Чтение онлайн

Кристалните деца предизвикват енергийни промени, когато се родят. Познавам една акушерка, която казва, че при появата на такова дете родилната зала засиявала. Понякога тези промени са достатъчни, за да предизвикат у всички присъстващи временно усещане за неравновесие. Веднага след раждането Кристалните деца обикновено са будни и спокойни. Те се оглеждат бавно и съзнателно наоколо. В погледа им личи мъдростта на вековете. За всички, които ги виждат, те изглеждат силни и спокойни. Оставят впечатлението, че носят нещо много специално за този свят. И това е вярно!

Кристалните деца обикновено (но не винаги) имат яркосини очи. Този син цвят при много е, както аз го наричам, леденосин, Това са децата, които ви гледат на опашката в бакалията или между щандовете на «Уолмарт» и в очите им личи, че ви познават. Те засияват, когато ни видят, и ни грабват в поглед, който отеква дълбоко в нас като някакъв спомен. Техните очи излъчват познание отвъд времето и пространството и обикновено ни е трудно да откъснем поглед от тях. Някои от Кристалните деца се раждат почти напълно реализирани. С други думи, те са в постоянен контакт с етерните светове отвъд нашето измерение и проявяват поразително владение на интуитивното, шестото и дори седмото си чувство. Те бързо научават, че малцина са в състояние да ги разберат.

Като бебета семействата на Кристалните (както и на повечето) деца общуват с тях на бебешки език и с глуповати играчки. Тези крехки същества бързо се отдръпват във вътрешния си свят, където поддържат общуването отвъд третото измерение.

Кристалните бебета често имат вид все едно че ни познават. Един ден бях в «Уолмарт» в Седона, щата Аризона, и в една пътека между щандовете видях момиченце, седнало в пазарска количка. Беше едно великолепно мъниче с много светла косица и невероятно сини очи. Беше може би на 10 или 11 месеца. Майка й разглеждаше някакви обувки.

Когато момиченцето ме зърна, чух телепатично «Здрасти!» Усмихнах се и й отговорих. Започнахме телепатичен разговор. Тя посегна, сграбчи ръката ми и не искаше да я пусне, затова останах до нея. Казах й, че аз също я помня. Тя се усмихна широко, а сетне сподели, че се чувствала много отегчена и й било неудобно в това тяло, защото там, откъдето идвала, било много «по-свободно». Представяте ли си, тя ми описваше къде е била, преди да дойде на земята! Продължихме негласния си разговор, докато майка й не намери каквото търсеше. Жената ме видя, но като че ли нямаше нищо против, защото в нейните очи ние просто се гледахме и се усмихвахме една на друга. Но бебето все така не искаше да пусне ръката ми. След известно уговаряне успях да се освободя от малките пръстчета. Докато малката ми приятелка и майка й завиваха зад ъгъла, бебето се наведе, погледна ме и се усмихна широко. Посланието й към мен беше: «Ще се видим по-късно!» Този тип общуване е доста често срещан при Кристалните деца. Те притежават телепатични дарби и с тях може да се общува много добре по този начин, стига да се вслушваме в тях.

Наскоро бях на събиране в дома на една приятелка. Пристигнах по-късно, когато всички вече бяха седнали да се хранят в различни стаи от къщата. Когато се огледах за свободно място, видях едно в зимната градина и се отправих натам. Когато седнах, забелязах, че до мен има момиченце, настанено в скута на грижовната си баба. Отначало седеше с гръб към мен и си играеше със своя дядо, който беше от другата му страна. Хлапето беше дребно, със съвършена фигурка и тъмнокестенява косица. От него се излъчваше палава енергия, като на малък елф. Чертите на лицето му не бяха закръглени като на останалите малки деца, така че приличаше на умалено копие на жена. Докато я наблюдавах, усетих енергийното поле на това мило дете. Силата му беше огромна и навлезе дълбоко в личното ми пространство. Безмълвно се настроих на вълните на бебето и изведнъж, сякаш някой я беше потупал по рамото, тя се обърна, втренчи се в мен с удивително сините си очи и каза телепатично: «Здрасти!»

«Здрасти и на теб», отвърнах.

Общувахме в продължение на десетина минути. Разговорът ни беше чудесен — приказвахме си как си спомняме една за друга и как тя искрено се наслаждавала на вниманието, с което беше обградена. Искаше й се обаче хората да говорят с нея за по-важни неща и да престанат с този бебешки език. И двете се засмяхме на глас и за всички около нас изглеждаше все едно се състезаваме коя ще издържи по-дълго да гледа другата в очите. Всъщност нашето общуване накара консервативната й баба да се почувства неудобно. В един момент тя ми каза, че внучката й е само на шест месеца и не знае, че не е учтиво да зяпаш хората. Гласът й ме извади внезапно от общуването с моята нова приятелка. Бях сащисана. Бебе — неучтиво, а? Представяте ли си? Да можеше да знае! Тихичко се засмях на себе си, осъзнавайки, че бабата има много да научи от това момиченце. Нищо чудно, че надареното хлапе си беше избрало именно това семейство!

Когато моята внучка беше само на година и половина, веднъж ми я доведоха да прекара известно време с мен. Разбира се, възможността за малко качествено време насаме ме караше да се чувствам на седмото небе. Един ден седяхме на пода и си играехме с «Лего», което се състоеше от възголемички кубчета. Седяхме мълчаливо и си приказвахме по телепатия. Внучката ми ме поглеждаше и чувах: «Искам синьото кубче ей там» (или каквото й беше желанието в момента), а аз й го подавах. Сетне аз на свой ред й казвах кое кубче искам и винаги получавах правилното. Бях толкова развълнувана, че едва се сдържах. Всичко това продължи около половин час. Започвах да се вълнувам все повече в течение на нашия безмълвен, но съвършен разговор и си представях всички възможности, които моята внучка носеше в себе си. Потънала в мисли, аз се разсеях, взех едно произволно блокче и й го подадох. За пръв път, откакто бяхме седнали да играем, тя се обади: «Бабо, това не е кубчето, което ти казах, че искам!» Гласът й ме стресна след дългото мълчание. Наистина ме беше поставила на място! Засмях се и й подадох правилното кубче.

Кристалните деца са крайно интуитивни и запознати с чувствата си. Те са и изключително чувствителни към енергията. Усещат какво изпитва всеки от околните — енергията на емоциите, намеренията, мотивите и всичко останало на хората. През повечето време дори знаят как ще се почувстваме след малко! Също така са склонни към съпричастност, което означава, че буквално усещат болката на другите, била тя физическа или емоционална. Поради това те са миротворците. Изпитват болката на другите, затова се стараят да поддържат равновесие в отношенията си с околните. Конфликтите са особено разрушителни за тях и те правят всичко възможно, за да ги избегнат.

Поради своята чувствителност Кристалните деца са склонни да се разболяват внезапно, често с висока температура или странни заболявания, които медицината не е в състояние да обясни. Това е, защото те не просто съзнават, но и изпитват всичко до дъното на душата си. Почти всяко тяхно чувство е дълбоко. Тъй като много от тях остават неразпознати, те са или пренебрегвани, или се отнасят снизходително с тях и те в крайна сметка трупат чувствата в себе си. Сетне болката им се проявява физически, например с необяснимо заболяване, тъй като са набрали много повече, отколкото могат да поемат.

От друга страна, виждала съм много от тези деца да владеят изцеление, което е мигновено и фино и все пак с впечатляваща сила. Те го правят естествено — без да кажат и дума, с нежно докосване, понякога дори само с поглед. Чудесен пример в тази насока може да се открие в откъс от електронното писмо, което получих от бабата на едно Кристално момче:

Други деца проявяваха удивително разбиране на манипулирането на енергията. Моята внучка беше особено забележителна в това отношение.

Веднъж, когато зазвуча музика, нещо в нея сякаш се включи. Тя веднага затвори очи и ръцете й се събраха бавно, плавно и преднамерено, сякаш се готвеше за молитва. Сетне тялото й започна да се движи в такт с музиката. Тя танцуваше така уверено, така грациозно, че изглеждаше като да не е от този свят. Координацията й далеч надхвърляше онова, което хората смятат, че е в рамките на «нормалното развитие» за едно малко дете. Накрая започна да пристъпва и да се люлее с енергията, в и около нея, сякаш беше част от вятъра и теченията на света. Никога не бях виждала толкова хубав танц! Тя като че ли имаше вродено умение За нещо, което доста приличаше на тай чи. Все едно че гледах жива грация. Всички наоколо бяха като омагьосани. Както приятели, така и непознати се спряха да я гледат и всички разговори секнаха. Малкият Учител като че ли се превърна в енергия, докато ръцете и тялото й се движеха елегантно, уверено и в унисон, какъвто рядко може да се види. Това беше естествената, необременена от нищо истина, представена с движения. Докато събираше енергия с ръце и тяло, тя нежно й заповядваше да се движи и променя и всеки от околните усещаше тези промени.