Чтение онлайн

— Как изглежда той?

— Бих казал, че е много труден. Пристигна в Макао с фрегата в полунощ инкогнито. Четири минути по-късно бях повикан на борда.

Той представи акредитивните си писма, даде ми да прочета посланието — то е дума по дума историята на Скинър. По какъв начин тези проклети журналисти имат достъп до секретни документи? След това ми заповяда да замина на разсъмване и да предам незабавно посланието на Лонгстаф. Каза, че скоро ще дойде в Хонконг, а Лонгстаф трябва да замине веднага. Възложи ми също да се срещна с адмирала и генерала и да им предам да бъдат готови за незабавно придвижване на север. — Мънси се отпусна на един стол. — Ирландец. Какво повече мога да кажа за него?

— Защо той не дойде направо тук?

— Не може тук едновременно да има двама представители. Това противоречи на правилата, мистър Струан. Съществува това, което хората наричат протокол, да благодарим на Бога! Аз трябва да приема службата от Лонгстаф веднага. След като той замине, незабавно ще уведомя Негово превъзходителство. Тогава той ще пристигне.

Нов пристъп на вятъра удари по щорите и ги разтърси.

— Проклетник! Едва не ме уби! Нещата в Азия ще се объркат ужасно с този човек. Първото нещо, което каза, беше: „Тази проклета скала трябва да потъне, доколкото зависи от мене.“ Честна дума! Извинете ме, ще се оттегля за няколко минути. Не се чувствам на себе си.

Хорацио започна да стене и пак да повръща.

— Дайте му още малко бренди — каза Струан. — Съседната стая е спалня.

Той слезе долу да види как се оправяха моряците. Те бяха вече открили къде са храната и алкохола. Тези, които не пиеха, ядяха или спяха, или се опитваха да заспят.

Барометърът показваше 29,1. Все още продължаваше да пада.

— Господи, това е повече от три десети инча на час! — каза младият лейтенант. Той бе висок и рус. — О, мистър Струан, аз съм лейтенант Васерли Смит.

Струан пое протегнатата му ръка.

— Благодаря много за помощта и подслона. Северният вятър отвори един от прозорците и нахлу заедно с дъжда във фоайето.

Трима от моряците веднага го затвориха и закрепиха капака му.

— Мисля да огледам кораба си — каза лейтенантът.

— Добре, елате с мен.

Струан го поведе по един от коридорите към страничен прозорец, който бе здраво затворен, но на завет от северния вятър. Той лесно го отвори и впери поглед навън.

Струан видя, че „Чайна клауд“ и „Рестинг клауд“ бяха стабилни. Лорчата на лейтенанта се издигаше и падаше заедно с вълните, като скърцаше и се огъваше срещу пристана. На изток хоризонтът бе изчезнал. Просто мрак. И този мрак се приближаваше.

— Вашият кораб е здрав, лейтенант.

— Да.

Младият мъж погледна още веднъж ужасено на изток, после затвори прозореца и капака.

— Това е първият кораб под мое командване. Бил съм с него в морето едва няколко месеца. Какво може да се случи при тайфун?

— Силните ветрове идват от урагана срещу вас.

— Какви са те?

— Бури. Вихри. Понякога ги наричат дяволски ветрове.

Първият ураган нахлу над пристанището един час по-късно и връхлетя върху „Рестинг клауд“. Мачтите му се огънаха и той бе безпомощен в мрака. В една от каютите Маус вдигна глава от библията и благодари на Бога за милостта му и за Хунг Хсу Чун. Ураганът наклони силно „Рестинг клауд“, изхвърли Маус в безсъзнание срещу преградната стена и понесе кораба към брега. По пътя му бе и „Бостон принсес“, корабът на „Купър — Тилмън“. Двата кораба се сблъскаха и бугшпритът на „Рестинг клауд“ откъсна част от горния край на „Бостон принсес“, после се отдалечи и се понесе право към брега. По пътя си той връхлетя върху многобройни сампани и други по-малки лодки. Стотици китайци се давеха, а други, все още останали на лодките, се свиваха под бамбуковите си рогозки. Но следващият пристъп на урагана отнесе рогозките, а с тях и много семейства.

На борда на „Бостон принсес“ Джеф Купър се изправи с мъка на пода на главната каюта и помогна на Шиваун да стане. Бурята бушуваше и яростно люлееше кораба, но въжетата му бяха здрави.

— Добре ли си? — извика Купър сред ужасния шум.

— Мисля, че да. Бог да ни помага!

— Стой тук!

Купър отвори вратата и успя да се промъкне на дека, където всичко се люлееше около него. Вятърът и дъждът го събориха на пода. Той успя да слезе надолу и стигна до трюма. Запали фенер и се огледа наоколо. Там, където „Рестинг клауд“ удари, дъските бяха счупени и шевовете започваха да се пропукват. Купър се върна при Шиваун.

— Всичко е наред — каза той. — Докато котвите издържат. Вихърът връхлетя върху Глесинг пойнт, откърти флаг-щока и го хвърли като копие към кабинета на Глесинг. Той премина през стената и откъсна ръката на Глесинг от лакътя, продължи към другата страна на помещението, като изхвърли Кълъм настрана и разпръсна парчета от тухли и горящи въглени към Тес, после се спря на пода.

Дъждът и вятърът нахлуваха през пробитата стена, а роклята на Тес се бе запалила. Кълъм едва се изправи и с ръце започна да гаси горящите й дрехи.

Когато потуши огъня, той взе Тес в ръцете си. Тя бе в безсъзнание. Лицето й бе пребледняло, а косата й — частично опърлена. Той разкъса роклята й и я прегледа внимателно. Имаше обгорели места по гърба й.

Кълъм чу писък. Обърна се и видя Глесинг. Кръв течеше от ръката му. Насред стаята той видя откъснатата му ръка. Стоеше прав, но краката му отказваха да се движат.

— Направи нещо, Кълъм! — извика той срещу вятъра.

Мускулите му го послушаха. Той грабна парче плат, стегна превръзка на отрязаната ръка и спря кръвотечението. После се опита да реши какво да прави по-нататък и тогава си спомни какво бе правил баща му, когато Сергеев бе прострелян.

— Почисти раната! — извика той с висок глас. — Това е, което трябва да направиш! След това я обгори!

Кълъм намери чайника. В него още имаше топла вода. Той коленичи до Глесинг и започна да промива раната му.

— Дръж се, стари приятелю! — измърмори той.

Глесинг изнемогваше от непоносими болки.

Тес проплака и се съвзе. Изправи се. Вятърът разпръскваше хартии, флагчета и прах и почти я заслепяваше. Очите й се проясниха и тя запищя.

Кълъм се обърна изплашен. Тес бе вперила очи в откъснатата ръка на Глесинг.

— Помогни ми! Намери машата за обгаряне! — извика Кълъм сред невъобразимия шум от бурята.

Тя поклати отрицателно глава и отстъпи назад истерично. Изведнъж се почувства много зле. Започна да повръща.

— Намери проклетата маша! — извика Кълъм. — Можеш да повръщаш по-късно. — Ръцете му горяха.

Тес с усилие се изправи, шокирана от резкия тон на гласа му. Тя започна да търси машата.

— Побързай, за бога!

Тя намери машата и като в кошмар му я подаде. Той взе горящ въглен и започна да обгаря раната. Глесинг изпищя с нечовешки глас и изпадна в безсъзнание. Миризма на изгоряла плът изпълни стаята. На Кълъм му се повръщаше. С големи усилия на волята издържа, докато раната бе добре обгорена.