Чтение онлайн

— Това не е място за дуел — каза Струан. — Но не беше по мой избор. Нищо не мога да направя. Хорацио, бихте ли ми станали секундант?

— Да. Да, разбира се — отговори Хорацио и с угризение на съвестта си спомни за чаените семена, които бе намерил за Лонгстаф. Този ли е начинът да се отплатиш за постоянната му помощ и приятелството?! Тай-панът ти съобщи за Мери и ти даде лорча да отидеш до Макао. Той бе като баща за тебе и нея — и сега да му забиеш ножа в гърба. Да, но ти си нищо за него. Ти само унищожаваш собствените си грехове, когато се изправиш пред Бога, а това е неизбежно.

— За мене ще бъде чест да ви стана втори секундант, тай-пан — каза Мастърсън.

— Тогава може би ще дойдете с мене, господа.

Струан избърса кървавата следа от брадата си, захвърли камшика и се отправи към вратата.

— Ти ще умреш! — крещеше Горт след него, възвърнал самоувереността си. — Побързай, кучи сине! Сводник!

Струан се спря чак след като излезе от клуба — вече в безопасност.

— Избирам бойни железа.

— Боже мой, тай-пан, това не е… не е подходящо — каза Хорацио.

— Той е много силен и вие трябва… Вие сте… последната седмица ви изтощи повече, отколкото сам предполагате.

— Напълно съм съгласен — каза Мастърсън. — Куршум между очите е по-добре. Да, тай-пан.

— Върнете се и му кажете сега. Не спорете. Решението ми е твърдо!

— Къде, къде ще… добре, разбира се, не трябва да се говори за това. Може би португалецът ще се опита да ви попречи.

— Да. Наемете платноход. Вие двамата, аз, Горт и секундантите му ще отплаваме при изгрев-слънце. Искам свидетели и честен дуел. Ще има повече от достатъчно място на платнохода.

Аз няма да те убия, Горт, мислеше си Струан. О, не, това е много лесно. Но, бога ми, от утре ти никога няма да ходиш, ти никога няма сам да се храниш, никога няма да виждаш, никога няма да легнеш с жена. Ще ти покажа какво е отмъщение.

На смрачаване новината за дуела се разпространи от уста на уста и залагането започна. Мнозина даваха предимство на Горт: той беше в разцвета на силите си и освен това имаше сериозна причина да се бие с тай-пана, ако слухът, че Кълъм е болен от сифилис, се окажеше верен. Още повече, ако той действително е знаел това и е изпратил Тес и Кълъм в морето с капитан, който може да ги ожени, след като се отдалечи на повече от три мили от брега.

Тези, които заложиха на тай-пана, се надяваха, но не вярваха той да спечели. Всеки знаеше, че се притеснява много за лекарството и че легендарната му любовница умираше. Всички виждаха колко го потискаше и разстройваше това. Само Ло Чъм, Чен Шенг, А Сам и Ин-хси вземаха назаем всяко пени, което можеха, и го залагаха за него уверено и молеха боговете да го пазят. Без тай-пана те бяха загубени.

Никой не спомена на Мей-мей за дуела. Струан я остави рано и се върна в резиденцията си. Искаше да се наспи добре. Дуелът не го смущаваше. Беше сигурен, че може да се справи с Горт. Но не желаеше да пострада и знаеше, че трябва да бъде много силен и бърз.

Спокоен, той мина по тихите улици в топлата, прекрасна звездна нощ.

Ло Чъм отвори вратата:

— Добър вечер, маса.

Той погледна към антрето. Лайза Брок го чакаше.

— Има ли Кълъм сифилис?

— Разбира се, че няма. За бога, та ние дори не знаем дали са се оженили. Може би просто са заминали тайно.

— Но той е бил в публичен дом — кой знае къде! Онази нощ с разбойници.

— Кълъм няма сифилис, Лайза.

— Тогава защо другите говорят това?

— Питайте Горт.

— Питах го и той каза, че така говорят хората.

— Ще го кажа отново, Лайза. Кълъм няма сифилис.

Широките рамене на Лайза потръпваха от хълцания.

— О, Господи, какво направихме?

Искаше й се да спре дуела. Обичаше Горт, макар да не бе неин собствен син. Знаеше, че и тя щеше да има вина, ако се пролее кръв кръвта на Горт или на тай-пана, на Кълъм или на мъжа й. Ако тя не беше накарала Тайлър да пусне Тес на бала, всичко това можеше да не се случи.

— Не се тревожете, Лайза — каза Струан любезно. — С Тес всичко е наред, сигурен съм. Ако те са се оженили, тогава няма нищо, от което да се страхувате.

— Кога се връща „Чайна клауд“?

— Утре през нощта.

— Разрешавате ли нашият доктор да го прегледа?

— Това зависи от Кълъм. Но аз няма да му забраня да се прегледа. Той няма сифилис, Лайза. Ако имаше, мислите ли, че бих разрешил да се оженят?

— Да — сигурно отвърна Лайза, — вие сте дявол, само дяволът може да знае какво е било в ума ви, Дърк Струан. Но, кълна се в Бога, ако лъжете, аз ще ви убия, ако моите хора не го направят.

Тя се спусна към вратата. Ло Чъм я отвори и после я затвори след нея.

— Маса, най-хубави сънища — каза Ло Чъм сърдечно. — До утре, айейа!

— Върви по дяволите!

Силни удари по желязната врата отекнаха в заспалата резиденция. Струан се вслуша напрегнато в горещия полумрак на спалнята си, после чу тихите стъпки на Ло Чъм. Той стана от леглото с нож в ръка и грабна копринения си халат. Бързо и тихо излезе на стълбата и надзърна над парапета. Два етажа по-долу Ло Чъм запали фенер и отключи вратата. Старият часовник удари 1 часа и 15 минути.

Отец Себастиан стоеше на прага.

— Може тай-пан види мене?

Ло Чъм кимна утвърдително и остави настрана сатъра, който държеше зад гърба си. Той тръгна нагоре по стълбата, но спря, когато Струан извика отгоре.

— Да?

Отец Себастиан стреснато изправи глава в тъмнината, дългите кичури по врата му се раздвижиха от внезапния вик.

— Мистър Струан?

— Да? — повтори Струан с напрегнат глас.

— Негово светейшество ме изпрати. Получихме пратката със синконата.

— Къде е тя?

Монахът подаде малка замърсена чанта.

— Тук. Негово светейшество каза, че вие очаквате някой да я донесе.

— А цената?

— Нищо не зная за това, мистър Струан — отговори отец Себастиан смутено. — Негово светейшество просто ми каза да лекувам човека, при когото ще ме заведете. Това е всичко.

— Идвам веднага — извика Струан и се втурна обратно в стаята.

Бързо се облече, нахлузи ботушите си, затича се към вратата и внезапно се спря. След като помисли за миг, грабна бойното желязо и полетя надолу по стълбите, като вземаше по четири стъпала наведнъж.