Чтение онлайн

Освен дефицит на вниманието, на Децата на новото Време много често се приписва и хиперактивност. А в тях няма нищо «хипер», освен ако не става дума за опита им. Когато е в състояние да събира и съхранява информация секционно, детето го прави със скоростта на светлината и този процес често остава незабелязан за нас. Сетне, докато всички останали се мъчат да насмогнат, използвайки по-тромавата линейна логика, детето се отегчава и започва да проявява признаци на нетърпение. Това нетърпение в много от случаите изглежда като лошо поведение. Истината обаче е, че просто няма какво да привлече интереса на детето и то просто се чуди къде да се дене. С течение на времето този тип поведение се превръща в нещо обичайно за него.

Тези деца не са с нарушени функции, те просто са различни. Ако използваме като метафора компютрите, предишните поколения хора са като ранните компютри, които все още работят под DOS. Техните процесори са в състояние да изпълняват функциите една по една, докато задачата бъде изпълнена. Този процес е логичен и линеен, той изпълнява програмата ред по ред. Децата на новото време обаче функционират като последните модели компютри — в състояние са да изпълняват по много задачи едновременно, напълно съзнателно и без нито за момент да губят нишката на всяка от задачите. Тяхната информация се обработва като чиста енергия, така че няма забавяния в процеса на комуникация. Този процес протича твърде бързо, за да бъде описан с думи. Техниката на децата им позволява да асимилират данните със свръхсветлинна скорост. За тях тази скорост е естествена. Много от тях не съзнават, че са различни; те просто функционират така, както са създадени.

Тази на пръв поглед разхвърляна дейност често остава неразбрана от учители, родители и настойници. Те смятат, че детето може би има нарушена способност за усвояване на знания или някакъв недостатък, след като не успява да следи линейната логика. Полагат се усилия то да бъде затворено в някакви социални норми и правила, ала с течение на времето тези усилия водят до още по-големи проблеми с поведението. Такива деца често изпадат от образователната система и биват определяни като проблемни. Накрая те намразват обществото, което не иска или не може да ги разбере. Те и без това се чувстват различни, тъй като осъзнатостта им далеч надхвърля представите на околните. В резултат самооценката им се влошава, появяват се поведенчески проблеми, може би дори потиснатост, и те лека-полека престават да общуват с хората, тъй като и без това никой не ги чува. Детето може да реагира отрицателно по какви ли не начини, и то само защото се чувства непризнато или ненасърчавано.

Вместо да се радваме на тяхната различност, ние им даваме лекарства, с които да лекуваме депресията и хиперактивността им — да повишаваме настроението им и да ги успокояваме. Когато им се дават медикаменти, децата стават по-тихи и кротки и като че ли вниманието им се задържа повече, но всичко това ги потиска емоционално, духовно и еволюционно. Сякаш обществото е решило, че всяко от тези деца е влак беглец и единственият начин да бъде контролиран е на линията да се издигне тухлена стена под формата на медикаменти. Когато в крайна сметка се забие в стената, влакът се разрушава — също като децата, на които се дават хапчета, за да се държат съобразно старите обществени порядки. Подобни медикаменти най-често затварят вратите към по-висшето съзнание и вместо вълнение от живота, малчуганът започва да усеща апатия. Когато са на лекарства, тези деца се нуждаят от по-малко внимание — защото са по-кротки и лесни за гледане, — но решен ли е изобщо проблемът?

Някой е успял да постави ситуацията «под контрол». Контролът — старият образец, при който един или повече хора трябва постоянно да управляват. Факт е, че контролът не е нищо повече от схващане на егото, което няма нищо общо с истината. Според идеята за контрола някой е отделно нещо от цялото и е поел задължението да налага своите преживявания и възприятия на друг човек или други хора. Когато някой твърди, че контролира, това се отнася единствено за него самия. Онова, което контролиращият желае, според неговите разбирания, не е задължително доброто на всички замесени. Контролът е власт, но само в ума на човека, който го упражнява.

Една от най-великите истини, които Децата на новото време знаят без никаква сянка от съмнение, е, че всички сме едно. Ние сме част от цялото, а то е по-велико от всяко отделно същество. Когато започнем да се отделяме по някакъв начин, това ще рече, че се отдалечаваме от истината и Децата на новото време го знаят. Когато едно дете знае истината дълбоко в себе си и възрастните или дори други деца полагат усилия да го накарат да живее извън тази истина, това е все едно да го карат да предаде истинската си природа. По този начин го карат да лъже и да се съгласи, че е отделно от цялото. Това е обратното на всичко, което детето знае, и тъй като познанието му е много дълбоко, отцепването от цялото му причинява огромна болка.

Според авторката не е вярно, че тези деца проявяват недостиг на концентрация, познавателна способност или социални умения; недостигът всъщност е в обществото. То не е наясно с ескалиращата еволюция на човечеството, затова не обръща достатъчно внимание на Децата на новото време, не им е осигурило подходяща образователна среда или системи за семейно подпомагане и остава глухо за онова, което те казват в действителност. Нашето общество, подобно на много други, се нуждае, най-общо казано, от някого, когото да обвинява за своята глупост, и винаги е имало хора, преследвани, задето правят нещо необикновено — или обратното, задето не правят нищо. Обществото трябва да промени схващанията си за Децата на новото време или все повече от тях ще изпадат в изолация, въпреки че могат да донесат големи положителни промени в нашия свят.

Орбите са енергийни полета с кълбовидна форма, които често се появяват на снимки и видеофилми. Приличат на съвършени некухи сфери. Като че ли се движат по своя воля и в много случаи могат да се видят или снимат като многоцветни кълба с разнообразни сложни вътрешни шарки. Съществуват много мнения относно техния произход, тъй като орбите не идват от едно място. Орбът всъщност е метод за комуникация през времето, пространството, измеренията и дори междугалактическите граници. Някои хора наистина ги виждат или усещат.

В общи линии скептиците твърдят, че орбите са просто прашинки във въздуха. Не всички орби обаче са прах. През годините неведнъж се е случвало глас, който сякаш идва от нищото, да прекъсне ежедневните ми задачи с думите: «Вземи фотоапарата», «Излез навън» или «Обърни се», и всеки път, когато съм се подчинявала, съм успявала да снимам орби! В много от случаите тези снимки показват действително движение на орби, понеже след тях се образува «опашка», или следа от енергия. В известен смисъл те приличат на комети, които прекосяват пространството пред обектива. Понякога светът на духовете разкрива присъствието си под формата на орб или други аномалии на снимки. Фотографирала съм орби на места, за които се говори, че са обитавани от духове, и някои мои снимки са били показвани по новините на местни канали. През годините съм срещала много хора, които умеят буквално да извикат орба, за да бъде сниман. На контролните снимки, правени преди «повикването», няма нищо подобно, но след като орбите бъдат помолени да се покажат, следващите снимки са пълни с тях.

Винаги съм се интересувала живо какво може да означават те. Все пак когато някой мисли за подобни явления от метафизична гледна точка, те придобиват ново значение с неограничен потенциал. Наскоро открих, че това явление е нещо много повече от странни аномалии в снимките — че орбите всъщност въплъщават съзнание! Възможно ли е това? Да, истина е.

Най-добрият начин да опиша това изненадващо откритие е да споделя как то ме намери. Странните преживявания не са нещо ново за мен. В ранните етапи на моето пробуждане, докато започвах да осъзнавам енергийната си система, усещането ми за реалност се промени драстично. Започнах да чувствам огромен брой видове енергия от други равнища на реалността. Всяка сутрин си давах време да изследвам тези нови, чудни открития. Започнах да виждам енергията и с течение на времето се научих да манипулирам фините видове енергия посредством движения и музика. Така способността ми да усещам по-висшите реалности се разви още повече. Случваха ми се неща, за които не можех да разкажа на никого и това ме потискаше.