ми. И въпреки това зная много повече за търговията в Китай и съм най-добрият моряк в тези води. Освен баща ми… и това копеле Орлов.

— Толкова ли е добър Орлов?

— Да. Този негодник е бил оплоден от акула и роден от русалка.

— Горт вдигна малко сол, която се беше разсипала на масата, и суеверно я хвърли през рамото си. — Този мръсник смразява кръвта ми.

— И моята.

Горт помълча малко и после каза:

— Никак няма да е приятно на бащите ни да сме приятели.

— Зная.

— Ще бъда откровен с вас, Струан. Тес ми каза тази вечер, че е крайно време да поговорим насаме с вас. Идеята не беше моя. Да говорим открито още днес. Но аз се радвам, че стана така. Какво казвате? Да се опитаме, а? Ето ръката ми.

Кълъм с радост пое подадената му ръка.

Глесинг пиеше недоволно бренди в другия край на подиума и чакаше търпеливо. За малко щеше да прекъсне Хорацио и Кълъм, когато Маус го бе повикал. „Защо си толкова нервен? — попита се той. — Не, не съм. Само ме е яд, че не му казах. Господи, Мери изглежда възхитително!“

— Извинете, капитан Глесинг — каза майор Търнбул отривисто, когато се приближи до него. Беше сивоок, изряден мъж, поел много сериозно длъжността главен съдия на Хонконг.

— Хубаво тържество.

— Да.

— Мисля, че сега е времето, ако желаете. Негово превъзходителство е свободен. Не е зле да го хванем, докато е време.

— Добре. — Глесинг оправи автоматично колана, на който висеше сабята му, и последва Търнбул между масите, докато стигнаха до Лонгстаф.

— Бихте ли ни отделили една минута, Ваше превъзходителство? — попита Търнбул.

— Разбира се.

— Съжаляваме, че повдигаме официални въпроси, но е нещо много важно. Една от нашите патрулиращи фрегати е заловила няколко негодяи пирати.

— Чудесно. Случаят изяснен ли е?

— Да, Ваше превъзходителство. Флотата е заловила негодниците на южния край, близо до Абърдийн. Нападнали една джонка. Избили екипажа.

— Проклети свине! — възмути се Лонгстаф. — Съдихте ли ги вече?

— Там е работата — започна да обяснява Търнбул. — Капитан Глесинг мисли, че съдът трябва да е от Абърдийн, а аз мисля, че трябва да ги съди граждански съд. Но моята власт е да разглеждам само дребни престъпления. За този инцидент трябва да се назначи нужният съдия, съдебен състав и да се отсъди както трябва.

— Правилно. Но ние не можем да получим съдия, докато не ни обявят официално за колония. Ще минат месеци. Не можем да оставим в затвора никой, обвинен в престъпление, без да организираме своевременно справедлив съдебен процес — това би било незаконно. — Лонгстаф помисли малко. — Бих казал, че случаят е граждански. Ако съдебният състав издаде някаква присъда, изпратете да я потвърдя. Не е зле да издигнете бесилка пред затвора.

— Не мога да направя това, Ваше превъзходителство. Няма да е законно. Законът е много ясен — само истински съдия може да от съди този случай.

— Вижте, не можем безкрайно дълго да държим заключени хора, обвинени в престъпления, без да организираме открит и справедлив съдебен процес. Какво предлагате?

— Не знам, сър.

— Крайно неприятно! Вие сте прав във всеки случай.

— Може би трябва да ги предадем на китайските власти, за да се разправят с тях — предложи Глесинг в желанието си по-скоро да уредят въпроса, за да може да говори с Хорацио.

— Не одобрявам — каза Търнбул строго. — Престъплението е извършено в британски води.

— Напълно съм съгласен — заяви Лонгстаф. — Задръжте за момента всички обвиняеми, а аз ще изпратя спешно писмо до Външното министерство, с което ще помоля за съдействие.

— Да, Ваше превъзходителство. — Търнбул помълча за момент. — Тогава ще поискам да изтегля средства за разширяване на затвора. Имам десетки случаи на кражби с насилие, един взлом и използване на оръжие.

— Вижте какво — проточи Лонгстаф, — нека обсъдим въпроса утре.

— Ще ме приемете ли утре, Ваше превъзходителство? — попита Глесинг. — Аз също трябва да получа средства за набиране на пилоти, трябва да уредим и пристанищните такси. Ще искам разрешение да назнача няколко умели ловци на пирати. Носи се упорит слух, че този дявол У Фанг Чой държи на север кораби. Ще искам също да ми разрешите да разширя юрисдикцията за покриване на всички хонконгски води. Нужно е спешно да стандартизираме разрешителните за напускане на пристанището и подобни въпроси.