Чтение онлайн

— Теръл е човек на място — добави Глицки. — Но…

— Но?

— Не съм казал нищо. Само, че е свестен.

— Стори ми се, че чувам „но“.

Ейб лапна още малко сладолед и спокойно продължи:

— Ако Бог си пада по подробностите, с Уоли не са от един отбор. Той е по мащабните платна и е тук от… колко? Май стана една година. Съставя си идеи, теории, версии… не знам… но това изглежда го поддържа.

— Не правите ли всички така?

— Не. Повечето от нас разговарят с хората, събират улики и накрая се оформя някаква идея. Уоли държи твърде много на мотива, а така не се стига далече. Искам да кажа, че ако се замислиш, за всяка жертва се намират поне пет души с мотив да й видят сметката. Уоли намира два мотива и започва да копае около тях, вместо обратното.

— Тогава защо е още в отдела?

— Има късмет. На два пъти прибира на топло престъпници, без да има грам доказателства… Франк му написа наказание и знаеш ли какво стана? И двата пъти се оказа, че е прав. Какво би направил ти? Ще го изхвърлиш от отдела? Пак ще излезе прав.

Харди потупа папката.

— Тук може и да е сгрешил.

Ейб погледна надолу, прелисти няколко страници и поклати глава.

— Съмнявам се. Дженифър Уит беше арестувана правилно. Виж тук. Полицейски доклади, свидетели, веществени доказателства. Освен това, ако си забелязал, обществеността вече е запозната с нея. Истинска знаменитост.

— Помислих си, че може би ще има смисъл да поговоря с Теръл.

Глицки повдигна вежди.

— Не знам дали помниш, но ти си от другата страна и колегите няма да погледнат на теб, като на съюзник.

— Можеш да гарантираш за мен… знаеш… характер, преценки, общо взето изтънчен по природа… Понякога не всичко стига до докладите.

— Изненадваш ме — каза Ейб, затвори папката и я бутна към Харди. — Ще видя какво мога да направя, но, както винаги…

Харди го изпревари:

— Да си затварям устата.

Глицки кимна.

— Мъдри думи.

*

Въпреки че все още нямаше официално право на това, Арт Драйсдейл му направи услуга и уреди да получи документите на прокуратурата по убийството на Уит баща и син.

Когато му каза, че Дженифър е спестила някои малки подробности, Арт бе отчасти прав, отчасти — не. Беше прав, че ги е спестила, не беше прав, че са малки.

Те включваха показанията на очевидец, някой си Антъни Алварес, пенсиониран пожарникар, с едно чекмедже медали. Шейсет и четиригодишният Алварес живееше със съпругата си — инвалид — точно срещу семейство Уит и бе чул два изстрела. Ако е бил само един, нямало да му обърне внимание — щял да помисли, че е гръмнал ауспух на кола. Дори и след като ги чул, не му минало през ум, че са изстрели. Само му се сторило любопитно и отишъл до прозореца. Видял Дженифър Уит да стои пред портата на къщата си и да гледа към пътната врата. Първо му минало през ум, че тя също се чуди какви са тези гърмежи. Останала на място няколко секунди, после хукнала да бяга.

Имаше и още един свидетел — госпожа Барбието, от съседната къща, която също бе чула изстрелите и се бе обадила на полицията. Според нея Лари и Дженифър Уит се карали по цели седмици. Синът им бил нещастно същество. Плачел почти непрекъснато. Вечерта преди убийството едва не помрачили вечерята на семейство Барбието… („Трябваше да ги чуете на Коледа, три дни преди това!“)

Харди реши първо да се запознае само бегло с документите и затова отвори веднага на раздел „Свидетели“. От гледна точка на защитата, очевидците по делото не даваха кой знае какъв повод за надежди.

Седеше встрани, на стъпалата пред сградата на съда. Денят беше хладен и слънчев. Подухваше ветрец, който до пет час<а> сигурно щеше да се превърне в буря. Сега все още беше приятно, въпреки дима от автобусите и започващите да се носят във въздуха опаковки от закуски.

Зачете доклада на полицая, арестувал Дженифър. Инспектор Теръл беше започнал да я подозира, след като поискал да му даде списък на нещата, които липсват от дома й. Тя бе проверила внимателно и му бе казала, че не липсва нищо, дори и пистолета, който по-късно бил намерен под контейнера за боклук.

След това я бе попитал защо не го е споменала и тя бе отговорила, че не е обърнала внимание. Харди не си спомняше да се е споменавало за това в някое от телевизионните предавания и сега никак не се зарадва. Затвори папката.

— Харди!

Притвори очи на силното слънце и стана. Висок мъж, малко по-възрастен от него, облечен в тъмен костюм, му подаде ръка.

Харди я пое.

— Видях те, че седиш тук и реших да ти се обадя, Диз. Носи се слух, че защитаваш Дженифър Уит.

— Знаеш какви са тези слухове, Дийн. Никога не са съвсем верни. — Обясни какво е положението — че замества хазаина си, прославения адвокат Дейвид Фримън.

Дийн Пауъл му показа пълна със зъби уста. Имаше величествена бяла на цвят грива, червендалеста кожа и внушителна осанка. Харди все още не искаше да говори с него, не се чувстваше готов за това, но той беше пред него — усмихнат и бъбрив.

— Арт искаше да ме предупреди навреме, че ти поемаш делото. За да се подготвя по-сериозно. — Още повече зъби, за да подчертаят комплимента. — Но, значи ще е Фримън.

Лицето му леко се заоблачи. Можеше и да се държи любезно с Харди и да го четка за това, колко добре се е представил, но споменаването на Фримън малко променяше нещата. Фримън рядко губеше дело.

— Това нейната папка ли е? — попита Пауъл.

Харди я потупа.

— Мотивът да убие Мат ми се струва доста слабоват. Споменах го пред Арт, но на него нещо не му се говореше за това.

Усмивката на Дийн помръкна.

— Ще говориш за тези неща с мен. Мотивът са парите на мъжа й. Момчето се е изпречило на пътя й. Точка.

Харди се обърна леко встрани, за да избегне блестенето на слънцето.

— Наистина ли си убеден в това?

— Дали съм убеден? Не виждам защо да не съм.

— Друго те попитах.

Помощник областният прокурор прокара ръка през косата си.

— Питаш ме, дали според мен е застреляла сина си хладнокръвно? Ще ти кажа истината — не знам. През последните две години сме обвинили точно четири жени в същото това престъпление, така че не ми обяснявай колко зловещо е то, за да го направи една майка.

— Казвам само, че Дженифър не го е направила. Прекарах известно време с нея — настоя Харди.

— И ти се стори тъжна, нали? — Пауъл поклати глава. — Диз, помниш ли Уонда Хайес? — Говореше за едно нашумяло дело отпреди няколко месеца. Кимна — помнеше го. — Е, Уонда не престана да плаче през цялото време. Беше съкрушена. И призна, че е убила две от децата си. Твърдеше, че един ден просто излязла от кожата си… Беше й много тъжно от всичко това.

— Добре, Дийн, но…

— Какво „но“? Не твърдя, че планът на Дженифър е включвал да убие сина си. Твърдя и можем да го докажем, че е планирала убийството на мъжа си, но не се е погрижила достатъчно добре по това време момчето да го няма у дома. Може би е била само _небрежна_. Не знам и не ме интересува. Не мога да мисля за това. Важното е, че синът й също е мъртъв и тя ще си го получи и заради него. Това е.

След като изля гнева си, Пауъл изведнъж въздъхна, сякаш изненадан от собствения си изблик на чувства. Овладя се.