Чтение онлайн

— Не ме баламосвай повече. Според мен ти си прям човек, но те е страх да говориш, защото по ранг стоя много над теб.

Урда премести тежестта на тялото си от единия крак върху другия. Явно не му беше приятно. Накрая отвърна:

— Онези глупаци във Вашингтон нямат никаква представа колко грозна е реалността тук. Искат от нас да действаме като полицаи… всичко да е по правилата. — Той се изплю на земята, след което вдигна ръце и символично обхвана пейзажа наоколо. — Тук няма никакви правила.

Рап кимна. Разбираше. Беше работил нелегално толкова много години, че също не хранеше афинитет към хората от Вашингтон, които непрекъснато се опитваха да му казват как да си върши работата. Преди обаче да предприеме следващата стъпка, Рап трябваше да се увери напълно, че с Урда са на едно мнение.

— Виж, аз сега ще вляза вътре и ще се наложи да върша неща, които ще са толкова груби, че никой не трябва да разбере… Разбра ли? Никой.

Урда отново отвърна поглед, защото се почувства неловко и дори се притесни.

Рап го хвана за ръката.

— Още не съм ти казал цялата история. Това няма да е обикновен разпит. Не разполагаме с достатъчно време за такъв.

— Защо?

— Защото имаме причина да вярваме, че тези хора планират да взривят атомна бомба във Вашингтон, а в същото време нямаме никаква представа докъде са стигнали с този план и дали нашият малък рейд от снощи няма да ги накара да побързат с графика.

Лицето на Урда промени изражението си.

— Точно така… ядрена бомба — повтори Мич. — Става дума за много жертви. Часовникът вече тиктака.

Долната челюст на Урда увисна за момент.

— Бившата ми жена и децата живеят близо до града — накрая отвърна той.

Не за пръв път Рап си каза какъв голям късмет е извадил, че жена му е на гости при родителите си в Уисконсин.

Урда поклати глава, сякаш се мъчеше да приеме цялата сериозност на ситуацията.

— За колко голяма бомба говорим?

— Не знам. Това е едно от нещата, които трябва да открием. Но нямаме много време. Нуждая се от помощта ти. Аз говоря арабски и персийски добре, което обаче не може да се каже за пущу и урду.

Рап посочи към кочината, където окаляните пленници бяха издърпани от квичащите свине.

— Знам, че двама от тях говорят перфектно арабски, английски и пущу, а един от тях говори само пущу и малко арабски. Не знам какви езици говорят другите двама. Ще ми трябва помощта ти при преводите, но по-важното е, че ще се нуждая от теб, за да наблюдаваш, защото ще ги разпитваме и петимата едновременно.

Урда погледна към страховития офицер от ЦРУ. Доколкото знаеше, имаше само една причина разпитът да се води от петимата едновременно.

— Има хора, които биха се съгласили да сторят това вместо нас — предложи той.

Рап поклати глава още преди Урда да е довършил изречението си.

— Не, прекалено важно е, за да се доверим на биячите на някой от местните вождове. — Той посочи вързаните пленници, които бяха избутани в колона по един към сградата. — Четвъртият в колоната не е кой да е, а Али Саед ал Хури. Той е помогнал за провеждането на атентатите от единайсети септември и ако не започне да пее като славей, ще го очистя веднага, без да ми мигне окото.

Урда въздъхна тежко и наведе глава, сякаш бремето на предстоящото беше прекалено много за него.

Рап стисна челюсти.

— Ще сторя каквото се налага, за да накарам тези нещастници да говорят. Бъди сигурен. — Той се увери, че Урда го гледа право в очите. — Сериозно говоря, каквото се налага. Преди да вляза вътре, искам да знам дали имаш достатъчно здрави нерви и кураж. И че няма да кажеш на никого нито дума след това.

Урда потъна в мисли за бившата си жена и трите деца. Представи си ги в леглата им, в къщата, в която живееше той, преди тази работа да съсипе брака му. Запита се защо е предпочел кариерата пред семейството. Виновно беше чувството му за дълг, убеждението, че може да допринесе за победата в тази откачена война срещу терора и че все някой трябва да защитава мирните хора. Сякаш всичките му предишни решения бяха довели до този момент. Моментът, който щеше да осмисли всичките му досегашни действия. В редки случаи се налагаше правилата да се заобиколят, а сегашният беше точно такъв.

Лицето на Урда се изпълни с решителност.

— Ще участвам — отсече.

> 20

Бетонният под се виждаше само там, където беше напукан. Останалата част беше покрита с дебел слой лепкава кафява кал. Сградата беше широка около десет метра и дълга двайсет и четири. В двата края имаше големи врати, през които да минават колите, докарващи и откарващи продукта. В случая продуктът беше опиум — проклятието и благословията на афганистанския народ. От опиумния мак се печелеха много пари, а с парите идваха и междуплеменните вражди, в сравнение с които Чикаго от времето на Сухия режим изглеждаше като детска игра. Тези хора прибягваха не само до автоматично оръжие за разрешаването на спорове. В арсеналите им влизаше също и бронирана техника, за което свидетелстваше паркираният отвън съветски танк.

Вождовете, които контролираха отглеждането, производството и разпространението на опиум, бяха приказно богати и безмилостно жестоки мъже, които непрекъснато демонстрираха, че са готови да използват всякакви сили, за да разчистят сметките си. А силите им наистина бяха значителни. Всеки от тях притежаваше собствена армия, съставена от опитни бойци, и почти безгранични финансови средства за снабдяване на частите с най-доброто, което бившият Съветски съюз и неговите сателити можеха да предложат — огнестрелно оръжие, артилерия, танкове и дори хеликоптери.

Засега беше сключено временно партньорство с американците. Вождовете се бяха съгласили заедно с американските сили да прогонят талибаните и „Ал Кайда“ от страната. В замяна Вашингтон щеше да си затвори очите за процъфтяващата търговия с опиум. Както винаги се бяха обърнали към ЦРУ за главен участник в съюза с дявола. Кенеди предусещаше, че накрая тази сделка ще излезе през носа на поверената й организация, но засега това беше най-разумният вариант.

Въпреки неизбежните критики и евентуалните разследвания на конгреса, които щяха да се разразят някой ден, политическият съюз с афганистанската опозиция за момента функционираше успешно. Талибаните бяха пометени само за няколко месеца и то с минимум загуби в жива сила на американците. Страната, макар все още не достатъчно безопасна по западните стандарти, се намираше в най-спокойното си мирно състояние от двайсет години насам.

Рап, който стоеше в ъгъла на слабо осветения склад, отдавна беше приел всичко това. Огледа чувалите с опиум, подредени на рафтовете и се запита на колко ли се оценяват те. По-добре да не знаеше. Податливостта към корупция сред офицерите от ЦРУ беше невероятно силна. На тях им се налагаше по служба да пребивават в привлекателния свят на опиума, парите, шпионите, наркобароните, контрабандата на оръжие и изнудването. Дори само фактът, че в момента се намираше в тази сграда, можеше да му докара нежелани проблеми.