Битие
Шрифт:
… камъкът отговори. Този път с вибрации, които накараха повърхността му да потръпне и резонираха в околната вода, оформяйки звуков символ, който Шумния стомах беше пратил преди, превърнат в скулптура от обработен звук.
** … дойдохте?
** … (ВИЕ?!?) дойдохте?
** ???
Не му трябваха думи като „ирония“, за да изтълкува скритото значение на този символ. Подобни човешки термини можеха да бъдат само насочени, при това грубо, в правилната посока.
Както и да е, на делфините не им трябваше да разбират. За всички тях, променени или естествени, простото разбиране можеше да почака. Достатъчно беше онова, което си личеше ясно — че се случва нещо трагично и в същото време смешно. Подобно на барбун, който жално пита дали няма да го пощадят, докато се мята между челюстите.
И затова… те се разсмяха.
Аматучен Барселона засече и прегледа сведения от едно от съсловията.
Оказва се, че държави и консорциуми от цялата планета обръщат внимание на сеизмичните ни корелации. Интересуват се от хипотезата ни, че микротрусовете могат да са дело на „други“ космически сонди — възможни съперници на Хаванския артефакт, пристигнали много по-рано и заровени надълбоко, които сега се опитват да заявят за себе си. Може би в отчаяното си желание да не изпуснат единствения си шанс за установяване на контакт.
Няколко агенции са погледнали сериозно на тази възможност и са изпратили екипи към сеизмичните точки. Повечето от тях са в пластове варовик или пясъчник на стотици и дори хиляди метри дълбочина. Десетки обаче са се оказали близо до повърхността или направо на нея. Скоро се очакват доклади от някои от тези места.
Така че се оказва, че вече сме допринесли с нещо! Някой иска ли…
… О, извинете. Повечето от вас следят предаването от конференцията за Артефакта.
Добре, аз също се насочвам натам. Можем да продължим по-късно с търсещите внимание експлодиращи камъни.
А сега да видим дали астронавтът и неговият контактен екип ще успеят да разгадаят загадката.
45.
Парадокс
Думите на Най-стария оцелял светеха на повърхността на Артефакта, както и по екраните, очилата и лещите на поне четири или пет милиарда земни жители.
Нашите видове, цивилизации и планети не биха могли да си съперничат. Защото никога не са се срещали.
При първото прочитане на съобщението Джералд усети как челюстта му увисва. Нищо не можеше да направи, макар да си даваше сметка, че сигурно изглежда глупаво, зяпнал от изумление.
Виртуалните бележки, бушуващи в периферното му зрение, започнаха да падат като есенни листа и да се разтварят в нищото, след като авторите им изгубиха интерес към тях и се съсредоточиха върху собственото си изумление и объркване.
Всички от двете страни на карантинното стъкло мълчаха. Никой не знаеше какво да каже. Умовете им бяха толкова празни и зашеметени, колкото и умът на Джералд. Чуваше се мъркането на климатичната инсталация… и бръмченето от реещия се във въздуха дисплей, на който все още сияеше заявлението на Най-стария оцелял. Хората от цял свят го четяха отново и отново и се мъчеха да намерят някакъв смисъл в очевидния парадокс.
Внезапно тишината бе нарушена от звъненето на нечий телефон — нагло, настойчиво дрънчене. Джералд щеше да го игнорира наред с всичко друго освен загадъчния отговор на извънземния… ако позвъняването не бе последвано от рязък писък!
Погледна към галерията на съветниците и видя някаква жена на възраст да подскача, да вика и да ридае, стиснала старомодна слушалка. Лейси Доналдсън-Сандър, пишеше на етикета до нея. Една от най-богатите на планетата. Направо не беше на себе си. Професор Ноозон отначало се опита да я утеши, но после явно схвана новината, ухили се и я прегърна. Онези около тях се присъединиха — явно също имаха повод да се радват.
„Е, ако нещо трябва да ни изтръгне от транса, от зашеметения ни когнитивен дисонанс, защо да не е нечий радостен вик?“
Обърна се отново към последното извънземно съобщение и реши, че е лоша идея да губи инициатива. Време беше да е директен. Конкретен. Без заобикалки. Наведе се напред и заговори към Артефакта, спасен от него в космоса преди да полети в земната атмосфера и да се разбие или да изгори.
— Въпрос. Дали сега съществувате като един от изкуствено емулираните обитатели на пробата, изпратена да пропътува светлинни години, за да открие и установи контакт с други видове разумен живот като нас?
Аз съм точно такъв, какъвто ме описвате. И да, това е голяма част от мисията ни.
— Това ли е обичайният метод, по който технологично развитите видове научават един за друг?
Да, това е.
— Предложихте ли ни неведнъж да се присъединим към вашата разнообразна междузвездна общност?
Да. Вие сте добре дошли сред нас.
Бен Фланъри удари отчаяно по масата. Нетърпението надделя над слънчевата му по принцип натура и той се наведе напред и наруши предварително уточнените правила, като викна направо към Артефакта.
— Нас! Нас! Не ни казвате НИЩО за това кои сте! Добре, значи няма война. Страхотно! Но колко разумни раси влизат във вашата федерация? Как се управлява тя? Какви са облагите за членовете? Коя планета е изпратила тази сонда, как е пътувала тя и колко време?… И…
Генадий и Рамеш сграбчиха Бен за раменете и го дръпнаха да си седне на мястото. По очите им обаче си личеше, че напълно споделят мислите му.
— Ох, мамка му — промълви Джералд, когато видя как в Артефакта потичат букви, глифове и идеограми. Този път виковете на Фланъри явно бяха достатъчно силни, за да бъдат регистрирани от превеждащата система. Но пък в края на краищата всички искаха да знаят отговорите на тези въпроси.
Най-стария оцелял завъртя заоблената си фигура да се посъветва с останалите, след което отново се обърна към заобления интерфейс.
Вече отговорихме, че участват деветдесет и две раси.
Управлението е въпрос на гъвкавост и адаптиране към ситуацията, както отбелязахте по-рано.
Джералд беше адски ядосан на Бен. Тези отговори бяха очевидни, излишни или в най-добрия случай маловажни. Целият свят искаше да разбере онази загадъчна забележка за расите, които „никога не са се срещали“. Възможно ли бе преводът да е бил буквален и да има предвид само, че не са се срещали физически и лице в лице? Това обяснение някак не му се виждаше правилно.
Колкото до облагите от членуването, те включват потенциал за неимоверно удължаване на съществуването, далеч повече от нормалното. На практика — вечен живот.
Джералд примигна.
Добре… това последното определено привлече вниманието на всички.
За втори път през последните няколко минути всички в огромната контактна зала и свързаната галерия на съветниците мълчаха. Джералд си представяше как всички по света се умълчават. Нямаше да се учуди, ако в момента планетата се окажеше толкова тиха, колкото е била преди Индустриалната епоха.
„Ами да… всички ще искат да научат повече за това.“
Но подобното на Буда същество просто продължи да отговаря на въпросите на Фланъри по реда, по който бяха зададени.
Колкото до това откъде е тръгнала сондата и как пътува, ще дам думата на Пикиращия рибоубиец, чийто народ създаде и изпрати конкретния контактьор, който виждате пред себе си.
Създанието, което Джералд беше уподобил на прилеп с перки на хеликоптер, измина с подскоци и пърхане късото разстояние до Най-стария оцелял и като гримасничеше и показваше хищните си зъби, приближи два подобни на антени крайника и ги раздалечи отново. Появи се черно петно, което покри цялата лява половина на Артефакта.