Чтение онлайн

– По рождение, да – каза Кали, – но пастирът ме накара на сватбата да се закълна в Мливари. Всички в Речен мост полагат клетва пред Юкор.

– Засега – каза Арик.

– Значи е истина, това което се говори – каза Джесъм. – Райнбек идва да предяви претенциите си за Речен мост.

– Чак пък толкова! – каза Арик. – Негово Височество просто смята, че щом половината от жителите ви са с анжиерски корен, а мостът ви е построен и поддържан с анжиерска дървесина, значи всички ние би трябвало да имаме... – той огледа Кали, докато тя сядаше на стола си – по-близки отношения.

– Съмнявам се, че Юкор ще се разбърза да сподели Речен мост – каза Джесъм. – Разделящата река служи за граница между двете земи от хиляди години. По-скоро ще си хвърли короната, отколкото да отстъпи границата.

Арик сви рамене и отново се усмихна.

– Това е работа на херцозите и министрите – каза той и вдигна халбата си. – Малките хорица като нас не бива да се безпокоят за такива неща.

Слънцето скоро залезе и нощта се изпълни с остри, пращящи писъци, придружени от сияния, които бликваха при задействането на защитите и нахлуваха през кепенците. Роджър мразеше тези пронизителни звуци и крясъците, които ги следваха. Седна на пода и заудря все по-силно и по-силно по музкалната си играчка в опита си да ги заглуши.

– Ядроните са гладни тази нощ – каза замислено баща му.

– Разстройват Роджър – каза Кали и стана от мястото си, за да иде при него.

– Няма страшно – каза Арик и избърса устата си. Отиде до шарената си торба и извади калъф за цигулка. – Сега ще ги отпъдим тези демони.

Сложи лъка на струните и веднага изпълни стаята с музика. Роджър се смееше и пляскаше, страхът му изчезнал. Майка му пляскаше с него и заедно откриха ритъм, който да допълва мелодията на Арик. Дори Джерал и Джесъм запляскаха в такт.

– Хайде да танцуваме, Роджър! – засмя се Кали, хвана ръката му и го вдигна на крака.

Роджър се опита да следва стъпките `u, но се препъна. Тя го грабна в прегръдките си, разцелува го и го завъртя из стаята. Роджър се заля от смях.

Изведнъж се чу силен трясък. Лъкът на Арик се изплъзна от струните, когато всички се обърнаха и видяха тежката дървена врата да се тресе в рамката си. Прахоляк, изкран от ударите, се понесе лениво към пода.

Джерал пръв реагира. Големият човек тръгна с изненадваща бързина към копието и щита си, които беше оставил до вратата. В един сякаш безкраен момент всички останали замръзнаха втренчени в него, без да разбират какво се случва. Още един трясък и дебели черни нокти пробиха дървото. Кали изпищя.

Джесъм се втурна към огнището и грабна един тежък железен ръжен.

– Вземи Роджър и отивайте в скривалището в кухнята! – извика той, а думите му бяха прекъснати от рев иззад вратата.

Джерал вече държеше копието си и хвърли щита на Арик.

– Измъкни Кали и момчето! – изкрещя той, когато вратата се пръсна на трески и в стаята нахлу двуметров каменен демон. Джерал и Джесъм се обърнаха, за да го посрещнат. Съществото отметна назад глава и нададе вой, а малки, пъргави огнени демони се стрелнаха в къщата покрай него, заобикаляйки едрите му крака.

Арик пое щита, но когато Кали притича с Роджър на ръце за да се скрие при него, той я блъсна настрана, грабна шарената си торба и се втурна към кухнята.

– Кали! – извика Джесъм, като я видя да пада на пода. Тялото `u се изви така, че да предпази детето от удара.

– Да вървиш по ядроните, Арик! – прокле Джерал жонгльора. – Всичките ти мечти да станат на пепел!

Каменният демон го удари с опакото на ръката си и го запрати в отсрещния край на стаята.

Огнен демон се хвърли към Кали, докато тя се опитваше да се изправи на крака, но Джесъм го удари силно с ръжена и го повали настрана. Демонът се изтъркаля на пода и закашля огън, при което го подпали.

– Бягайте! – извика Джесъм, когато Кали се вдигна отново на крака. Докато майка му го изнасяше вън от стаята, Роджър видя над рамото `u как демонът плюе огън по баща му. Дрехите на Джесъм лумнаха и той изкрещя.

Майка му го притискаше силно до гърдите си и тичаше запъхтяна през антрето. Зад нея в общото помещение Джерал ревеше от болка.

Добраха се до кухнята точно когато Арик вдигна капака на пода и се спусна по стълбичките. Ръката му се пресегна нагоре и заопипва наоколо за тежката метална халка, с която да затвори защитеното мазе.

– Майстор Арик! – извика Кали. – Изчакай ни!

– Демон – изпищя Роджър срещу един огнен огнен, който влизаше на подскоци в стаята, но предупредителният му сигнал дойде твърде късно. Изчадието с един удар изкара въздуха от Кали, която продължаваше да държи здраво сина си дори когато дългите нокти се забиха в плътта `u. Тя изкрещя, когато ядронът се покатери на гърба `u и зъбите му като бръсначи се затвориха върху рамото `u, разпаряйки дясната ръка на Роджър. Той изрева.

– Роджър! – извика майка му, опита се със залитане да се добере до коритото и се срина на колене. Пищеше от болка, но се пресегна назад и хвана единия от рогата на демона.

– Няма... да... ти... дам... сина ми! – извика тя и се хвърли напред, дърпайки ядрона за рога му с всичка сила. В един момент го отскубна от рамото си и заедно с ивици от собствената `u плът го запрати в коритото.

Глинените съдове, които бяха накиснати за миене там, се пръснаха при удара, а огненият демон започна да се мята и гърчи. Водата кипна изведнъж и въздухът се изпълни с пара. Кали пищеше от парещата болка в ръцете си, но продължи да натиска съществото под водата, докато мятането му спря.

– Мамо! – проплака Роджър и тя видя още две изчадия от неговия вид да влизат на подскоци в стаята. Грабна Роджър, затича се към шахтата и издърпа тежката врата с една ръка. Ококорените очи на Арик се извъртяха нагоре към нея. Кали падна, когато един от огнените демони сграбчи крака `u и отхапа парче от бедрото `u.

– Вземи го! Моля те! – примоли се тя и натика момчето в ръцете на Арик.

– Обичам те! – извика тя на Роджър, като хлопна капака на пода и ги остави в мрака.

***

Поради близостта си с Разделящата река, къщите в Речен мост бяха построени върху огромни защитени плочи, които да устоят на наводнение. Двамата чакаха в тъмнината, защитени от ядроните в степента, в която основата на градежа можеше да издържи, но всичко наоколо бе пълно с пушек.

– Ако не пукна от демоните, пушекът ще ме довърши – измърмори Арик.

Тръгна да излиза от шахтата, но Роджър се вкопчи здраво за крака му.

– Пусни ме, момче – каза Арик и го зарита в опит да се освободи от него.