Децата на новото време
Шрифт:
В друг случай имаше празнично събиране навън. Свиреше оркестър и паркът гъмжеше от хора. Изведнъж заваля силно и всички се втурнаха да търсят къде да се скрият от дъжда. Всички, освен малката Учителка, която още веднъж събра длани, затвори очи и сякаш стана част от музиката, от дъжда, от земята и небето. Танцуваше там, на хълма, мокра до кости от проливния дъжд, без да забелязва никого и нищо наоколо! Струваше ми се, че се е пренесла на друго място и в друго време. Моментът бе толкова красив, че плачех, без да мога да се помръдна от мястото си. Къде беше фотоапаратът ми, когато толкова се нуждаех от него!
Кристалните деца са деца на сърцето. Те притежават изключителна способност за състрадание и чувство за справедливост и като че ли винаги действат, водени от мотиви за общото благо. Лошото обаче е, че когато бъдат предадени, го преживяват много тежко. Не могат да разберат защо някой на света ще се отнася с тях с нещо друго, освен съвършено уважение и разбирателство, а когато смятат, че са обидени, го приемат много лично. Кристалните деца като че ли се чувстват лично отговорни за чувствата на другите и ги трупат дълбоко в себе си. Освен това притежават силно социално съзнание и съпричастност, които далеч не са характерни за годините им.
Наскоро разговарях с една майка, която искаше да сподели с мен истории за чудесните си деца. Марджи отрано забелязала надареността им и си водеше дневник. Попита ме какво ми е необходимо за моето проучване. Отвърнах, че най-много ми трябват описания на деца с необикновени таланти, разкази за това как виждат света и описания на проникновени неща, които са казали или направили и не са характерни за едно дете. Марджи започна да ми разправя една чудесна история за сина си Питър. Един ден от училището й се обадили у дома, за да й кажат, че организират акция за събиране на храна. Тя отговорила нещо от рода на: «Разбира се, това е чудесно. Ще се включа». Но директорката рекла: «Почакайте, май не ме разбрахте — Питър беше този, който замисли проекта!» Марджи се слисала. Тогава Питър бил само на 11 години. Когато го похвалила за това, което е направил, той обяснил, че според него повечето му роднини и съученици имали всичко, от което се нуждаели, а други нямали и ако всеки започнел да споделя благата си, това щяло да бъде от полза за всички!
6-годишната ми внучка ми се обади у дома един следобед, за да ме осведоми, че написала бележка на учителката си. Отвърнах, че това е много мило, като си мислех, че както обикновено, се е проявила като внимателно дете. Тя обаче дообясни, че написала бележката, защото забелязала, че учителката се чувствала напрегната, тъй като денят бил труден за нея. Група деца се държали лошо, не слушали урока и пречели на другите. Учителката се ядосала. Моята внучка каза, че докато подавала бележката на учителката, се засмяла и учителката също се засмяла, и вече не била напрегната. Бележката изиграла много положителна роля — внесла добро настроение и хумор в положението. Това поведение е типично за Кристалните деца.
Кристалните деца са със силно социално съзнание. Те са категоричните миротворци. Имат страхотно чувство за справедливост, което идва от мъдростта на опита и зрелостта, и те често ги впрягат в действие, без да са направлявани или насърчавани от другите, и за изненада на мнозина.
Макар да не са толкова често срещани, телекинезата (преместването на предмети със силата на ума) и телепортацията (изчезване от едно място и появяване на друго), са допълнителни дарби, които проявяват някои от Кристалните деца. Веднъж получих електронно писмо от една баба, чиято дъщеря, млада майка, наскоро бе родила. Онова, за което разказваше в писмото си, бе повече от удивително. Младите родители поставили бебето в кошчето и отишли да си легнат. По някое време през нощта се събудили и открили мъничето, сгушено между тях! Никой от тях не бил ставал от леглото тази нощ — бебето се било телепортирало само при тях!
Колцина от нас са имали невидими приятели в детството си? Или са наблюдавали деца да общуват със своите? Това наистина ли е само плод на въображението, или има нещо повече? Повечето от децата, с които ще се занимаем тук, са в състояние да виждат «през завесата». Това означава, че съзнанието им не е ограничено в рамките на нашето измерение или местната реалност (като казвам «местна», имам предвид тук и сега, в третото измерение). Отново и отново срещам деца и слушам истории от родители, настойници, учители и много други за прекрасното общуване, което водят Кристалните деца със своите «невидими приятели». Истината е, че въпросните приятели са невидими само защото съзнанието на средния човек не се е отворило достатъчно, за да види онова, което виждат децата.
Едно момиченце, което познавам, започна да разговаря с ангели, когато беше само на годинка и нещо. В много от случаите тя посочваше някое място в стаята (обикновено тавана) и казваше: «Там има ангел, който е момиче. Там пък има друг, който е момче. Те ни наблюдават». Обикновено във всеки момент имаше по няколко ангели. Това продължи известно време, докато майката, изплашена от способностите на детето, се опита да я обезсърчи, като й каза, че ангелите не са истински. Хлапето обаче отвърна: «О, истински са! Аз наистина ги видях. И те също ме видяха!»
Други деца могат да бъдат видени или чути как разговарят с най-разнообразни същества от светове извън нашия. Някои от малчуганите говорят на езици, каквито няма на земята. Всъщност на няколко пъти съм ставала свидетел как две или повече от тези надарени мъничета разговарят помежду си на странни езици. Имат вид, сякаш се познават от друго време и място и прибягват към езика, който са говорели тогава. Една баба ми изпрати следната чудна история по електронната поща:
Изпращам ви снимки и информация за моята внучка Малия, която на 25 септември ще навърши 4 години. Опитвам се да говоря с нея за въображаемите й приятели (каквито тя определено има). Питам я откъде са, а тя ми казва, че са умрели и идват от небето. За двама от тях — Дона и Хиби — говори най-много. Има истории за всичките, разправя за родителите, за семействата им… Често са с нея, когато си е у дома или когато остава при мен. Преструвам се, че знам за присъствието им и ги виждам, и им говоря.
Кристалните деца обикновено чуват и виждат своите етерни наставници така, сякаш последните са тук, в третото измерение. С общуването на децата с други светове идва и тяхното задълбочено разбиране на живота и съществуването. Те са невероятно мъдри. Не смятат, че се различават от Учителите и наставниците, които идват при тях. За тях това не е голяма работа, по-скоро нещо съвсем нормално. Една от любимите ми случки в това отношение е с едно момченце, което връхлетяло в спалнята на родителите си посред нощ и развълнувано обявило, че Исус току-що му се е появил и му е обяснил с подробности как работи Вселената. Майка му с трепет го попитала какво точно е казал Исус, но когато не получила отговор, се взряла в него и видяла, че то вече спи. Не, това не било сън — и цялото преживяване не било голяма работа за момчето, защото такива неща му се случвали постоянно. А майката била просто сащисана!
Ето още една страхотна история от майка, която живее в Нова Зеландия. (Имах удоволствието да отседна у тях, когато изнасях лекции в Нова Зеландия, и ми беше изключително приятно да се запозная с нейното дете.)
Един ден се разхождах с нея и видяхме красива дъга. Тя подскочи в количката и възкликна: «Виж, мамо, това е Божието обещание!» Друг път си играехме у дома с глина, когато тя вдигна очи и рече: «Знаеш ли, мамо, Бог не е нито мъж, нито жена. Бог е едно голямо кълбо светлина и когато се родиш, той взима парченце от тази светлина и ти я дава», Това е любимата ми случка. Тогава всеки уикенд ходех на семинар, за да изучавам една нова форма на масаж по енергийни модели. Едно от нещата, които правехме на семинара, бе да установим връзка със своите животни тотеми и да се движим с тази енергия. Открих, че се свързвам с орел. Нещо не беше наред обаче. Не можех да си повдигна крилете. Не можех да летя. Това ме тревожеше и започнах да се питам какво ми пречи. Сякаш нещо ми беше вързало ръцете. Консултирах се с преподавателя и решихме да проведем личен лечебен сеанс, за да видим какво може да се направи. По време на сеанса наистина усетих някаква отрицателна енергия, която ме задържаше. Нужна бе много работа и дори се наложи да ям Уди (свещена пепел), за да премахна тази сила. И аз, и учителят я усетихме как си отива. Бяхме много доволни от работата си и той ми каза, че трябва да взема един запис на дребни напеви, с който да прочистя и дома си. Според мен напевите бяха на санскрит. Не знаех думите. Същата вечер сложих малкото си Кристално момиче да си легне и й пуснах записа. Обикновено, когато я слагам да си легне, тя дълго време стои будна и не заспива лесно. Бях просто слисана, защото, както си играеше с мечето, тя изведнъж спря и започна да пее песента. Знаеше думите наизуст! Докато пееше, очите й бяха втренчени в празното пространство, но спокойни. Изведнъж спря да пее, погледна ме в очите и каза: «Вече имаш криле, мамо. Можеш да летиш». Сетне с блеснали очи се наведе към мен и прошепна: «Аз също». След тези думи заспа дълбоко и спокойно, а аз дълго време седях с отворена уста, неспособна да се помръдна от мястото си.
Гледките зад завесата не се ограничават с ангели и етерни наставници. Тъй като усещат другите измерения, някои от децата умеят съзнателно да черпят от което и да било равнище на съществуване. Спомняте ли си, че когато сте били деца, понякога ви се е струвало, че има чудовища в стаята ви? Когато е трябвало мама или татко да дойде в стаята и да затвори гардероба, да дръпне добре завесите, така че да покрият напълно прозореца, да погледнат под леглото и да ви уверяват, че в стаята ви няма нищо? Наскоро чух за безброй деца с на пръв поглед ирационални нощни страхове от техните или други стаи в дома? Броят на малчуганите, които изпитват такива страхове, расте постоянно, тъй като на този свят идват все повече деца с висше съзнание. Те усещат не само тази, но и други реалности; виждат и чувстват други светове, същества от други равнища на съществуване и различни реалности и знаят неща, които не е възможно да са дочули или да са им били казани. Добре е да им обръщаме внимание! Те наистина знаят за какво говорят, Това, че повечето възрастни нямат подобни преживявания, не прави тези преживявания по-малко реални.