Чтение онлайн

— Гледай ти! — изуми се Макс.

— Какво? — остана като гръмнат Питър Марлоу.

Царя се чувстваше почти като бог.

— Само тия копелета могат да си позволят да купят месо. Вместо стока за масите, ще го направим търговия за избраници.

— А мръсниците, които могат да го купят, са точно тия, на които човек би продал такова месо! — зарадва се Питър Марлоу.

— Ти си несравним! — рече Тимсън със страхопочитание. — Гениален! Боже, лично аз знам трима гадове, дето ръката си давам да ги видя как ще си хапнат от плъха, а после да им кажа…

— Аз знам двама, на които дори няма да го продам — каза Питър Марлоу. — Направо ще им го подаря. Но тия мръсници са толкова гадни, че ще подушат себеподобните си!

Макс се надигна и се опита да надвика смеха.

— Слушайте, момчета. Чуйте! Я чуйте за малко! — Той се обърна към Царя: — Знаеш ли, че аз… аз… — толкова бе развълнуван, че едва намираше думите — аз невинаги съм бил на твоя страна. В това няма нищо лошо. Свободни хора сме. Но това… това е толкова велико, че… — Той тържествено протегна ръка. — Искам да стисна ръката на човека, измислил такова нещо! Смятам, че ние всички трябва да стиснем ръката на един истински гений. От името на всички прости войници в света — аз се гордея с теб. Ти си наистина Цар.

Двамата с Царя си раздрусаха ръцете. Текс възторжено се поклащаше наляво-надясно.

— Селърс, Праути и Грей, разбира се. И той е в списъка…

— Той няма пари — обади се Царя.

— Нищо, ще му дадем даром — каза Макс.

— Не може. Грей не е глупак. Ще се усъмни — рече Питър Марлоу.

— А Торсен, тоя гад…

— На американските офицери не — обади се Царя, но после добави великодушно: — Е, на един-двама може.

Възгласите на одобрение бяха бързо заглушени.

— Ами австралийците?

— Остави това на мен, друже — каза Тимсън. — Вече имам предвид трийсетина клиенти.

— Ами англичаните? — попита Макс.

— И на тях няма да им простим. — Царя се чувстваше велик, властен и вдъхновен. — Голям късмет е, че гадовете, дето имат пари и възможности да си купят от месото, са тъкмо тия, дето човек би искал да ги нахрани с бут от плъх, а после да им каже какво са яли.

Точно преди да загасят осветлението, Макс нахълта през рамката на липсващата врата и прошепна на Царя:

— Един часови идва насам.

— Кой?

— Шагата.

— Добре — отвърна Царя и се опита да скрие вълнението в гласа си. — Провери дали нашите постове са си по местата.

— Веднага — каза Макс и забърза по местата.

Царя се наведе към Питър Марлоу и нервно прошепна:

— Може да е станала някаква издънка. Хайде, давай да се приготвим.

Той се измъкна през прозореца и огледа дали платнения навес е добре опънат. После двамата с Питър Марлоу седнаха и зачакаха. Скоро Шагата пъхна глава под брезента и като разпозна Царя, промъкна се тихо и се настани на пейката. Подпря пушката на стената и почерпи с цигари.

— Табе — поздрави той.

— Табе — отвърна Питър Марлоу.

— Здрасти — рече Царя. Като вземаше цигарата, ръката му трепереше.

— Имаш ли да ми предложиш нещо за продан тази вечер? — шепнешком попита Шагата.

— Пита, имаш ли да му предложиш нещо тази вечер?

— Кажи му, че нямам!

— Приятелят ми дълбоко съжалява, че тази вечер няма с какво да изкуши един човек с вкус.

— Ще има ли твоят приятел такова нещо, да речем, след три дни?

Когато Питър Марлоу преведе въпроса, Царя въздъхна с облекчение.

— Кажи му да. И кажи, че умно прави, дето проверява.

— Моят приятел смята, че в посочения ден по всяка вероятност ще разполага с нещо, което да изкуши един човек с вкус. Моят приятел добави, че според него сделката, за която говорим, ще завърши благополучно, щом има насреща си такъв предвидлив човек.

— Винаги е разумно да се постъпва по този начин, когато работата се върши в мрака на нощта. — Шагата сан засмука въздух. — Ако не дойда след три нощи, чакайте ме всяка следваща нощ. Един общ приятел ми намекна, че може би няма да успее да изпълни своята част от уговорката съвсем точно. Но ме увери, че ще направи всичко възможно да е след три нощи.

Шагата се надигна и подаде пакета цигари на Царя, направи лек поклон и мракът отново го погълна. Питър Марлоу предаде на Царя думите му.

— Идеално — усмихна се той. — Направо идеално. Ела тука утре сутринта. Трябва да обсъдим подробностите.

— Утре съм на работа на летището.

— Искаш ли да намеря някой да те замести?

Питър Марлоу се засмя и поклати глава.

— То може би ще е най-добре да отидеш — каза Царя. — В случай, че Чен Сан иска да установи връзка.

— Мислиш ли, че се е объркало нещо?

— Не. Шагата направи добре, че провери. Аз също бих проверил. Всичко върви според плана. Още една седмица и край — сделката е готова.

— Надявам се.

Питър Марлоу си спомни за селото и се помоли наум сделката да се уреди. Страхотно му се искаше да отиде пак там и ако отиде, да бъде със Сулина. Иначе щеше да загуби разсъдъка си.

— Какво става? — Царя по-скоро усети, отколкото видя потръпването му.

— Просто си мислех, че бих дал всичко, за да съм в прегръдките на Сулина — неловко обясни Питър Марлоу.

— Аха. — Царя внезапно изпита опасение, че той ще провали цялата работа.

Питър Марлоу улови погледа му и се усмихна едва забележимо.

— Не се тревожи, приятелю. Нищо неразумно няма да направя, ако това те безпокои.

— Знам — усмихна се и Царя. — Сума ти неща имаме да уреждаме още, пък и утре е представлението. Знаеш ли за какво се разправя точно?

— Знам само, че се казва „Любовен триъгълник“ и че главната роля я играе Шон. — Гласът му внезапно заглъхна.

— Как стана така, че тогава едва не си убил Шон? Досега Царя никога не го бе питал по такъв безцеремонен начин. Знаеше, че е опасно да му задава подобни интимни въпроси. Но сега инстинктивно усети, че моментът е подходящ.

— Нищо особено няма за разказване — без да се бави, отвърна Питър Марлоу, доволен от създалата се възможност. — На Ява Шон и аз бяхме в една и съща ескадрила. В деня точно преди края на войната там Шон не се върна от полет. Мислех, че са го свалили.

Преди около година обаче — на другия ден след като дойдохме тука от Ява — отидох на едно представление в лагера. Можеш да си представиш как се изненадах, когато разпознах Шон на сцената. Той играеше момиче, но това не ми се видя странно — все някой трябва да играе женските роли — и аз просто седях и гледах. Не можех да се нарадвам, че го виждам жив и здрав, не можех да се нарадвам, като го гледах как сполучливо играе ролята на момиче — как ходи, как говори, как седи. Дрехите и перуката му бяха съвършени. Много ми хареса как играе, а знаех, че никога не се беше занимавал с театър. След представлението отидох зад кулисите да му се обадя. Там го чакаха и други и скоро изпитах странното усещане, че тия типове са като хората, които човек среща пред гримьорните по цял свят — нали се сещаш, — разгонени скотове, виснали да чакат приятелките си. Накрая вратата на гримьорната се отвори и всички се втурнаха вътре. Аз се промъкнах последен и останах на прага. Едва, тогава осъзнах, че всичките тия мъже са сбъркани. Шон беше седнал на един стол и те се струпаха около него, умилкваха се, викаха му „миличък“, прегръщаха го, обясняваха му колко „възхитителен“ е бил… Въобще държаха се с него, сякаш бе красивата звезда на представлението. А Шон… Шон се радваше! Боже мой, той действително се радваше на умилкванията им! Като разгонена кучка! После внезапно ме забеляза и, естествено, и той се изненада. Каза: „Здравей, Питър!“, но аз не намерих сили да му отговоря. Просто стоях и не можех да откъсна поглед от един от мръсните педерасти, сложил ръка на коляното му. Шон беше с копринени чорапи и пликчета и носеше някакъв ефирен халат, който нарочно бе придърпал така, че кракът му над чорапа да се вижда, под халата се очертаваше бюст. Тогава изведнъж осъзнах, че всъщност не беше с перука, че тази коса си е неговата, дълга и вълниста като на момиче. После Шон помоли всички да излязат. „Питър е мой стар приятел, когото смятах за мъртъв — обясни той. — Искам да си поговоря с него. Идете си, моля ви!“ Когато те се махнаха, попитах Шон: „Какво е станало с теб, за бога? Наистина ли ти е приятно да те опипва тая измет?“ — „А какво стана с всички нас?“, отвърна Шон. После добави с разкошната си усмивка: „Толкова се радвам да те видя, Питър. Въобще не се надявах, че си жив. Седни за малко да се пооправя. За толкова много неща имаме да си говорим. С тия, дето ги пращат тук от Ява, ли дойде?“ Кимнах, все още объркан. Шон се извърна с лице към огледалото и започна да си маха грима от лицето. „Какво се случи с теб? — попита ме той. — Свалиха ли те?“ Когато започна да си чисти грима, аз някак си се поуспокоих и нещата взеха да ми изглеждат по-нормални. Помислих си, че съм се подвел като последния глупак, че всичко е било част от представлението… нали се сещаш, част от ролята. Реших, че само се е преструвал, а всъщност не му е било приятно. Затова се извиних, казах му: „Извинявай, Шон, сигурно ме мислиш за пълен идиот! Боже мой, толкова се радвам, че си жив и здрав. Бях те отписал вече.“ Обясних му какво се бе случило с мен, а после го попитах за него самия.