Чтение онлайн

Но въпреки това човекът от „Сикейда“ прояви завист! Джералд беше „историческа фигура“ и шансът му за подобно възкресяване изглеждаше доста висок. Подобни разсъждения обаче лесно можеха да се водят и в обратната посока или да се превърнат в софистика. Не приличаше ли всичко това на депресиращата религиозна доктрина за предопределението? Според която съдбата ти вече е написана от някакъв всемогъщ Бог?

„А и ако този Първи контакт изведнъж се окаже ужасен провал? Да предположим, че ме запомнят като глупака или като Юда, отворил вратата на нов вид зло. Дали хората от бъдещето няма да създават симулации, за да могат злодеите от миналото да страдат… или да изглежда, че страдат?“ Даже по-лошо — представи си суперкиборг еквивалента на някакъв отегчен тийнейджър от бъдещето, който наблюдава тази капсула измислена реалност, побутва приятелчетата си и казва: „Обожавам тази част! В нея Ливингстън се опитва да си представи нас! Смята ни за същите жестоки пъпчиви младоци като онези от собствената му епоха. Ама че жалък софтуерен боклук! Следващия път може да го хакна и да го накарам да се спъне по стълбите.“

Помъчи се да отклони мислите си от подобни въпроси. Може би защото бяха безсмислени. Или пък защото беше програмиран да не мисли твърде много за тях. „Е, както и да е.“ Отказа предложението на „Сикейда“.

От Църква на Гея — Клон на обичащите Иисус, искаха да проведе онлайн проповед по време на следващата неделна служба, насочена срещу ЦнГ — Клон на Непорочната майка. Малко свеж поглед можел да помогне за промяната на сегашното положение. Искаха най-вече да научат от контакта му със съществата от Артефакта дали извънземните все още познават Божията благодат? Онази, която са познавали Адам и Ева преди ябълката? Или ако са претърпели падение, дали също са имали някакъв свой пратеник избавител? И ако да, дали техните истории са сходни с тези на Новия завет? И ако не…

… тогава какво мисли Джералд за разпространяващата се сред християните идея, че човечеството трябва да приеме нов обет? Достоен дълг да тръгнат и да проповядват Словото?

„Иначе казано, след като вече знаем, че някъде там има трилиони души, лутащи се в мрака, дали не трябва да тръгнем из галактиката и да разпространим Благата вест?“ Поне това бе по-напредничава догма от онази на родителите му — да се молят за ужасен апокалипсис и вечни мъки за всички глупци, които припяват неправилните думи. Все пак отказа и проповедта, като обеща на онези от ЦнГ-КоИ, че ще зададе подобни въпроси на съществата от Артефакта, когато му дойде времето.

„Мен ако питат, «присъединете се» може да означава «прегърнете религията ни или очаквайте междузвезден кръстоносен поход». С нетърпение очаквам да разбера каква е истината.“

Списъкът с молби беше твърде дълъг, за да може да се справи с него… освен ако извънземните не предложеха някакъв фантастичен нов начин да го копират. Ето това би било полезна технология!

Предложението, което го потресе най-много, би трябвало да е добра новина. Изведнъж съпругите му започнаха да проявяват интерес да си легнат с него. Всичките. Дори Франческа, която никога не го беше харесвала особено. „Липсваш ни“ — казваха те със съобщения и обаждания. Вниманието бе по-голямо, отколкото получаваше обикновено в груповия брак. И седемте му предлагаха да го посетят „в този период на стрес“.

Джоуи, Джоселин и Хубърт дори предложиха писмено да заявят желанието си да бъдат поставени под карантина с него! Предложението беше ласкателно. Изкушаващо. Особено като се има предвид, че Джералд винаги се беше чувствал като аутсайдер в периферията на малкия им клан и отдавна подозираше, че са му предложили брака единствено заради престижа да си имат съпруг астронавт. Може би това бе най-добрата оферта, на която можеше да се надява тип като него.

„Всички си имате работа и задължения — отговори им той. — Деца също. Просто поддържайте връзка. Ще ви виждам в сънищата си.“

Пък и отново започна да става натоварено. „Експериментът с лишаването“ имаше напредък, за огромна изненада на Джералд. Откритието му — така нареченият Обект на Ливингстън — започваше да отговаря.

— Хиляди години пътуване между звездите. Човек би си помислил, че подобно нещо може да ги научи на търпение — коментира Генадий Горосумов след третия ден. — Страхувах се, че ще ни бият в изчакването. Ще разберат, че блъфираме. Със сигурност знаят, че сме под пара.

Слабият руски биолог кимна към галерията на наблюдателите от другата страна на дебелото стъкло, откъдето стотина експерти, делегати и ВИП персони гледаха надолу към работата на поставената под карантина Комисия по контакта. Мнозина от важните клечки бяха доста недоволни от сегашното им начинание — да принудят с глад съществата от Артефакта да сътрудничат.

— Но за моя най-голяма изненада методът на моркова и тоягата като че ли работи — заключи Генадий. — Няма съмнение, че започват да се тревожат.

И посочи млечнобелия овоид, който още лежеше в гнездото си, но лишен от изкуствената слънчева светлина. Лека мъгла обгръщаше основата му, където намотки изсмукваха топлинната енергия и оставяха яйцевидния предмет и гнездото му охладени до почти космически температури. Джералд усещаше студа всеки път, когато ръката му приближаваше обекта.

Светлините в залата бяха намалени и блясъкът на заобления цилиндър беше слаб и глух. Още по-показателно бе, че постоянното редуване на образи — изгледи към планети, градове, бутащи се фигури — се забави и от френетичен хаос стана лениво, дори мудно. Създанията вътре сякаш постепенно оклюмваха.

— Добре, да ги пуснем през нов цикъл — каза генерал Акана Хидеоши и кимна на наетия от кралство Катанга експерт по оперативно обуславяне, животинско поведение и дресировка Патрис Чомбе, който задвижи почти катраненочерните си ръце над холографския пулт, светнал пред него над заседателната маса.

Един прожектор на тавана внезапно се включи и ослепителният му лъч, дошъл сякаш от слънцето, докосна вече сивкавия камък. Облаците в него внезапно се завъртяха като сметана в кафе. Скоро през тази мъгла се задвижиха форми, които сякаш бързаха напред, катереха се някъде отдолу.

Досега Джералд и останалите бяха разпознали четирийсет и седем различни извънземни вида. Генадий беше съставил сложни биоскелетни модели на всички, от кентавъра с ястребово лице и подобието на сепия до създанието с четири кожени криле около уста в центъра, приличащо на кръстоска между прилеп, хеликоптер и морска звезда.

Именно тези трите в този случай пристигнаха първи…

… но с минимално предимство пред другите, които се заблъскаха зад тях. На Джералд му приличаха на тълпа, събрала се при звъна на звънеца за вечеря — всички се бутат, мъчат се да се доберат до порциите си. Всеки извънземен притискаше някакъв израстък в сияещата повърхност, отделяща двата свята, а около всяка точка на контакт танцуваха малки букви и думи.

Дори с помощта на компютрите успяваха да разберат само най-основни неща от торнадото противоречащи си фрази. От време на време съобщенията се сливаха, най-вече за да повторят вече ироничната покана — Присъединете се.

„Към кого точно?“ — питаше се Джералд вече дни наред.

От втория ред занадничаха глави, за да виждат над тримата отпред; една приличаше на глава на насекомо, поставена върху тънка, подобна на стъбло шия. Друга беше като на весел дебел Буда, до когото стоеше създание, вдигнало ръка като слонски хобот, само че с длан в края — ръка с очи в основата на всеки от шестте пръста. Закъснелите ръчкаха първите трима — отначало колебливо, после все по-настоятелно.