Чтение онлайн

Струан завърза кърпата и я постави в джоба на сюртука си.

— Да, кажи сега какво поиска баща ти да направя с това!

— Той каза, че т’ва е мое… забравих думата. Беше нещо кат „ретство“ или „летство“. — Очите на Фред се изпълниха със сълзи. — Аз съм добро момче, Ваш’благродие, но забравям!

Струан клекна и го хвана здраво, но нежно за раменете.

— Не плачи, момче, нека помислим. Не беше ли „наследство“?

Момчето вдигна очи и го погледна, сякаш той бе магьосник.

— Да — „летство“, откъде разбрахте?

— Няма нужда да плачеш. Ти си мъж, а мъжете не плачат.

— Какво значи „летство“?

— Това е подарък, обикновено пари, които бащата дава на сина.

Фред дълго мисли, после каза:

— Защо ме помоли татко да н’казвам на Бърт?

— Не знам.

— К’во, Ваш’благродие?

— Може би защото иска ти да го получиш, а не Бърт.

— Може ли едно „летство“ да бъде на много синове?

— Да.

— Можем ли аз и моят брат да разделим едно „летство“? Ако го получим?

— Да, ако получиш такова.

— О, добре. — Момчето избърса сълзите си. — Брат ми Бърт е най-добрият ми приятел.

— Къде живеехте ти и твоят брат? — попита Струан.

— В къща. С майката на Бърт.

— Къде беше къщата, момче?

— Близо до морето. Близо до корабите.

— Имаше ли мястото име?

— О, да. Казваше се „пристанището“. Ние живеехме в една къща в „пристанището“ — отговори гордо момчето. — Татко каза, че на теб мога да говоря цялата истина.

— Да се връщаме сега, а? Освен ако има още нещо.

— О, да — каза бързо Фред, докато завързваше вързопчето. — Татко каза да го вържа кат’ по-рано. За да се запази в тайна. И да н’казвам. Готов съм, Ваш’благродие.

Струан отново развърза кърпата. Божичко, какво да правя с това съкровище? Да го изхвърля? Не мога да направя това. Да намеря собствениците? Как? Може да са испанци, французи, американци или англичани? И как да обясня произхода на скъпоценностите?

Отиде до огромното, покрито с балдахин легло и го дръпна до стената. Видя, че новият му вечерен тоалет е подреден грижливо. Той клекна до леглото. Имаше желязна каса, циментирана за пода.

Отвори я и постави вързопчето при личните си документи. Зърна библията, която съдържаше другите половинки от монети, и изруга. Затвори отново кутията и придвижи леглото обратно до стената, а после тръгна да излиза от стаята.

— Лим Дин!

Китаецът изникна начаса с безизразни очи и широка усмивка.

— Много бързо баня!

— Баня вече готов, маса! Няма защо!

— Чай!

Лим Дин изчезна. Струан прекоси спалнята към отделението, специално пригодено за баня и тоалетна. Роб се бе изсмял, когато видя плановете. Независимо от това, настоя да построят нововъведението точно както бе планирал.

Високата желязна вана бе поставена на ниска платформа и от нея към стената водеше отводнителна тръба, а оттам в дълбока, иззидана от камъни яма, изкопана в градината. Над ваната висеше продупчена желязна кофа, закачена за гредата на тавана. На покрива на къщата имаше резервоар за прясна вода, която отиваше до кофата по тръба. Тоалетната представляваше затворен шкаф с подвижна вратичка и кофа, която се зареждаше за през нощта.

Банята беше вече пълна с гореща вода. Струан свали вкисналите от потта дрехи и прекрачи с благодарност в банята. Обтегна се назад и потъна в блаженство.

Вратата на спалнята се отвори и влезе Мей-мей. След нея вървеше А Сам и носеше поднос с чай и горещ дим сум, а по петите й се влачеше Лим Дин. Те всички влязоха в банята и Струан стисна отчаяно очи. Никакви обяснения и наказания не можеха да внушат на А Сам, че не бива да влиза в банята, докато той се къпе.

— Здравей, тай-пан — поздрави Мей-мей със слънчева усмивка. — Цялото му раздразнение изчезна. — Ще пием заедно чай — добави тя.

— Добре.

Лим Дин вдигна мръсните дрехи и изчезна. А Сам постави весело таблата на масата, защото знаеше, че е спечелила баса. Каза нещо на Мей-мей на кантонски, което я накара да се разсмее, сама се изкикоти и побягна вън от стаята, като затвори след себе си вратата.

— Какво каза тя, по дяволите?

— Женски приказки.

Той вдигна гъбата, за да я хвърли по нея, но Мей-мей побърза да каже:

— Каза, ти си много як мъжки.

— Защо не разбере А Сам, дявол я взел, че банята е интимно място?

— А Сам е много интимна. За какво ти срамуваш, а? Тя много гордее с тебе. Няма за какво срамуваш. — Тя свали дрехите си, прекрачи във ваната и седна в другия край. После наля чая и му предложи.

— Благодаря. — Той пи от чая, после се пресегна и взе едно парче дим сум.

— Борба добра ли беше? — попита тя. Забеляза на ръката му заздравелите рани, останали от зъбите й, и се усмихна скришом.

— Чудесна!

— Защо бил толко ядосан?

— Няма причина. Много са хубави — добави той, като си взе още една хапка. После й се усмихна. — Ти си красива и си измислила най-добрия начин за пиене на чая.

— Ти си красив.

— Идва ли в къщата фенг шуй?

— Кога конкурс за рокля?

— В полунощ. Защо?

Тя вдигна рамене.

— Половин час преди полунощ ще върнеш ли тука?

— Защо?

— Искам да видя мой мъж. Да отвлека от тая лоша уста с кравешко виме. — Кракът й се плъзна под водата.

Струан трепна от внезапната интимна атака и едва не изпусна чая си.

— Престани да правиш това и внимавай. — Той спря ръката й и се засмя. — Бъди добро момиче.

— Да, тай-пан. Ако ти сам внимателен. — Мей-мей се усмихна мило и остави ръката си да лежи кротко в неговата. — Ти не зяпаш мене, както зяпал онази дяволска женска, макар че аз без дрехи. Какво липсва на мои гърди?

— Идеални са! Ти си идеална! Разбира се, че си. Сега престани да ме дразниш!

— Значи ще върнеш тук в половин час преди?

— Всичко ще направя, за да има мир. — Струан отпи от чая. — А, да. Ти не ми отговори. Идва ли в къщата фенг шуй?

— Да. — Тя вдигна сапуна и започна да се сапунисва, но не каза нищо повече.

— Слушай, кажи да или не.

— Да. — И отново замълча, възхитителна и нежна. Мълчанието й го вбесяваше.

— Кажи какво се е случило.

— Аз съжалявам ужасно, тай-пан, но ние точно върху клепач на дракон и трябва да заминаваме.