Чтение онлайн

Дженифър обясни, че са живели в къщата си пет години, но са я купили скъпо, малко преди пазарът да замре. Може би струвала около седемдесет хиляди или малко по-малко. Ако се намери купувач. Имали малко акции, за още шейсет и пет хиляди. Мебели, някакви бижута, две коли. Разпродажба на смешни цени, помисли си Фримън.

— А какво става, ако ти позволят да излезеш под гаранция и… как се казваше… вземеш, че се пръждосаш? — попита Дженифър. — Теоретично.

— И през ум да не ви минава! Гледайте да не ви чуе някой, когато питате такива неща! Предупреждавам ви, тук, в затвора, не трябва да говорите с _никого_ за _нищо_! Това е един много добър безплатен съвет. Ако ви хванат, след като се „пръждосате“, ще загубите парите за гаранцията. _Всичките._ А след известно време ще ви хванат. Повярвайте ми. После никога вече няма да намерите човек, готов да ви даде заем за гаранция и а) ще убедите цялата съдебна система, че сте виновна, второ…

— „Б“ — поправи го Харди.

— … и второ, ще настроите всички срещу себе си, а това е много лоша идея. И през ум да не ви минава!

— Не че е пусната под гаранция, за да избяга — припомни Харди.

— Ей, да не би да сте репетирали всичко това? — попита Дженифър.

Фримън започна да драска в бележника си.

— Ето какво получих — каза той след малко. — Дори и да не обжалвате решението за гаранцията и продадете къщата заедно с всичко в нея, пак няма да имате достатъчно. Искаме да ви помогнем, но ще трябва да уведомя съдията, че се оттегляме от делото.

Дженифър го погледна.

— Има още… — каза тя. — Има още една сметка.

Фримън престана да прибира нещата си. Харди дръпна един стол и го възседна.

— Каква е тази сметка?

Дженифър сведе очи и преглътна. Очевидно бе неспокойна.

— Някога… струваше ми се, че с Лари нещата няма да тръгнат, разбирате ли? И си помислих. Че ако… че ако се наложи да заживея сама, с Мат… искам да кажа… — Дженифър изгледа единия, после другия. — Искам да кажа, че реших да спестя нещо, за Мат и мен. За всеки случай…

— За какъв случай? — Фримън не отделяше очи от нея.

— Ами… както казах… ако нещата не тръгнат. Ако се беше наложило да се махна или нещо такова…

— От какво да се махнете? — Фримън си спомни какво каза психиатърът Лайтнър за малтретираните съпруги.

— Не мислех, че вашият съпруг ви е малтретирал — намеси се Харди. — Не споменахте такова нещо.

Дженифър вдигна ръка към лицето си, сякаш за да напипа някогашна синина.

— Не, не е… но, все пак, имах чувството, че един ден тези пари ще са ми нужни.

Най-накрая обясни — в продължение на девет години заделяла по малко настрана. Въпреки че Лари контролирал всичко, намерила начин да взема „малко от тук, малко от там“ — от парите за играчки, дрехи, храна, ремонт на къщата… всичко. Заделяла почти по хиляда на месец и се научила да влага пари в рискови акции, така че в момента разполагала с около триста хиляди — недокоснати, в брой.

— Е — кимна Фримън, — ако все още държите на нас, госпожо Уит, ще поемем делото ви.

Харди не се усмихна. Разкритието на Дженифър, колкото и правдоподобно да звучеше, го обезпокои. Би предпочел да не знае за това, честно казано. Но реалността си е реалност и никъде не бе написано, че нещата трябва да са черни или бели за удобство на Дизмъс Харди.

6

— Разкажете ми за Лари Уит.

Дженифър и Фримън седяха един срещу друг на масата, а Харди се бе превърнал в муха на стената, край вратата. Фримън бе извадил от чантата си термос и сега на масата димяха три чаши топло кафе.

— Какво искате да знаете? За нас двамата?

— Искам да знам _всичко_. — Фримън бе закачил сакото си на облегалката на стола. Седеше отпуснато, ризата му бе изляза от панталоните. — Все пак, може би ще е най-добре да започнем с това, колко често ви е биел.

Дженифър премигна, после се съвзе. Очите й се разшириха, спряха се на Харди, после се върнаха на Фримън.

— Не съм казвала, че ме е биел… само се карахме.

Фримън протегна назад ръка, за да не позволи на Харди да се обади.

— Но все пак ви е биел — каза той с успокоителен тон.

— Не виждам какво общо има това.

— Има, Дженифър. Може да се окаже много важно. — Говореше тихо, убедително. — Заради него могат да ви оправдаят, то е валидна защита, нещо, за което съдебните заседатели могат да се хванат. Истината е, че ви е биел, нали?

Харди не можеше да не забележи, че отношението на Дейвид сега бе доста по различно от момента, когато каза на Лайтнър, че трудно би убедил съдебните заседатели, след като и детето е било убито.

Дженифър замълча, мускулите на челюстта й не преставаха да се движат.

— Казах вече… _не съм убила Лари_, господин Фримън. Не ме интересува какъв възможен мотив да го направя ще изтъкнете, _не съм го убила_! Боже мой! Да не би да кажат, че съм убила и Мат?

— Вече го казват, госпожо Уит.

Смехът й беше горчив, крехък.

— И защо, според тях, съм направила _това_? Какъв е бил мотивът ми да убия сина си?

Фримън продължаваше да говори тихо, с равен глас.

— Сега не става дума за Мат, Дженифър. Говорехме за Лари.

— Пет пари не давам за Лари! — Удари с юмрук по масата. — _Не съм убила Мат!_ Не разбирате ли? — Погледна Харди.

Харди се почувства длъжен да се намеси.

— Ще твърдят, че Мат се е появил неочаквано, че сте изпаднали в паника или че детето е застанало пред вас, когато сте стреляли.

Тя затвори очи. Дишаше тежко.

— Но… ако е станало случайно, значи не е предумишлено убийство, нали? Искам да кажа… това не е истина, но ако твърдят, че е… няма да е същото като с Лари… — Лицето й стана мъртвешки бледо.

Харди се изкуши да й го обясни така, както на него го обясниха Драйсдейл и Пауъл. Въздържа се, но го обезпокои факта, че е задала въпроса и толкова трескаво отричаше.

В това време Фримън кимна, сякаш се бе уверил в нещо сам за себе си. Приведе се напред и опря ръце на масата. Гласът му продължаваше да е внимателно модулиран, но този път звучеше като инструмент. Под успокояващия тон се долавяше заплаха.

— Искам да изясним нещо още сега, Дженифър. Аз не ви обвинявам в нищо. Трябва да сте наясно, че нито вярвам, нито се съмнявам в думите ви. Каквото и да ми кажете. Не ме интересува дали сте го направили или не. Защо или защо не.

— Но аз не съм…

Фримън вдигна ръка.

— Трябва да знаете, че ако Лари ви е биел, обвинението неминуемо ще изтъкне този факт като възможен мотив да го убиете. Така, ако _веднъж_ сте се скарали и Лари ви е ударил, съдебните заседатели няма да приемат това за достатъчно оправдание да го убиете. Ако, обаче, успеем да покажем, че побоищата са били _редовно_ събитие в брака ви, че сте живели в непрекъснат страх и стрес, това вече ще е достатъчен контрааргумент. Независимо дали сте го убили или не…