Чтение онлайн

Тя го погледна изпитателно за момент, като се питаше дали не говори с намеци.

— Хайде да отидем да хвърлим един поглед на кобилката отблизо — предложи Джеф, като се мъчеше да се засмее.

— Защо не отидеш ти, Джеф, скъпи? Аз ще остана тук и ще те чакам.

— И аз ще дойда — каза Лонгстаф, като не забеляза раздразнението на Купър. Купър се поколеба, но тръгнаха заедно.

Брок учтиво свали шапка, като мина покрай Шиваун, Струан и Сергеев, но не се спря. Радваше се, че Струан бе решил да не язди, защото самият той не обичаше ездата и злобната му насмешка над Струан бе неволна. Дяволите да го вземат, помисли той.

— Как е раната ви, Ваше височество? — заинтересува се Шиваун.

— Добре. Вече съм почти цял благодарение на тай-пана.

— Нищо не съм направил — каза Струан, смутен от похвалата на Сергеев. Той забеляза Блоър долу до тревната площадка да разговаря със Скинър. Питам се дали правилно рискувах с момчето, помисли си той.

— Скромността ви отива, сър — каза Шиваун на Струан и приклекна в грациозен поклон. — Не се ли казва, че благородството задължава?

Струан забеляза, че Сергеев открито се възхищава от момичето.

— Имате прекрасен кораб, Ваше височество. — Руският съд бе четиримачтов с товароподемност осемстотин тона. С много топове.

— Ще ми направите честта капитанът да ви разведе из него — каза Сергеев. — Ще можем да уточним подробностите с вас. Когато сте готов.

— Благодаря ви, ще ми бъде приятно. — Струан се готвеше да продължи, но Блоър се втурна към тях, прашен и изтощен.

— Почти сме готови да започнем, тай-пан… изглеждате страхотно, мис Тилмън… добър ден, Ваше височество — изрече той тичешком. — Всички заложиха като вас на номер четири от четвъртата гара, реших аз да бъда ездачът… а, тай-пан, проверих жребеца снощи. Обуздан е, така че ще можем да го използваме на следващите състезания… Ваше височество, позволете ми да ви заведа до мястото ви, вие откривате първата гара.

— Аз?

— Нима Негово превъзходителство не ви е казал? Но да… искам да кажа, бихте ли? — Никога досега Блоър не бе работил толкова усилено и никога не се бе вълнувал толкова. — Бихте ли ме последвали, моля?

Той бързо поведе Сергеев през тълпата.

— Блоър е приятен младеж — каза Шиваун, която се радваше най-сетне да остане насаме със Струан. — Къде го намерихте?

— Той ме намери — отвърна Струан. — И се радвам, че го направи. — Вниманието му бе привлечено от някакво вълнение близо до една от палатките. Група от войници пазачи избутваше някакъв китаец от тълпата. Шапката на кулито падна и заедно с нея — дългата плитка. Човекът се оказа Аристотел Куанс. — Извинете ме за секунда — каза Струан. Той забърза и се изправи пред дребния човечец, прикривайки го с тялото си. — Всичко е наред, момчета, той ми е приятел! — каза той.

Войниците свиха рамене и се отдалечиха.

— Велики трещящи топовни гюллета, тай-пан — задъхваше се Куанс, като оправяше мръсните си дрехи. — Спасихте ме тъкмо навреме. Господ да ви благослови!

Струан отново надяна шапката на кули на главата на Аристотел и го изтегли зад платнището на палатката.

— Какво, по дяволите, правите тук? — прошепна той.

— Трябваше да гледам състезанията, за бога — отвърна Куанс, като намести шапката така, че плитката да пада на гърба му, — и исках да говоря с вас.

— Сега не е моментът! Морийн е някъде в тълпата.

Куанс пребледня.

— Бог да ми е на помощ!

— Аха, макар че не виждам защо трябва да го прави. Изчезвайте, докато сте цял. Чух, че си е запазила място на кораб за родината за другата седмица. Ако заподозре нещо — е, вие сам ще сте си виновен!

— Само първата гара, тай-пан? — умоляваше Куанс. — Моля ви! Освен това имам сведения за вас.

— Какви?

За огромна изненада на Струан, Куанс му разказа как Горт бе постъпил с проститутката.

— Кошмарно! Горкото момиче едва диша. Горт е луд, тай-пан. Луд.

— Известете ме, ако момичето умре. Тогава ще… е, ще трябва да помисля какво да се направи. Благодаря ви, Аристотел. По-добре изчезвайте, докато можете.

— Само първата гара? Моля ви, в Божието име! Вие не знаете какво означава това за клетия стар човек.

Струан се огледа. Шиваун упорито не им обръщаше внимание. После забеляза Глесинг, който минаваше наблизо.

— Капитане!

Когато Глесинг позна Куанс, очите му щяха да изскочат.

— По дяволите! Мислех, че сте далеч в морето!

— Бихте ли ми направили една услуга? — запита бързо Струан. — Мисис Куанс е някъде до поста. Бихте ли помогнали на Аристотел да не се забърка в нещо и да не й се изпречи на пътя? По-добре го заведете ей там. — Струан посочи към мястото, където кръжаха китайците. — Нека види първата гара, а после го отведете.

— Разбира се. Мили боже, Аристотел, радвам се да ви видя — каза Глесинг, после се обърна към Струан. — Имате ли новини от Кълъм? Ужасно се тревожа за мис Синклер.

— Не. Но казах на Кълъм да я посети веднага щом пристигне. Всеки момент ще разберем. Сигурен съм, че е добре.

— Надявам се. А къде да заведа Аристотел след състезанието?

— У мисис Фордъринджил.

— Пусто да остане! Как е там, Аристотел? — попита Глесинг, като любопитството удържа връх.

— Ужасяващо, моето момче, крайно ужасяващо. — Куанс го сграбчи за ръката и гласът му стана дрезгав. — Не можеш да мигнеш, а храната е отвратителна. Нищо, освен буламач за закуска, обяд, следобеден чай, вечеря. Бихте ли ми услужили с няколко гвинеи, тай-пан?

Струан изпръхтя и се отдалечи.

— Какво значи буламач, Аристотел?

— Ами… нещо като овесена каша.

Струан се върна при Шиваун.

— Ваш приятел ли е, тай-пан?

— Не е полезно да забелязваш някои приятели, Шиваун.

Тя леко го перна с ветрилото си по ръката.

— Никога не трябва да ми напомняте за полезните неща, Дърк. Липсвахте ми — нежно добави тя.

— Така ли? — отвърна той, като осъзна, че би било лесно и разумно да се ожени за Шиваун. Но бе невъзможно. Заради Мей-мей. — Защо искате да ви рисуват гола? — попита внезапно той и от проблясъка в очите й разбра, че попадението беше точно.

— Аристотел ли ви каза това? — Гласът й бе равен.

— Велики Боже, не. Никога не би направил такова нещо. Но преди няколко месеца ни дразнеше. Казваше, че има нова поръчка. За акт. Защо?

Тя се изчерви, повя си с ветрилото и се разсмя.

— Той е рисувал херцогиня Алба. Мисля, че два пъти. И това е станало световен шедьовър.

Очите му се присвиха от удоволствие.

— Вие сте дявол, Шиваун. Наистина ли му позволихте… е, да види обекта?

— За него това бе поетично разрешение. Обсъждахме идеята за два портрета. Не одобрявате ли?