Тай-пан
Шрифт:
Убедени сме, че само след половин век царят ще подчини на своята власт териториите от Балтика до Тихия океан, от Северните морета до Индийския океан, което ще му даде възможност да господства над целия свят, при условие че през следващите три години се придържаме към изложената по-долу стратегия.
Азия и Северна Америка са ключът към световното господство. Северна Америка е почти в ръцете ни. Ако Великобритания и Съединените щати не предприемат военни действия през следващите десет години в Аляска — Руска Америка, цяла Северна Америка ще бъде наша.
Присъствието ни там е солидно и добронамерено. Съединените щати по никакъв начин не разглеждат нашата обширна териториална експанзия в северните пустеещи земи като заплаха. Установяването ни в земите от Аляска до нашето най-южно търговско пристанище в Северна Калифорния — и оттам през вътрешността на континента до Атлантическия океан — може да бъде постигнато по обичайния начин: чрез незабавна масова емиграция. По-голямата част от западните Съединени щати и цяла Канада, с изключение на малка територия на изток, понастоящем са почти незаселени. Следователно степента на нашата емиграция в северните пустеещи земи може да се пази в тайна. Оттам емигрантите, които биха могли да бъдат измежду номадските евроазиатски войнстващи племена — узбеки, тюркмени, сибиряци, киргизи, таджики и уйгурци, ще се разпръснат навсякъде и сами, с единна воля, биха предявили претенции за цялата земя.
През следващите десет години трябва да поддържаме дипломатически отношения с Великобритания и Съединените щати, а дотогава емиграцията ще направи Русия най-мощната сила в Америка. Нашите племена, които в по-стари времена съставяха ордите на Тамерлан и Чингис Хан, въоръжени със съвременни оръжия и предвождани от руси, ще могат, когато пожелаем, да изхвърлят англосаксонците в морето.
Но хиляди пъти по-важна е Азия. Ние бихме могли да отстъпим Северна и Южна Америка, но не и Азия. Ключът към Азия е Китай. Китай ни е съсед. Ние имаме почти пет хиляди мили непрекъсната сухоземна граница с Китайската империя. Длъжни сме да я контролираме, в противен случай никога не ще бъдем в безопасност. Не бива да допуснем тя да стане силна или да изпадне под влиянието на друга велика сила. Ако не направим това, ще се окажем в крайно неизгодно положение между Изтока и Запада и ще бъдем принудени да водим война на два фронта. Нашата азиатска политика е ясна: Китай трябва да остане слаб, васален и под руско влияние.
Само една сила — Великобритания — стои между нас и успеха. Ако успеем да й попречим — с хитрост или натиск — да придобие и установи постоянна островна база вън от Китай, Азия ще бъде наша. Разбира се, в този момент не можем да си позволим да отчуждим нашия съюзник Великобритания. Франция, Полша, Прусия и Хабсбургите са не по-малко недоволни от разведряването около Дарданелите, отколкото Русия. Ние трябва постоянно да внимаваме да не изостряме тяхната раздразнителност. Без британска поддръжка нашата свещена родна земя би била изложена на опасност от завладяване. Ако британците се придържат към заявената от тях позиция относно Китай, че те само желаят да установят търговски отношения и търговски складове, които всички западни нации могат да ползват „на равни начала“, ние можем да се придвижим напред към Синкианг, Туркестан и Монголия и да контролираме сухоземния път към Китай. (Ние вече държим под властта си стратегическите преки пътища до Кибер Пас и Кашмир, а оттам към Британска Индия.) Ако се заговори за завладените от нас земи, нашата официална позиция ще бъде, че „Русия само преследва враждебни диви племена от вътрешността на страната“. До пет години трябва да установим стабилни позиции на подстъпите към китайските земи северозападно от Пекин. Тогава, чрез прост дипломатически натиск, ние ще бъдем в състояние да наложим съветници на императора на Манджурия и чрез тях да влияем на Китайската империя, докато по подходящ начин тя се раздели на васални държави. Враждата между манджурските едри земевладелци и китайското население е изцяло в наша полза и ние, разбира се, ще продължим да я подклаждаме.
На всяка цена трябва да поддържаме и поощряваме британските търговски интереси в главните пристанища на Китай, където те ще бъдат ограничавани от пряк китайски натиск, който ние по дипломатически път своевременно ще контролираме. На всяка цена трябва да попречим на Англия да укрепи и колонизира който и да е остров, както тя направи със Сингапур, Малта, Кипър или да има стабилна позиция като тази в Гибралтар, който не е предмет на нашия натиск и би й послужил като постоянен бастион за нейната военна и морска мощ. Добре би било да се установят незабавно тесни търговски връзки с подходящи компании от този район.
Крайъгълният камък на външната ни политика трябва да бъде: „Нека Англия да управлява моретата и търговските пътища и да бъде първата индустриална нация в света. Но Русия ще управлява сушата! Щом сушата е осигурена, наше свещено задължение, наше право, дадено от Бога, е да я цивилизоваме. Моретата ще станат руски. Така царят на цяла Русия ще управлява света.“
„Планът може да се осъществи много лесно чрез Сергеев — разсъждаваше Струан. — Не е ли той човекът, изпратен да се запознае със силата ни в Китай? Да установи «търговски отношения с подходящи компании»? Дали той не е упълномощен да докладва директно за американските намерения относно Руска Аляска? Не е ли той човекът, изпратен да подготви Руска Аляска за ордите? Не забравяй, че той ти каза: «Сушата е наша, морето е ваше!»
Коментарът по този доклад бе също смел и задълбочен:
Въз основа на този секретен документ и приложените към него карти, чиято достоверност е вън от съмнение, могат да бъдат направени някои изключително важни заключения.
Първо, относно стратегията на Северна Америка трябва да се отбележи, че макар Съединените щати да са ангажирани сериозно с настоящите спорове с Великобритания по границата с Канада, те засега не проявяват желание да придобиват нови територии от северноамериканския континент. А като се имат предвид умело поддържаните дружески отношения между Съединените щати и Русия, тази цел може да бъде постигната. Сегашното становище на Вашингтон е, че руските позиции в Аляска и на юг към западното крайбрежие не накърняват техния суверенитет. Накратко, Съединените американски щати няма да се придържат към доктрината Монро срещу Русия и за наше голямо учудване, противно на най-важните си интереси, но в разрез с интересите на Британска Канада, оставят северо-запада отворен за чужда сила. Ако действително бъдат установени петстотин хиляди евроазиатци на север, което е напълно възможно, сигурно е, че англичаните и американците биха се оказали в много по-слаби позиции.
По-нататък трябва да се отбележи, че въпреки презрителното отношение на сегашния цар към Руска Америка, тази територия представлява за Русия ключ към континента.
И ако робството в Съединените щати доведе страната до очакваната гражданска война, тези руски племена ще бъдат в състояние па влияят на този конфликт. Това сигурно би въвлякло Англия и Франция във войната. Руските номадски орди ще имат подчертано предимство благодарение на преките комуникации през Берингово море и на примитивната си способност да се препитават от земята. Понеже на запад и югозапад са рядко населени, тези заселници или «воини» — ще могат да проникнат на юг сравнително лесно.
И така — ако Великобритания иска да поддържа позицията си на световна сила и да неутрализира непрестанните опити на Русия за налагане на световно господство, тя трябва най-напред да елиминира руската заплаха, идваща от Аляска към Канада и отслабващите Съединени щати. Следователно крайно наложително ще бъде тя по всякакъв възможен начин да убеди Съединените щати да се обърнат към доктрината Монро, за да предотвратят опасността, като откупят тази територия по дипломатически път или я завладеят със сила. Тъй като, ако Русия не бъде своевременно елиминирана, до половин век цяла Северна Америка ще се окаже под нейно влияние.
Второ, Англия трябва да поддържа абсолютно господство над Китай. Необходимо е да се фиксират върху карта завладените от Русия територии на изток от Урал и да се види докъде е успяла да проникне в исторически несигурно владените от китайския император земи. Голям брой карти, дати и места, преведени копия от договори, документират цялата картина на руското придвижване на изток.
През последните триста години от 1552 година насам московските армии постоянно са действали на изток в търсене на «окончателна» граница. Към 1640 година е достигнат Охотск на Охотско море — северно от Манджурия на Тихия океан. Незабавно тези армии се отправят на юг и за първи път се сблъскват с манджуро-китайските орди.
Нерчинският договор от 1689 година, подписан между Русия и Китай, установява северната граница между двете страни по протежение на река Аргун и планините Становой. Цялата манджурска част от източен Сибир е отстъпена на Русия. До днес това е «окончателната» руска граница северно от Китай.
По това време, 1690 година, руснак на име Затерев е изпратен по суша в Пекин като посланик. При пътуването си той търси и оглежда пътища за възможно завладяване на невероятно плодородните китайски земи. Най-добрият път, който той открива, е пътят, следващ течението на река Селенга, която минава през равнините на север от Пекин. Подходите към този път са притежание на Туркестан. Външна Монголия и китайската провинция Синкианг.
Както се посочваше в доклада на принц Тергин, техните армии вече господстват в Евразия, северно от Манджурия до Тихия океан, и са на границите на Синкианг, Туркестан и Външна Монголия. Именно оттук се очаква руското нашествие към вътрешността на Китай, и то за твърде дълъг период от време.“
В доклада се добавяше:
„Ако Великобритания не се придържа твърдо към становището, че Китай и Азия са сфера на нейно влияние, руските съветници ще се установят в Пекин в границите на едно поколение. Руските армии ще контролират всички удобни пътища от Туркестан, Афганистан, Кашмир към Британска Индия и цялата британско-индийска империя може да бъде завладяна и погълната по всяко време.
Ако Великобритания желае да запази позициите си на световна сила, абсолютно необходимо е Китай да бъде превърнат в недостъпна за Русия крепост. Особено важно е руското проникване да бъде спряно в района на Синкианг. Наложително е да бъдат установени стратегически британски укрепления в самия Китай, защото Китай сам по себе си е ненадежден. Ако Китай бъде оставен да се лута както досега и не му бъде помогнато да се съвземе в новосъздалите се условия, той ще бъде лесно завладян от Русия и равновесието в Азия ще бъде нарушено.
В заключение — за съжаление Португалия не е достатъчно силна да се противопостави на завоевателните стремежи на Русия по морския бряг. Единствената ни надежда е, че старият ни съюзник Великобритания с авторитет и сила ще предотврати това, което изглежда неизбежно.
По тази причина ние подготвихме досие, без да имаме официално или неофициално разрешение за това. Докладът на принц Тергин и картите са били придобити в Санкт Петербург и после предадени на неофициален приятелски агент в Португалия. Оттам те достигнаха до нас.
Ние помолихме Негово благородие, който е в течение на нещата, да предаде тези документи на тай-пана на «Ноубъл хаус». Вярваме, че той ще осигури предаването им по предназначение, така че да могат да се предприемат необходимите действия, преди да е станало твърде късно. Гаранция за искреността ни са нашите подписи, като същевременно се надяваме, че кариерата и животът ни ще бъдат поверени в сигурни ръце.“
Докладът бе подписан от двама високопоставени португалски експерти по външна политика, които Струан познаваше бегло.
Той хвърли угарката от пурата си в градината и я наблюдаваше как догаря. „Ах — каза си той, — това е неизбежно. Но не и ако задържим Хонконг. По дяволите лорд Кънингтън! Как да се използва тази информация? Най-добре ще бъде, щом се върна в Хонконг, веднага да пошушна за това на Лонгстаф и Купър. Но какво ще спечеля от това? Защо аз да не се завърна в Англия? Тази информация е шанс, който се появява един път в живота. А Сергеев? Дали да не си поговорим с него на четири очи? Дали да не се споразумея с него?“
— Тай-пан?
— Да, моето момиче.
— Моля, затвори вратата на балкон. Става хладно.
Нощта беше гореща.
Тридесет и седма глава
Мей-мей бълнуваше, изтощена от високата температура. Тялото й конвулсивно потръпваше. Нещо сякаш раздираше утробата й и тя крещеше от болка.
Животът я напускаше и отнасяше всичко, оставяше само слаба искрица от душата и силата й. После треската премина и потта я освободи от кошмара. След четири часа борба със смъртта нейният джос предопредели тя да се върне към живота.
— Здравей, тай-пан.
Усещаше непрекъснатото течение от утробата си.
— Лош джос бебе да излиза сега — прошепна тя.
— Не се тревожи. Опитай се да се успокоиш. Всеки момент бебето ще изплаче. Сигурен съм.
Мей-мей събра сили и решително сви рамене със следа от старата си властност.
— Проклети дълги поли! Как може човек в такава пола да бърза, а?
Но усилието я изтощи и тя изпадна в безсъзнание.
След два дни изглеждаше много по-укрепнала.
— Добро утро, момичето ми. Как се чувстваш днес?
— Фантастично — каза Мей-мей. — Хубав ден, нали? Ти видял Ма-рий?
— Да. Тя изглежда много по-добре. Огромна промяна. Почти чудо!
— От какво тази добра промяна, айейа? — попита тя невинно.
Знаеше, че по-голямата сестра я е посетила вчера.
— Не зная — каза той. — Видях Хорацио точно преди да си тръгна. Той й занесе цветя. Впрочем, тя ти благодари за нещата, които си й изпратила. Какво й изпрати?
— Манго и малко чай от трева, мой лекар казва добър. А Сам ходила да види нея преди два-три дни.
Мей-мей си почина малко. Даже говоренето я изморяваше. „Трябва да съм много силна днес“ — каза си тя твърдо.
Много трябва да се направи днес, а утре отново ще имам треска. О, добре, поне сега няма проблеми с Ма-рий — тя е спасена. Сега е лесно, след като по-голямата сестра й обясни това, на което всички млади момичета по домовете са научени, че със старание, пресметливо изиграване и сълзи от притворна болка и страх, а накрая внимателно нацапване на чаршафа с „издайнически“ петна, едно момиче може, ако е необходимо, да бъде девствено десет пъти с десет различни мъже.
А Сам влезе, поклони се дълбоко и измърмори нещо. Мей-мей се ободри.
— О, много добре, А Сам! Можеш да си вървиш.
Тогава тя се обърна към Струан.
— Моля, тай-пан, аз имам нужда от няколко сребърни таела.
— Колко?
— Много. Аз обедняла. Твоя стара майка много доволна от тебе. Защо питаш такива неща?
— Ако се възстановиш по-бързо, ще ти дам толкова таела, колкото искаш.
— Ти уважаваш мене, тай-пан. Извънредно много уважаваш. Двадесет хиляди таела, да лекувам — айейа, ти цениш мене като императорска лейди.
— Гордън говори ли с тебе?
— Не. Аз слушала на врата. Разбира се! Мислиш ли, че твоя майка не иска да знае какво доктор и ти казвате, айейа?
Тя погледна към вратата.
Струан се обърна и видя хубаво младо момиче, което се кланяше. Косата й бе прибрана в плътна черна плитка на върха на изящната й глава, украсена с орнаменти от нефрити и цветя. Лицето й, с форма на бадем, изглеждаше като най-чист алабастър.
— Това е Ин-хси — каза Мей-мей. — Тя е моя сестра.
— Не знаех, че имаш сестра, момичето ми. Тя е много красива.
— Да, но тя не моя истинска сестра, тай-пан. Китайски жени че сто наричат една друга „сестра“. Това учтивост. Ин-хси твой подарък за рожден ден.
— Какво?
— Аз купила нея за твой рожден ден.
— Да не си загубила ума си?
— О, тай-пан, много се опитваш да бъдеш лош — каза Мей-мей и заплака. — Твой рожден ден след четири месеца. Тогава аз бъда още бременна, затова намерила „сестра“ сега. Трудно било да избера най-добра. Тя най-добра и понеже аз болна, давам на тебе веднага. Ти не харесваш нея?