Чтение онлайн

— Но при този спорт не аплодират мажоретки — отбеляза Ялвод.

Стрийтър кисело се усмихна и разпалено заобяснява:

— Том е доста умен, обаче мързелуваше през всичките години в гимназията. Нямаше никакви амбиции за колеж. Но когато оценките му се влошаваха дотам, че рискуваше да му откажат прием дори като спортист, изпадаше в паника. И към кого се обръщаше за помощ?

— Към теб! — извика Ялвод. — Отговорният приятел! Помагаше му с уроците, нали? Може би дори си му написал няколко теми, а? Като нарочно си допускал грешки в правописа, за да минат пред учителите като работа на Том, нали така?

— Признавам, виноват! През последната година — годината, през която Том получи наградата на щата Мейн за изявен спортист, аз бях и Дейв Стрийтър, и Том Гудхю.

— Гадно.

— А знаеш ли кое беше най-гадното от всичко? Имах си гадже. Едно хубаво момиче на име Норма Уитън. С ’тъмнокафява коса и очи, безупречна кожа, високи скули…

— Гърди, които не спират да подскачат…

— Абсолютно. Но ако оставим настрана сексапила…

— Не че ти някога си го оставял настрана…

— … аз наистина обичах това момиче. Обаче знаеш ли какво направи Том?

— Сви ти гаджето! — възмутено извика Ялвод.

— Позна! Двамата дойдоха при мен. И си признаха всичко.

— Благородно!

— Станало неочаквано.

— Какво да правиш, любов! Любоффф!

— Да. Естествено привличане. „По-силно е от нас“ и приказки от сорта.

— И после този Том и наду корема, а?

— Точно така. — Стрийтър пак се загледа в обувките си. Спомни си една поличка, с която Норма ходеше във втори или трети курс. Беше толкова къса, че отдолу можеше да зърне гащичките и. Оттогава бяха минали почти трийсет години, но той все още извикваше в паметта си картината, докато правеше любов с Джанет. С Норма не бяха правили любов, поне не в истинския смисъл — тя се дърпаше. А веднага смъкна гащите за Том Гудхю. Вероятно още щом и е поискал.

— И я заряза с надутия корем.

— Не — въздъхна Стрийтър. — Ожени се за нея.

— И после се разведе! Навярно, след като и тегли хубав бой.

— Не, по-лошо. Женени са и до днес. Имат три деца. Като ги срещнеш на разходка в парка „Баси“, обикновено се държат за ръце.

— Направо върхът! По-гадно не може да бъде. Освен ако… — Ялвод го изгледа изпод гъстите си вежди. — Освен ако самият ти не зъзнеш в айсберга на брак без любов.

— Съвсем не — отвърна Стрийтър, изненадан от предположението. — Много обичам Джанет и тя също ме обича. Невероятна е — подкрепя ме и плътно е до мен, откакто този рак се появи. Ако съществува такова нещо като хармония в този свят, то ние с Том се оказахме с подходящите партньорки. Абсолютно. Но…

— Но? — Ялвод нетърпеливо го изгледа; очевидно разговорът му доставяше голямо удоволствие.

Стрийтър осъзна, че ноктите потъват в дланите му, но не ги отпусна, а още повече ги стисна. Заби ги в плътта, докато потече кръв.

— Но копелето ми я открадна! — Това го беше тровило с години и като го изкрещя сега, се почувства облекчен.

— Да, така е, а искаме ли нещо, ние никога не преставаме да го желаем, независимо дали е добро за нас или не е. Съгласен ли си?

Стрийтър не отговори. Дишаше тежко, като човек, който току-що е пробягал петдесет метра на спринт или е участвал в уличен побой. По доскоро бледите му страни бяха избили цветни петна.

— Това ли е всичко? — Гласът на Ялвод беше благ като на енорийски свещеник.

— Не.

— Изплачи си болката. Спукай този цирей.

— Той е милионер. Невероятно, но е факт. В края на осемдесетте — скоро след наводнението, което едва не унищожи града ни, Том основа фирма за боклук. Нарече я „Сметосъбиране и рециклиране — Дери“. По-добре звучи, нали разбираш?

— По-малко дрънка на бацили.

— Дойде в банката за заем и макар че бизнеспланът му изглеждаше несигурен на всички, аз успях да го пробутам. Знаеш ли защо го направих, Ялвод?

— Разбира се! Защото той ти е приятел!

— Не позна, опитай пак.

— Защото смяташе, че ще фалира.

— Точно така. Той изръси всичките си спестявания за четири боклукчийски камиона и ипотекира къщата си, за да купи парче земя до разклонението за Нюпорт. За сметище. Като онези, дето ги купуват гангстерите в Ню Джърси, за да изхвърлят труповете и да си перат мръсните пари от дрога и от проституция. Помислих си, че върши лудост, и с готовност му подготвих договор за кредит. Той все още ми е благодарен и ме обича като брат. Непрекъснато разказва как съм се застъпил в банката за него и съм рискувал работното си място. „Дейв ми даде рамо също като в гимназията“ — разправя. Знаеш ли как хлапетата в града наричат сметището му сега?

— Кажи ми!

— Планината „Трашмор“ 25 ! Огромно е! Не бих се изненадал, ако е радиоактивно. Покрито е с чимове, но навсякъде има табели „Не влизай!“ и под зелената трева вероятно щъкат плъхове като в подземния Манхатън! Сигурно и те са радиоактивни!

Той спря, съзнавайки, че говори щуротии, но му беше все едно. Ялвод беше луд, но — изненада! Стрийтър също се оказа луд! Поне по темата за своя стар приятел. Освен това…

„Ин карцинома веритас“ — помисли си.

— Добре, да обобщим. — Ялвод започна да отмята на пръсти. Те сега въобще не бяха дълги, а къси, пухкави и безобидни като самия него. — Том Гудхю е изглеждал по-добре от теб, когато сте били момчета. Притежавал е атлетични умения, за които ти си можел само да мечтаеш. Девойката, която е стискала гладките си бели бедра на задната седалка в твоята кола, ги е разтворила за Том. Той се е оженил за нея. Двамата все още се обичат. Децата им, предполагам, са добре?

— Здрави и красиви! — изграчи Стрийтър. — Дъщеря им скоро ще се омъжва, по-големият им син учи в колеж, а малкият е гимназист. Капитан на гимназиалния отбор! Крушата не пада по-далеч от шибаното дърво!

— Да. А черешката на шоколадовата мелба е, че Том е богат, докато ти се тътриш през живота със заплата от около шейсет хиляди годишно.

— Получих премия, задето му уредих кредита — измърмори Стрийтър. — Защото съм имал визия!

— Докато ти всъщност искаш повишение.

— Откъде знаеш?

— Знам ги тези работи. Сега съм бизнесмен, но едно време бях скромен служител на заплата. Уволниха ме, преди сам да се разкарам. Всъщност ми направиха най-голямата услуга. Нещо друго? Хайде, кажи да ти олекне.

— Налива се с английско пиво „Олд Спотид Хен“! — извика Стрийтър. — Никой в Дери не пие тази претенциозна пикня! Само той! Само Том Гудхю, Кралят на боклука!

— Има ли спортна кола? — попита тихо Ялвод с глас, сякаш подплатен с коприна.

— Не. Ако имаше, щяхме поне да се шегуваме с Джанет за спортните коли и менопаузата при мъжете. Кара шибан рейндж роувър.