Чтение онлайн

Джералд задъвка, а Бен отвори едната си ръка. Шепата му беше празна, но Джералд просто накара своя ииуер да последва приканващите жестове на Фланъри и заразглежда образите, изливащи се от личния му виртуален облак. И ето, над дланта му изведнъж се появи проблясващ модел на Млечния път.

По команда на Бен образът бързо се увеличи и сега те гледаха само към една част от единия спирален ръкав… докато картината не обхвана (според предвидения брояч) област с не повече от сто хиляди звезди. Бен обясни, че е изключил всички гиганти, джуджета и двойни звезди и е оставил само онези системи, които биха могли да поддържат живот.

— Да си представим, че три или повече развити култури се конкурират една с друга и се разпростират между звездите — каза той. — Ако го правят физически, основават колонии и се разпространяват към нови светове, то в крайна сметка ще се появи жестоко съперничество за най-добрите планети и ресурси. Ще имаме междузвездни империи с граници, военни флотилии, неутрални зони и всички останали клишета от научната фантастика на миналото.

Звездите пред Джералд се озариха в три цвята — червен, зелен и жълт. Отначало бяха малки изолирани петънца, но после започнаха да се разширяват и неизбежно се сблъскаха, после се плъзнаха настрани, като всеки цвят се мъчеше да намери начин да заобиколи другия. Търкането по границите предизвикваше искри и повишаване на температурата.

— Нещата могат да станат доста напрегнати, ако наистина се развиват по този начин. Разбира се, моделът приема, че имаме работа с класическа експанзия, зависеща от способността да се придвижваш лесно физически.

— Ами ако пътуването между звездите наистина е трудна работа? — продължи той. — Тогава отделните цивилизации трябва да се задоволят с родните си светове плюс няколко — или няколко десетки — колонии. Погледнато по такъв начин, това няма особено значение. Основната им цел спрямо галактиката като цяло ще е изследването и установяването на контакти. Създаването на приятелски и носещи изгода културни отношения. Както и разпространяване на ценности. Знаем, че културите го правят. Те не само искат да установят контакт с други общества, но и да им повлияят, да ги променят, да ги привлекат на своя страна по същия начин, по който религиозните мисионери се опитват да привлекат повече вярващи. Правят го поради простата причина, че понякога това действа! И когато подейства, тяхната система от идеи става по-силна и се разпространява по-надалеч. Например, да кажем, че установим радиоконтакт с някаква съседна планета и открием, че обитателите й са свестни типове — с това изключение, че практикуват робство. Е, най-малкото бихме се опитали да ги убедим да не го правят. Ако можем да им предложим технологични новости, бихме могли дори да им ги продадем срещу отказа от робство. Освободете потиснатите, иначе няма да ви научим как се лекуват брадавици. Следиш ли мисълта ми дотук?

Джералд кимна. Отхапа от сандвича си, но нямаше представа какъв е вкусът му. Моделът беше грабнал цялото му внимание.

— Добре. И тъй, да видим какво се случва, когато имаме три развити цивилизации, които започват сред звезди с много планети с живот, на някои от които има и разум. — Бен махна с ръка и симулацията започна отново. — Този път обаче трите цивилизации се „разпространяват“, изпращайки контактни сонди към съседните разумни раси и се опитват да ги включат в собствената си културна мрежа.

Отново се появиха същите оцветени първоначални точки сред сивкавия звезден прах. Но този път от всяко цивилизовано ядро тръгнаха малки точки. Понякога изпратена от червеното слънце точка стигаше до някоя сива звезда и я превръщаше в червена, което означаваше културно приобщаване. Не след дълго новият център на червената култура започваше да изпраща свои червени точки. Подминавайки звездите, които вече бяха станали жълти или зелени, те продължаваха жадно напред към сивите светлини, които все още не бяха взели ничия страна.

— Не забравяй, че нямаш полза да останеш неутрален и да отказваш да се присъединиш към някой от съюзите. Защото те предлагат предимства, достъп до знания, развити технологии и богати културни традиции. Най-общо казано, единствената ти възможност като новак е да избереш най-доброто предложение, което в идеалния случай отговаря на твоите нужди и предпочитанията на вида ти.

Джералд се замисли. „Вярно, няма нищо лошо да препоръчваме да сме внимателни и да изслушваме всички страни… докато не се вземе предвид човешката нетърпеливост, когато ти обещават безсмъртие!“

Бен като че ли мислеше в същата посока.

— Предполагам, че понякога всичко може да зависи от това кой пръв стигне целта. Обзалагам се, че с времето са създали цяла наука за това как да сключат бърза сделка.

На симулацията точките вече прелитаха една покрай друга навсякъде, като понякога изминаваха огромни разстояния в отчаяното си желание да изпреварят съперниците, да открият повече звезди или нови разумни видове, които да привлекат на своя страна. И докато отделни райони ставаха горе-долу едноцветни, повечето бързо се превърнаха в смесица от трите цвята.

— А сега си представи, че това се случва с повече цветове… може би десетки отделни, пламенни културни меми 25 , всяка от които трескаво изпраща мисионери.

След като Бен добави синьо, розово, оранжево и лилаво, звездният участък бързо се превърна в объркан разноцветен миш-маш.

— Можеш да видиш, че в това културно съперничество реалното предимство е на онова общество, което изпрати най-много мисионери, най-далеч и по най-бързия начин. И на онези, които са най-убедителни. И понякога… на онези, които просто изкарват късмет и пратеникът им стигне на подходящото място в подходящото време.

Джералд примигна. Това наистина изглеждаше съвсем очевидно от симулацията. Ужасяващо, но очевидно.

— Много интересно, Бен — искрено отвърна той. — Но… моделът не зависи ли от това дали около всяка сива звезда кандидат не обикаля планета с разумна раса на нея? Разумни същества, готови да бъдат приобщени?

— Да…

— Но за появата на такъв вид може да е нужно много време, както е станало на Земята. И така… О, сега стана ясно.

Наистина ставаше ясно. Бен направи поредния магически жест и се появи следващата му симулация. На нея се виждаха точки с най-различни цветове, събиращи се около потенциална планета, докато цялата звездна система не се насити с жадни да установят контакт мисионери. И тези пратеници чакаха, обикаляха като търтеи около кошер с надеждата да се появи нова царица. Всеки изгарящ от желанието да се окаже щастливият избраник.

— Добре — каза той на антрополога. — Тази теория може да обясни защо всички сонди на, до, под и над Земята изглеждат толкова ревниви и враждебни една спрямо друга. Дори да идват от един и същи съюз… да кажем, сините… те ще се различават според това коя планета ги е изпратила или кога. Оттук и партикуларизмът им. Дребнавата ревност. Моделът е доста убедителен, Бен.

— Благодаря. — Русият професор изглеждаше поласкан.

— Но тогава… — Джералд се намръщи. — Тогава как ще обясниш думите на Най-стария оцелял, че различните видове и цивилизации не си съперничат?

Фланъри сви рамене.

— Грешка в превода. Не забравяй, че научиха английски от собствените ни енциклопедии и речници, където „съперничество“ като цяло се възприема като включващо физическа активност — като война, спорт или капитализъм. Трябва да е това!

— Но, Бен, нашата история съдържа ясни примери за мисионерски експанзионизъм, който включва разпространението на културни меми, също като при този модел. Така че те би трябвало да знаят, че нашата дума „съперничество“ се отнася също и за…