Чтение онлайн

Мичъл се отправи на юг покрай парка, към центъра на площада. Въпреки че тълпата тук далеч не беше толкова голяма, както тази пред „Емпайър“, все пак имаше много народ, тъй като на Лестър скуеър имаше още няколко киносалона, както и много барове и ресторанти. Той стигна до югозападния ъгъл на парка и се спря пред статуята на сър Исак Нютон на входа му.

— Мамка му — промърмори Чейс. — Ако продължаваме да вървим напред, ще ни види. Връщай се, да влизаме в парка.

— Ами ако го изпуснем?

— Не ми изглежда като човек, който се кани да ходи някъде. Хайде.

Те се върнаха назад, влязоха в парка през северозападния му вход и тръгнаха бързо по диагоналната алея през центъра му, подминавайки серията със сувенири, над която се развяваше Юниън Джак 18 . За голямо облекчение на Нина, тя отново забеляза Мичъл, който продължаваше да стои до статуята. Но само след миг замръзна на мястото си и сграбчи Еди за ръката, защото беше забелязала още някого.

— Еди!

— Ох, мамка му! — изпъшка Чейс и бързо се обърна с гръб към Максимов, който пресичаше площада. — Видя ли ни?

Нина внимателно надникна през рамото му.

— Не, продължава да върви към Джак. Господи, онази кучка е с него!

Чейс проследи погледа й и видя Дина да се появява до будката за билети на южния край на парка; зелената й коса грееше на уличното осветление. Тя също вървеше към Мичъл. Той осъзна, че се намират на опасно открито място — ако някой от руснаците отместеше погледа си от Мичъл…

— Бързо, да се скрием зад онова дърво!

Те застанаха зад дървото, на по-малко от двайсет фута зад Мичъл и двамата руснаци, които се приближаваха към него. Мичъл ги забеляза, но не помръдна от мястото си.

— Виждаш ли и други наоколо? — попита Чейс.

Той внезапно усети как Нина се напряга зад гърба му.

— О, да — каза нервно тя. — Еди, целуни ме! Бързо!

Чейс се обърна — и Нина се впи в устните му, като бързо го завъртя на другата страна. Круглов се намираше само на няколко фута от тях, от другата страна на парапета. Той мина край тях, погледна към нея и продължи да върви към Мичъл, зървайки само тила на Чейс на светлината на уличните лампи.

Нина завъртя Чейс до край, преди да го пусне.

— Много добре се целуваш, когато си изплашена — каза тихо той. Тя го плесна по ръката и двамата съсредоточиха вниманието си върху руснаците.

— Здрасти, Джак — каза Круглов, когато застана пред Мичъл. Дина и Максимов чакаха наблизо, вперили студени погледи в американеца.

— Алексей — рече Мичъл. — Ще ми кажеш ли какво търсиш тук, по дяволите?

— Мислех да те питам същото. — Круглов бавно заобиколи Мичъл, без да сваля поглед от кутията в ръката му. — След онова, което се случи в Австрия, започнах да се съмнявам в твоята лоялност. Затова реших лично да се погрижа за нещата.

— Казах на Леонид, че ще му занеса меча — сопна се Мичъл. — Той ми вярва — как така ти не можеш?

— Исусе! — прошепна шокираната Нина в ухото на Чейс. Всичките й страхове се потвърждаваха.

— Защото работата ми не е да вярвам на хората — каза Круглов. — Особено на хора, които се опитват… как се казваше? Да ни извозят. — Той присви очи. — Ние разчетохме записките на германеца. Можеше просто да ни дадеш счупения меч в Австрия. Щяхме сами да намерим Екскалибур, а жената от АСН нямаше да намери нищо. Вместо това ти го задържа и някои от моите хора са мъртви. Дори изгубихме един хеликоптер! А те хич не са евтини.

— Трябваше да запазя прикритието си — настоя Мичъл. — Щях да дам меча на твоя човек още там, в замъка, ако той не се беше показал като пълен некадърник и не се остави на Чейс да го премахне.

— Трябваше да ни оставиш да убием Чейс и жената — гневно рече Дина. Преминаващите наблизо мъж и жена я изгледаха странно.

Круглов каза нещо на руски, заповядвайки й да говори по-тихо.

— Но тя е права — обърна се после към Мичъл. — Щом се добра до Екскалибур, вече нямаше нужда да оставяш Уайлд жива.

— Както вече казах — започна ядосано Мичъл, — трябваше да запазя прикритието си. Ако някой в DARPA дори заподозре, че предавам информация, веднага ще ме отрежат и ще започне разследване. Но това, че се стараех на всяка цена да я предпазя, ме постави извън всякакво подозрение.

Круглов се намръщи, обмисляйки аргументите му. Най-накрая кимна с глава.

. — И сега какво? — попита той, като кимна към кутията. — Готов ли си да ни дадеш меча?

— Затова съм тук. Що се отнася до DARPA, те ще получат един меч — но не този, който си мислят. Погрижил съм се за документацията. Официално този меч — той вдигна кутията, — вече не съществува. Готов съм да го занеса на Леонид.

— Какво ще правим сега? — изсъска Нина. — Не можем да им позволим да го вземат!

Чейс погледна назад към входа, откъдето бяха влезли в парка.

— Ей сега се връщам.

— Какво? Къде… Еди! — Тя го проследи с невярващ поглед, докато той бързо се отдалечаваше от нея, след което се обърна към сцената, която се разиграваше пред очите й.

Устата на Круглов се беше изкривила така, сякаш току-що беше сдъвкал кисел лимон.

— Искаш да го занесеш на Леонид?

— Такава беше сделката — настоя Мичъл. — Казах, че лично ще му го занеса и той се съгласи.

— Не ти вярвам.

— Въобще не ме интересува вярваш ли ми или не. Важното е, че Леонид ми вярва. Казах му, че ще му занеса Екскалибур. Е, мечът е при мен и аз съм готов да му го занеса. Той го очаква, Алексей. А ти знаеш много добре, че изобщо не обича да чака.

От другия край на Лестър скуеър се разнесоха викове; някой известен беше стъпил на червения килим. Нина се огледа и видя как Чейс бърза към нея, наведен ниско, за да се прикрие от руснаците зад дърветата. Той носеше нещо.

— За бога, какво е това?

— Само до Биг Бен успях да се добера — каза Чейс и й показа доста некадърно направена миниатюрна фигурка на прочутата часовникова кула, която беше купил от сергията. — Чакай тук.

— Какво правиш?

— Просто ме изчакай тук, Нина. И, моля те, недей да спориш — добави той, след като тя се накани да възрази. — Ще се оправя с това.

Той излезе иззад дървото с наведена глава и тръгна през тълпата към групата. Круглов беше обърнат с гръб към него, а вниманието на Дина и Максимов беше съсредоточено върху Мичъл.