Чтение онлайн

Лейси беше едновременно очарована и отвратена.

— Значи желанието да са изцяло полезни ще бъде… отхвърлено.

Опита се да не се просълзи, докато си представяше по-стар тип сонда. Изследователите. Колко чудесно би било да открият някоя от тях, пълна с чисти съкровища. Може би предстоящите космически мисии щяха да попаднат на такава сонда.

Преглътна и добави:

— Разбира се, сега реалният проблем е очевиден.

— Нима? — обади се Хермион Радагаст от фондация „Роулинг“. — И какъв е той, мадам Доналдсън-Сандър?

На Лейси й се искаше личният й съветник професор Ноозон да беше тук вместо да води битки в ефира срещу коварно привлекателната, но нелепа Фалшификация на Хамиш. Ако беше тук, растаученият шоумен щеше да изкрещи очевидното.

— Трябва да научим дали междузвездните вируси са винаги смъртоносни за гостоприемниците си.

Всички на съвещателната маса се умълчаха. Накрая Хермес обобщи:

— Иначе казано, историята, която ни разказват извънземните… че всяка органично-технологична цивилизация загива и че единственият ни изход е да се спасяваме като индивиди… тази история може да се прочете наопаки. Възможно е органично-технологичната цивилизация да загива, защото е установила контакт със заразни междузвездни фомити.

Определението светна пред очите на Лейси. Под фомит се разбираше всеки обект или вещество, предаващо заболяване при контакт.

„Контакт — помисли си тя. — Как само обичах тази дума. Изглеждаше ми уютна, близка, изпълнена с надежда. А не като изнасилване.“

— Светът на прилепите-хеликоптери се самоунищожи, докато изстрелваха копия — каза Анри. — Времето…

— … може да е съвпадение — прекъсна го Хермион. — Или ядреният им спазъм да е бил борба за места в спасителните капсули. Но вие двамата виждате нещо още по-ужасно, така ли?

Анри се замисли.

— Ами… хората се втурват към спасителните лодки, ако имат чувството, че корабът им потъва. Възможно ли е нашият съвременен песимизъм и отчаяние да са били отчасти програмирани отвън?

— Питам се — добави Рам — дали и по-ранните епизоди на изгубена увереност също не са ни били наложени. Като цялото първо десетилетие на двайсет и първи век…

— В този случай защо ни е изобщо да опитваме този плод! — възкликна Хермион. — Вместо да записваме всички онези схеми… — тя посочи към карантинното стъкло — нека просто заврем това проклето нещо в някоя дупка!

— Милиони искат точно това — отвърна Анри. — Но не смеем да го направим. Хората ще започнат да подозират, че някой така или иначе се сдобива с тези познания — тайно, от този Артефакт или от някой друг. Няма по-сигурен път към войната от този. А така има известна отчетност. Всеки получава дял и може да критикува всяко физическо приложение на технологиите. Нещо повече, това, че се сдобиваме с познанията, не означава, че трябва да строим огромни фабрики за вируси!

— Разбира се — отбеляза Нкрума с по-спокоен тон. — Някои разумни раси може да са направили този избор. Да са отказали предложението. Никога няма да научим за тях, защото не са изпратили кристали! Но да обърнем напълно гръб на безплатни технологии? Такова нещо не може да се случи на Земята. Ще открием милион отлични приложения на новите методи и инструменти. Нещо повече, с напредъка ни, дори да се закълнем да не произвеждаме верижни писма, заради нашата развиваща се технология ще бъде все по-лесно да променим решението си.

— Което може да не е лошо! — възрази Мерседес. — Всички сте тръгнали здравата по пътищата на подозрителността с тези приказки за вируси. Опомнете се! Да сте се замисляли, че Хаванският артефакт може да ни казва истината? Че всички разумни раси биват сполетявани от една или друга гибел, без абсолютно никаква външна намеса? Нима това не е в съзвучие с всичко през последния век? За бога, та те ни предлагат изход! Не е съвършен. Не е спасение. Но е може би единствената възможност, която ни предлага вселената. Всички тези приказки за вируси могат да ни заслепят и да не видим онова, което ни се предлага — начин да запазим нещо от човечеството!

За известно време се възцари тишина. Уморена от препирнята, Лейси пусна обобщаващ ИИ да следи разговора, а самата тя насочи вниманието си напред. Това задейства очилата й, които първо й предложиха доклад от шпионина й в Швейцария за маневрите на новия съюз на олигархията и параноята, който сега трескаво се реорганизираше, за да се справи с предателството на Хамиш Брукман и да използва мъглата на отчаяние, предизвикана от Хаванския артефакт. Всичко това бе зловещо свързано с темата, обсъждана от Анри и останалите.

— Значи постигаме върховната ирония — замислено рече Анри. — Най-големите песимисти относно човечеството виждат доброто във всичко това… а оптимистите оклюмват.

Лейси остави швейцарския доклад за по-късно и прелисти другите спешни съобщения, като слушаше с половин ухо разговора на колегите си за разликите между симбиотични, сътрапезни и паразитни вируси.

— Ще ви кажа какво ме тревожи най-много — тихо рече Хермион, докато Лейси проверяваше последния доклад от Хакер за проект Ъплифт. — Вложеното убеждение. То може да е във всичко казано от Артефакта, от така наречените му пътници и във всяка страница от техническите…

Накрая Лейси попадна на съобщението, което беше очаквала. От Рияд, свряно сред обикновените спешни съобщения.

Квантовото око най-сетне се беше заело с въпроса й.

И дори можеше скоро да даде предварителен отговор!

С растящ ентусиазъм Лейси се поизправи в стола. Но преди да успее да прочете подробностите…

… от другата страна на дебелото стъкло настана суматоха! Джералд Ливингстън и колегите му работеха с очилата си или се тълпяха около холоекраните. Чуваха се приглушени викове. Никой не обръщаше внимание на яйцевидния Артефакт, който продължаваше методично да бълва технически схеми и чертежи.

— Какво става? — попита Лейси, докато останалите съветници се включваха в Мрежата. Хермес завъртя очи нагоре и за момент заприлича на труп, след което заговори с равен машинен глас:

— Има съобщения за активност в Астероидния пояс и няколко точки на Лагранж. Обсерватории и наблюдаващи сателити засичат ярки светлинни лъчи, следвани от проблясъци и детонации.

Анри пое въздух през зъби.

— И какво? Сигурни сме, че това са призивни сигнали от други сонди, отчаяно желаещи да пуснат своите реклами. Китайците, бразилците и американците подготвят експедиции. Космическите проблясъци идеално опровергават нелепото твърдение за фалшифициране…

— Не ме разбрахте — прекъсна го Хермес. — Това са интензивни кохерентни лъчи със седем или осем пъти по-голяма енергия от по-ранните проблясъци. Достатъчно мощни, за да изпарят плътна скала.

За няколко секунди се възцари тишина. После…

— Господи — промълви Лейси. — Лазерни лъчи ли имате предвид?

— Не само това — обади се Рам, специалистът по извънземни от афроиндийски произход, раздвижи пръсти и над масата се появиха холограми. Черният космос беше изпълнен с рояци светулки. Някои от тях внезапно проблясваха и до тях се появяваха редове цифри. — Повечето цели са там, където видяхме призивните сигнали преди няколко дни. Някой унищожава конкуриращите се сонди.