Чтение онлайн

— Защо? — попита той, изпълвайки се бавно с чувство за вина. Беше ли тя направила връзка между Ледения човек и Азиатския удушвач?

— Скачачът от миналата седмица. Всички говорят колко си бил развълнуван и ядосан.

— Всички?

— Сам Ричардсън. Тя каза, че си го приел прекалено навътре.

Дартели знаеше истината. Роман Ковалски, детективът, който имаше космати гърди и златна верижка, който караше червена миата, беше презиран от почти всички жени в службата. Аби Ланг оставяше на Дарт да види връзката между двете самоубийства: разследващият офицер.

Заемайки се отново с папката, той й предложи стол и тя прие.

Ланг му спести труда да чете.

— Джералд Лорънс беше известен сред съседите си като Джери Ло. Обесил се е на скоба на тавана, като използвал шнур за лампа. Оставил е бележка със съвсем простия текст: „Не мога да живея с престъпленията си. Простете ми“. При анализа на кръвта не е открит алкохол и въпреки че в апартамента са намерили половин унция марихуана, по времето на смъртта не е имало нищо в кръвта му, а също нищо, което да говори за насилие. Стаята е била заключена отвътре. Ковалски приключи случая кажи-речи само с това, че написа задължителния доклад, въпреки че той му отне няколко дни. — В гласа й се улавяше досада.

Дартели беше готов да приеме, че всеки един от детективите би постъпил горе-долу по същия начин — процедурата по самоубийствата беше кратка.

— Слушай — изповяда се тя открито, — такива неща ме радват. Някакъв изрод слага край на живота си. Това ми пести време и енергия. Пет месеца при петгодишна присъда? Може ли това да се нарече правосъдие? — повиши тя гневно глас. — Но това е било самоубийство и е било разследвано от Ковалски.

— В смисъл? — Ако тя разполагаше с доказателства, от които да се вижда, че Ковалски по някакъв начин е оплескал разследването, тогава това беше случай за службите по вътрешната сигурност, а не за отдела за престъпления срещу личността, нито за него.

Тя не отговори на въпроса му директно.

— Джери Ло обработвал малките момичета в квартала. Сприятелявал се с тях, печелел доверието им. Получавал обещания за секретност. А след това започвали ужасите. Правел е необходимото, за да бъде сигурен, че може да разчита на тяхната секретност — пречупвал ги е бавно. Някои от тях държал в продължение на няколко години. Правел снимки и видеозаписи. Продавал някои, използвал снимките, за да изнудва по-големите: „Не би искала майка ти да види това“. Стопроцентова гадост. Освобождавал се е от тези над четиринадесетгодишна възраст. Познаваме майки, които са подозирали някого в квартала, но не са могли да намерят свидетел. Той дресирал отлично всички.

— Знаели сте, но не сте могли да направите нищо? — попита Дартели недоверчиво.

— Подозирахме — поправи го тя. — Този вид престъпление се забелязва често пъти най-напред в банята вкъщи или в кабинета на лекаря. Коварно е, защото невинаги е толкова очевидно, което зависи от самия акт. Един лекар трябва да знае какво трябва да търси. Родителите — майките в частност — често пъти са най-лошите: те не искат да повярват на това, което виждат. Непрекъснато се случва.

— Но вие го пипнахте — спомни си Дартели. Той прелисти папката, поглеждайки снимките на обесения.

— Точно така. Провървя ни, но само веднъж. Седем ареста, едно осъждане — знаеш как става.

Дартели знаеше и неудоволствието, което съпътстваше такава работа.

Когато посегна към съдебномедицинския доклад на Браг, тя го попита:

— Защо е трябвало да употребява шнур? Струва ли ти се, че това е нормално?

Той премина по-нататък към подробния доклад относно вещите в апартамента.

— Какво казваш? — попита той. Но разбираше много добре въпроса: тя се съмняваше във версията за самоубийство.

Тя каза:

— Ако ти си на мястото на Лорънс и имаш намерение да извършиш нещо подобно, защо да не вземеш въже?

Дартели бързо разгледа доклада на Браг за сцената на произшествието. Липсваха подробности, което говореше за набързо извършена работа, типична за разследванията на самоубийства и за повърхностния подход на Ковалски — обичайните памучни и синтетични влакна, които трябва да се очакват във всеки дом, няколко медни стружки от жицата, намерени на пода под тялото, нищо особено.

— Как накрая го спипахте? — попита Дарт, като се опитваше да й попречи да занимава ума си със съмнения относно самоубийството.

Тя отговори:

— Появи се едно осемнадесетгодишно момиче. Тя е гледала някои от програмите на Опра, в които става дума за сексуални престъпления, и разбрала какво й е било сторено и как била формулирала в съзнанието си станалото. Използвахме я като свидетел и тя го идентифицира, но рухна при кръстосания разпит и това ни излезе скъпо. Той получи пет години, намалени на една, и излезе след шест месеца, пет всъщност, поради пренаселеност на затвора. Ето ти един гад, който, доколкото ни е известно, е обработил повече от дузина малки момичета и по същество не получава никакво наказание.

Дартели измъкна доклада на съдебния лекар.

Аби протегна ръка над рамото му и посочи едно фотокопие от бележката, оставена от Лорънс.

— Нека те попитам нещо — каза тя. — Ти си Джери Ло, отвратителен перверзен тип, и това е последното ти обръщение към света. Две изречения, правилна граматика, просто послание. „Не мога да живея с престъпленията си. Простете ми.“

Дарт разгледа внимателно фотокопието. Почеркът беше нервен, което говореше за силно напрежение — разбираемо, помисли той, след като човекът се е канил да се самоубие. И все пак, въпреки това, оформлението беше странно, въпреки че му беше неприятно да го признае. Към какво се стреми тя?

— Това, което ме интригува, е подборът на думите — каза тя. — Например думата „престъпления“. По такъв начин ли мисли един човек? Престъпления. Разпитвала съм десетки подобни личности, Джо. Тук има нещо, което не мога да приема. — По изписаното върху лицето й съмнение той разбра, че го очакват неприятности. — Звучи ли ти това правдоподобно? Някакъв от главата до петите долен тип да живее на Белвю скуеър? — Тя си отговори сама. — По-скоро това може да се очаква за прокурор, отколкото за Джери Ло.

„Или за детектив“, си каза той, мислейки за Уолтър Зелър.

— Ами ако Джери Ло се е занимавал с наркотици? — попита тя. — Ами ако той има и наркодосие?

Преди да се прехвърли в отдела за престъпления срещу личността, Роман Ковалски беше работил в отдела за наркотици. Дартели най-после разбра към какво се стреми тя — тя подозираше Ковалски. Не Зелър.

Тя имаше почти съвършена кожа, която прикриваше възрастта й. Замисли се дълбоко, като захапа устната си и продължи: