Чтение онлайн

— Седалката на тоалета е спусната. По краищата на мивката има петна от козметика — грим за клепки. Има мокра хавлия в една купчина на пода на банята и мокър розов хотелски сапун в по-високата от двете сапуниерки, което показва, че някой само е взел душ. Била е използвана шапката за душ, която сега лежи смачкана и захвърлена. Така че лицето, което е взело душ, попада твърдо в рубриката за самоубийства. — Натискайки с пръст в пластмасовата кутия за отпадъци, Браг възвести: — Употребен вагинален кондом. — Той приготви една пластмасова торба за веществени доказателства, измъкна кондома с покритите си с ръкавици ръце и го огледа внимателно, като го държеше срещу светлината, после го пусна в торбата и постави етикет.

— Сперма? — попита Дарт.

— Ще направим проби за течности.

Ковалски отбеляза:

— И така, момчето наема проститутка, малко му е трудно да го вдигне и излита като лястовица през прозореца.

— Проститутка? — попита възмутено Ричардсън. — Защо, защото практикува безопасен секс? Само проститутките, с които се движиш ли употребяват вагинални кондоми?

Ковалски, който неприкрито говореше против жените детективи, не беше обичан от никоя от тях. Той запелтечи, но така и не успя да сглоби едно пълно изречение.

Браг изложи мнението си за това, което сочеха намерените веществени доказателства.

— Забавляват се. Тя взема душ, може би с него, може би сама, и си отива. После по собствени съображения нашето момче излита като лебед през прозореца. Тук нищо не показва спречкване. Няма следа от нечиста игра. — Всичко това той издиктува в микрофона на касетофона си за доклада си.

Дартели беше готов да приветства това обяснение, но онзи глас вътре в него беше неумолим. В себе си той настояваше, че нищо не свързва това по какъвто и да е начин с Ледения човек. И все пак… И все пак… Не можеше да се освободи от чувството за собствена вина, просто сходството на скоковете го смущаваше.

Той подхвърли:

— Бих искал да поговоря с неговата посетителка.

— Да — съгласи се Ковалски. — Но може би самият разговор ще ти струва нещо. Курвата вероятно е на двадесет и взима по петдесет на вечер. Може би момчетата долу имат списък от червенокоси — додаде той, имайки предвид отдела за наркотици.

Ричардсън въздъхна шумно с отвращение.

— Естествен цвят или боя? — обърна се Дартели към Браг.

— Това можем да проверим — отстъпи Браг, приемайки думите му като молба, явно нещастен поради направлението, което поемаше разследването.

Дартели трябваше да върви по тънко въже: беше му необходимо да изключи всяка връзка с Ледения човек, да обезсърчи желанието на когото и да било да пипа тези файлове или тези улики и да сравнява, като в същото време самият той да получи удовлетворението от това, че връзка не съществува, защото такава връзка прехвърляше отговорността за смъртта отчасти върху него самия.

Браг предложи:

— Можем да се опитаме да снемем отпечатъци от вратата, прозореца и рамката, креслата, предметите в банята. Ако попаднем на нещо полезно, обработваме. Нещо друго?

Искаше му се да се махне от това място. Ричардсън беше отишла на фотосафари в главната стая. Тя извика:

— Някой от вас, момчета, забеляза ли, че онази джунджурия е измъкната от прозореца?

Ковалски, който беше с другите двама в малката баня, направи физиономия, която се състоеше от една част досада и две части отвращение.

Дартели се присъедини към нея в другата стая.

Мръсното стъкло беше поставено в плъзгаща се рамка и се отваряше от ляво надясно. Джунджурията, която тя имаше предвид, представляваше парче алуминий, което се завинтва в рамката, за да попречи на прозореца да се отвори повече от четири инча. По този начин се пречеше на децата да имитират Питър Пан. Стоперът на единствения друг прозорец в стаята си беше на мястото и когато приближи, Дартели забеляза, че за главата на болта е необходим специален инструмент, както е при металните части в обществените тоалетни. Той затвори прозореца и огледа дупката, от която беше изваден стоперът. Резбата светеше. Отскоро, помисли той.

Носенето на гумени ръкавици в горещина като тази беше много неприятно. Пръстите му бяха подгизнали и кожата набръчкана. Той изследва дупката с върха на пръста си.

— Да го фотографираме.

Тя сложи макрообективи на двете камери и направи една серия от снимки едър план — две цветни с никона и две черно-бели с канона. През това време Дартели търсеше стопера и болта. Без да каже и дума, Ричардсън се включи в търсенето. Провериха под леглата, празните чекмеджета на осеяния с цигарени изгаряния скрин за дрехи.

— Не е тук — обяви тя.

— Не е — съгласи се Дартели, срещайки погледа й. — Роман — извика той към Ковалски, който беше подновил флиртуването си с управителката в коридора и изглеждаше неприятно смутен от това, че го прекъсват.

Дартели започна:

— Ти си проверил досието.

— Е, и?

— По личната карта, намерена по трупа или по регистрираното име?

— Регистрираното име — отговори Ковалски.

„Мръсен глупак“, помисли Дартели. И попита с раздразнение:

— Проверил ли си или не си проверил трупа за идентификация?

— Съдебният лекар ще направи това, когато описва личните вещи. Ако искаш да се вреш в тази каша, добре си дошъл.

Дартели бързо излезе от стаята, отминавайки детектива и управителката.

Ковалски му извика с глас на разочаровано дете:

— Какво, по дяволите, правиш, Дарт?

Дартели не отговори.

Той потърси помощта на двама огромни мъже от комбито на съдебния лекар, за да търкулнат Стейпълтън. Саманта Ричардсън, която показваше огромно количество вътрешна сила, фотографира гротескното тяло, между снимките й имаше и такива в едър план, а след това тримата мъже заедно натовариха трупа, като двама полицаи прикриваха с един хотелски чаршаф като със завеса гледката от представителите на медиите и зяпачите.

Дартели откри, че претърсването на затоплените, напоени с кръв джобове е едновременно досадно и уморително, въпреки че кръвта и червата вече не го смущаваха. Беше претръпнал за такива неща. Ричардсън документира целия процес на филм, включително съдържанието на всеки джоб: черно гребенче в задния джоб на джинсите, малък портфейл в предния ляв — който потвърждаваше идентичността на човека като Дейвид Стейпълтън, а в предния десен джоб няколко монети, дъвка, презерватив в опаковка и специална отвертка, необходима за изваждането на стопера от прозореца.

Насърчен от откриването на отвертката, Дартели пребърка три пъти всеки един от джобовете, като отвращението му малко се позасилваше след всеки опит. Липсващият стопер беше точно този вид досадна подробност, която би го преследвала и усилвала подозренията му и по този начин чувството му за вина.

Ричардсън, която сменяше филма, обърна внимание на малкото предно джобче на мъртвия.

Детективът не беше го забелязал, той беше пришит под линията за колана, но над десния джоб. Можеше да чуе гласа на Уолтър Зелър, който му се кара за недоглеждането. Зелър не можеше да търпи подобни грешки.