Чтение онлайн

— Никога не спиш на запалена лампа, Дарс. И макар че си по нощница, отдолу носиш сутиен, което също никога не правиш. Забрави да го свалиш, нали, миличка? Горката ми тя. Горкото ми уморено момиче. — За миг докосна гърдата и, после (слава богу!) отдръпна ръка. — Освен това си обърнала моя часовник, за да не виждаш колко е часът. Разстроена си и аз съм причината. Извинявай, Дарс. Искрено съжалявам.

— Ядох нещо, от което ми призля — измънка тя — само това можа да измисли.

Боб търпеливо се усмихна:

— Намерила си скривалището ми в гаража.

— Не знам за какво говориш.

— Постарала си се да оставиш всичко както си го намерила, но аз съм много предпазлив за тези неща и веднага видях, че прозрачното тиксо, с което бях залепил дъската, е скъсано. Не си го забелязала, нали? Освен това кутията беше на около три сантиметра по-вляво от мястото, на което я оставих… на което винаги я оставям.

Още веднъж се пресегна да я помилва по лицето и отдръпна ръка (наглед без да се обиди), когато тя извърна глава.

— Боби, явно ти е влязъл някакъв бръмбар в главата, но наистина не знам за какво говориш. Май си се преуморил.

Той направи печална физиономия и се просълзи. Невероятно. За миг Дарси изпита съжаление към него. Изглежда, емоциите също бяха навик, подчинен на условните рефлекси.

— Открай време знаех, че този ден ще настъпи.

— Ще го кажа за трети път — нямам никаква представа за какво говориш.

Боб въздъхна:

— Докато пътувах насам, имах достатъчно време за размисъл, мила. Накрая стигнах до заключението, че има само един въпрос, който непременно изисква отговор: КЩНД.

— Не раз…

— Шшшт. — Той нежно притисна пръст до устните и. Лъхна я миризмата на сапун. Вероятно Боб беше взел душ, преди да напусне мотела. — Ще ти кажа всичко. Ще се изповядам пред теб. Струва ми се, че дълбоко в душата си открай време съм искал да научиш истината.

Открай време е искал тя да научи истината? Мили боже! Може би я очакваха още по-страшни разкрития, но засега това изявление на Боб беше най-страшното.

— Не ме интересува! Не знам какво те е прихванало, но не ме интересува.

— Виждам промяна в погледа ти, скъпа. С течение на времето се научих да разгадавам погледите на жените. Станах експерт. КЩНД означава Какво Ще Направи Дарси. Какво ще направи Дарси, ако намери скривалището ми и види какво има в кутията. Впрочем много харесвам тази кутия, понеже ми е подарък от теб.

Приведе се и леко я целуна по челото. Устните му бяха влажни. За пръв път в живота си Дарси се погнуси от допира им, хрумна и, че до изгрев-слънце може би вече ще е мъртва. Защото мъртвите жени не говорят. „Но в името на дългогодишното ни съжителство — помисли си — ще се постарае «да не ме заболи»“.

— Първо се запитах дали името на Марджъри Дювал ще ти говори нещо. Бих искал да отговоря с „твърдо не“, само че понякога човек трябва да е реалист. Живеем заедно отдавна и знам, че не си пристрастена към новините, но следиш телевизионните емисии и четеш вестници. Стигнах до заключението, че ще познаеш името или снимката на шофьорската книжка. После си зададох въпроса: „Няма ли Дарси да полюбопитства защо тези документи са у мен?“ Жените са любопитни. Например Пандора.

„Или жената на Синята брада — помисли си тя. — Онази, която надникнала в заключената стая и се натъкнала на отсечените глави на предишните му съпруги.“

— Боб, кълна се, че…

— Затова веднага щом се прибрах, включих компютъра си, отворих Файърфокс — търсачката, която винаги използваш, и прегледах „историята“.

— Кое?

Боб се изкиска, сякаш беше казала нещо много духовито:

— Знаех си, че нямаш представа, защото всеки път, когато проверя, всичко си е там. Никога не триеш! — Той отново благо се засмя, както правят мъжете, когато открият симпатична слабост у съпругите си.

За пръв път Дарси почувства гняв. Може да беше абсурдно предвид обстоятелствата, но тя наистина се ядоса:

— Ровиш в моя компютър, така ли? Подлец такъв! Долен шпионин!

— Разбира се, че те проверявам. Имам много лош приятел, който прави много лоши неща. Когато човек е в такова положение, задължително трябва да знае какво се върти в главите на най-близките му хора. Откакто децата напуснаха родния дом, ти и само ти си ми най-близката.

Лош приятел? Лош приятел, който прави лоши неща? Виеше и се свят, но едно и беше съвършено ясно: безсмислено беше да продължи отрича. Боб знаеше, че е узнала тайната му.

— Не си търсила информация само за Марджъри Дювал. — По гласа му личеше, че не изпитва и капчица разкаяние, само ужасно съжалява, задето се е стигнало дотук. — Интересувала си се от всички. — Засмя се и възкликна: — Опа!

Дарси се облегна назад, за да се отдалечи от Боб. Разстоянието помежду им я успокояваше. Години наред всяка нощ бяха лежали притиснати един до друг, а сега се стремеше да е по-далеч от него.

— Какъв лош приятел? За кого говориш?

Той наклони глава, сякаш казваше: „Много си ми глупавичка, но пък си забавна.“

— За Брайън.

В първия момент Дарси си помисли, че той говори за свой колега. Дали този Брайън не му беше и съучастник? Изглеждаше доста невероятно — също като нея Боб се сприятеляваше много трудно, но хората, които вършат такива чудовищни неща, понякога имат съучастници. Та нали вълците се събират на глутници, когато преследват жертвите си.

— Брайън Делаханти — поясни Боб. — Само не ми казвай, че си го забравила. Разказах ти за него, след като ти сподели какво се е случило с Брандолин.

Тя зяпна от удивление.

— Твоят приятел от гимназията ли? Боб, той е мъртъв! Блъснал го е камион, докато се е опитвал да вземе бейзболната топка, изтъркаляла се на шосето, и е мъртъв!

— Ами… — усмивката му леко помръкна. — И да, и не. Почти винаги го наричах Брайън, когато ти разказвах за него, но в училище не му виках така, понеже той си мразеше името. Наричах го Би Ди.

Дарси понечи да попита какво общо има това с цената на чая в Китай, но изведнъж се досети. Знаеше отговора. Би Ди.