Чтение онлайн

— Не от север! — каза Струан, като също чувстваше, че отмалява.

„О, Боже, за момент бях като животно. Но смяната на вятъра…“

— Тайфун!

Те погледнаха към пристанището. Джонки и сампани бързаха стремглаво към брега.

— Да — каза Струан. — Но това бе истината. За Горт.

Брок усети горчилка в устата си и се изплю, за да се отърве от нея.

— Извинявам се за Горт. Да. Той е провокаторът. Мъртъв е, милост няма. — „Къде сбърках? — попита се той. — Къде?“ — Каквото е станало, станало. Аз ти казах моето становище за уреждането на нещата. Да, сбърках, че те извиках днес, но аз ти казах моето становище в Кантон и не съм го променил. Не съм го променил, както и ти твоето. Но от деня, в който ти дойдеш с камшик в ръка срещу мене, няма спиране. Ти избираш деня, както казах преди. Съгласен? Струан се чувстваше страшно отпаднал.

— Съгласен.

Той се отдръпна назад, отвърза бойното желязо и прибра ножа си. Но не отделяше очи от Брок. Не му вярваше. Брок също прибра оръжията си.

— И ти ще простиш на Кълъм и Тес?

— Те са мъртви за мене, както вече казах. Докато Кълъм не се присъедини към „Брок и синове“, „Брок и синове“ не стане „Ноубъл хаус“, а аз — тай-пан на „Ноубъл хаус“!

Струан захвърли камшика си на земята. Брок направи същото. Двамата мъже бързо тръгнаха от хълма по различни пътеки.

През целия ден северният вятър се усилваше. На мръкване Куинс таун бе готов с обичайните предпазни мерки. Спуснати бяха щорите на прозорците, вратите — уплътнени и здраво залостени. Тези, които са били предвидливи да си изкопаят мазета, благославяха своя джос. Хората, които живееха в леки постройки или временни жилища, потърсиха подслон в масивни сгради. Но с изключение на „Хепи вели“, имаше малко масивни жилища. Малко мъже поемаха риска да участват в дългите нощни разговори, макар че вече бяха чели в „Ориентал експрес“ за лечението на маларията със синкона. А и синкона още не се намираше лесно.

Всички кораби бяха със свалени платна и всички котви бяха спуснати дълбоко. Разстоянието между тях бе колкото е възможно по-голямо, за да се избегне сблъскване на корабите при силно вълнение.

Някои все пак казваха, че може и да няма тайфун, понеже северният вятър дълго време бе постоянен. Никой не си спомняше тайфун, който да е дошъл единствено от север. Един тайфун винаги бе свързан с вихри и постоянна промяна на посоката.

Дори Струан бе склонен да се съгласи с такова мнение. Никога в подобни случаи барометърът не беше показвал толкова високо налягане. Освен това никога не беше се появявал тайфун без рязко спадане на барометъра.

На мръкване заваля ситен дъжд и донесе облекчение от непоносимата горещина.

Струан внимателно преценяваше опасностите. Ако трябваше да се безпокои само за себе си, той би отишъл на юг в открито море с „Чайна клауд“. Вятърът все още позволяваше това. Би избрал най-подходящия курс и би избягал от тайфуна. Но някакъв вътрешен инстинкт, който той не можеше да си обясни, го караше да не поема такъв риск. Поради това той заведе Мей-мей, Ин-хси, А Сам и Лим Дин в обширната изоставена фабрика в Хепи вели и ги настани на третия етаж. Той усещаше, че вятърът ще попречи на нощните компании. Мей-мей щеше да бъде на по-безопасно място между стени от камъни и тухли, отколкото в морето. Това бе най-важното.

Кълъм благодари на Струан за предложението му да се подслонят с Тес във фабриката и каза, че предпочита Глесинг пойнт — сградата на шефа на пристанището. Това бе ниска гранитна постройка, в която Глесинг бе предвидил място за Кълъм и Тес.

Струан му разказа за това, което се бе случило на хълма, и че засега някакъв мир бе постигнат. И докато се подготвяше за тайфуна, който можеше и да не дойде, той през целия ден не преставаше да мисли за човешката жестокост.

— Какво става, съпруже? — попита Мей-мей.

— Не зная. Брок, аз, тайфунът — не зная. Май че облаците са много ниски.

— Аз ще ти кажа какво не наред. Ти мислиш твърде много затова, което вече станало. И още по-зле — за това, което можеше стане. Да! Неразумно! Бъди китаец! Заповядвам! Минало е минало. Сключили мир с Брок! Не губи време като запечена кокошка. Хапни нещо, пий малко чай и прави любов на Ин-хси!

Тя се засмя и извика Ин-хси, която бързо изтича през огромната стая, седна на леглото и хвана ръката й.

— Погледни я, за бога! Аз вече говорих какво трябва прави.

Той се усмихна и му стана по-леко.

— Така по-добре — продължи тя. — През цяло време мисля за тебе. Няма значение. Ин-хси бъде в съседна стая сама. През цяла нощ. Ще чака.

Той се усмихна, а Мей-мей бързо заговори на китайски на Ин-хси. Ин-хси слушаше с цялото си внимание и когато Мей-мей свърши, радостно плесна с ръце, погледна Струан с възторжени очи и бързо излезе.

— Какво й каза, Мей-мей? — попита той подозрително.

— Казах как ти правиш любов. Научи нея как те възбужда фантастично. И не плаши, когато накрая тя изкрещи.

— Дявол да те вземе! Не мога ли веднъж да остана сам?

— Тай-тай знае кое най-добро за невъздържано малко момче. Ин-хси вече чака тебе.

— Какво?

— Ин-хси. Казах да подготви. Вечер любов приятна. Забрави ли?

Струан изръмжа и тръгна към вратата.

— Благодаря ти сърдечно, но съм зает.

Той слезе долу и изведнъж се почувства по-добре. Да, глупаво е да се мисли за миналото. И той благославяше своя джос заради Мей-мей.

Брок се разпореди да се демонтира счупената главна мачта на „Уайт уич“. Тя бе положена на палубата за по-голяма сигурност. Всички счупени рейки и скъсани въжета бяха свалени и събрани в долната част на кораба. Бяха спуснати три котви в предната част на „Уайт уич“ и една от страната на кормилото. По този начин корабът щеше да бъде максимално устойчив на вятъра.

През целия ден Брок бе разстроен. Имаше главоболие, болки в гръдния кош. Той знаеше, че тази нощ го очакват лоши сънища. Би желал да се напие, да забрави. Усещаше наближаващата опасност. Той направи последен оглед с фенер в ръка на мократа палуба, после слезе долу при Лайза и Лилибет.

— Ето ти чая, любов моя — каза Лайза. — Най-добре облечи сухи дрехи. Те са приготвени.

Тя посочи към купчината от морско палто и панталони, морска шапка и ботуши.

— Благодаря, любов моя.

Той седна на масата и изпи чая.

— Татко! — каза Лилибет. — Ще играеш ли с мене? — Брок не отговори. Той не я чу. Тогава тя се хвана за мокрото му палто.

— Татко, ще изиграеш ли една игра с мене?

— Остави баща си на спокойствие — каза Лайза. — Аз ще играя с тебе.

Тя заведе Лилибет в съседната каюта и благодари на Бога, че мъжът й и Струан се помириха. Брок й бе разказал за случилото се ц тя бе благодарна, че Бог е чул молитвите й. „Вятърът бе едно чудо, — каза си тя. — Сега всичко, от което той има нужда, е търпение. Той ще се съгласи да благослови Тес.“ Лайза се помоли на Бога да бди над Тес и Кълъм, кораба и всички тях, после седна и започна играта с Лилибет.