Чтение онлайн

Не беше сигурен дали това място е подходящо за провеждането на разпита, но знаеше, че не разполага нито с време, нито с ресурси за друго. Работата трябваше да бъде свършена, и то бързо. От жизнено важно значение беше да получат незабавни резултати. Само един пропуск, и последиците щяха да са пагубни.

В тази война Америка имаше един голям недостатък. Международните хуманитарни организации и журналистите се нахвърляха като лешояди върху всяка история за злодеянията на американските войници. В същото време оставаха равнодушни към всекидневните ужаси, извършвани от свещените воини от другата страна на барикадата. В безопасните и чисти новинарски стаи и в мраморните зали на конгреса беше лесно да се критикува, да се намират кусури. Тук, на бойното поле, нещата не винаги изглеждаха толкова ясни и категорични. Моралното двуличие се беше превърнало в норма. Нещата, които Рап щеше да извърши, щяха да се сторят варварски на много негови сънародници, чийто живот се стремеше да спаси. Тъжната ирония на живота му беше, че често се налагаше да убие едни, за да спаси други.

По негово нареждане петимата пленници бяха наредени в редица, на колене, в средата на склада. Още бяха вързани и със запушени уста. Рап помоли Урда да каже на двамата пазачи да чакат отвън. После извади от черната си бронирана жилетка чифт тапи за уши и си сложи едната в лявото ухо. Накрая излезе от сянката.

Докато пристъпваше към петимата коленичили мъже, се запита дали някой от тях не го е познал. По времето на слушанията за утвърждаването на Кенеди за директор прикритието на Рап беше свалено от един сенатор, който се стремеше да провали назначаването й. За целта той огласи, че убиец като Рап се води на служба в ЦРУ. Намеси се президентът и огласи ревниво съхраняваната в тайна информация. За пръв път беше призната и потвърдена ролята на Мич в няколко важни антитерористични операции и най-вече в една, благодарение на която той беше спасил живота на стотици, включително и на самия президент. Хейс беше нарекъл Рап „първата отбранителна линия на Америка във войната с тероризма“. Медиите подеха вълната и започнаха да печатат и излъчват безброй материали и истории, богато илюстрирани с фотографии и друг документален материал. На свой ред фанатизираните мюсюлмански свещеници го обявиха за враг номер едно и му обявиха смъртна присъда.

По физиономията на единия от пленниците се виждаше, че го е познал. Рап махна парцала от устата му и на арабски му нареди да каже на другите кой е.

Пленникът наведе глава, боеше се да погледне в очите човека срещу себе си. Рап повтори заповедта си, този път с по-твърд тон.

Мъжът се поколеба, след което се изкашля и след като събра кураж, изрече:

— Маликул Маут.

Рап се усмихна. Току-що го бяха нарекли Ангелът на смъртта.

— Точно така. Името ми е Азраил и днес за вас ще настъпи Ямуд Дийн — Денят на страшния съд.

Урда също застана пред петимата пленници. Рап му посочи един от тях.

— Отпуши му устата.

Урда се подчини и остана да стои до мъжа с бялата брада.

Рап отдавна си мечтаеше за този ден. Той се вгледа в посивялото лице.

— Али Саед ал Хури, видях сиджина, името ти беше в него. — „Сиджин“ се наричаше списъка на онези, които щяха да отидат в Ада.

Загрубялата от времето физиономия се изкриви от омраза и гняв. Той се изплю. Мич очакваше подобна реакция и с лекота избегна плюнката.

— Лъжеш! — изкрещя на арабски ал Хури. — Ти дори не си правоверен. Не си нищо повече от обикновен убиец!

Рап натъжено поклати глава. Действията му бяха част от плана, приготвен за останалите четирима. ЦРУ разполагаше с обширно досие за ал Хури, голяма част от което беше събрано от египетската тайна полиция още в дните му, когато беше член на Мюсюлмански братя. Дори тогава вярата му беше непоклатима, а през годините със сигурност бе укрепнала още повече. Което означаваше, че ще е изключително трудно да го пречупи, дори да имаше цялото време на света.

— Не лъжа — отвърна Рап без злоба. — Аллах не помага на хората, които убиват невинни жени и деца. Името ти е в списъка и аз съм тук, за да те пратя в Ада.

Ал Хури се изсмя в лицето му.

— Вълната обръща посоката си. Скоро ще нанесем велик удар в името на Аллах и вие ще платите скъпо.

Рап приклекна, за да погледне ал Хури право в очите.

— Открих малкото ти скривалище под къщата. — Направи пауза, за да може изречението добре да проникне в мозъка на арабина. — Интересен план… жалко, че няма да проработи.

Старецът се усмихна.

— Не можете да ни спрете. Нямате време.

Усмивката не беше жест на привидна смелост. Рап за малко да се изпусне от страх и да зададе въпрос, но се спря. Нямаше как старецът да му отговори. Каквото и да му кажеше, вярата и убежденията на ал Хури щяха да останат непоклатими. Това го правеше опасен. Волята му можеше да даде и на другите морална сила. Трябваше да го премести отделно, за да проговорят другите.

Рап стана и бавно обиколи пленниците. Отиде при Урда и му прошепна нещо. Урда кимна и му подаде единия си 45-калибров пистолет „Кимбър“. Мич взе тежкото, изключително гръмко оръжие и застана зад ал Хури, който се опитваше да установи зрителен контакт с другарите си. Хвана пистолета с лявата ръка и взведе спусъка, след което запуши с другата длан дясното си ухо.

Рап постави стоманената цев само на половин метър от главата на жертвата и произнесе присъдата:

— Али Саед ал Хури, за делата си ти заслужаваш да отидеш в Ада и сега ще те изпратя там.

Нямаше да има последна изповед, само призив към останалите да останат верни на каузата. Затова преди ал Хури да успее да изрече и дума, Рап натисна спусъка.

> 21

Мич Рап не вярваше много в Ада, но ако такова място наистина съществуваше, Али Саед ал Хури наистина щеше да попадне там. Рап преобърна трупа му, за да видят добре другите какво ги чака. Мощният кух 45-калибров куршум беше пробил дупка с големината на юмрук в главата на терориста на мястото на носа и горната му устна.

Рап не чувстваше ни най-малка вина за стореното. Ал Хури беше един от организаторите на най-кървавия терористичен акт в американската история. Той беше ликувал и приветствал смъртта на 3000 невинни мъже и жени и кроеше планове за убийството на още хиляди други. Той беше умопобъркан фанатик и си заслужаваше куршума, който му беше пръснал мозъка.

Мич закрачи напред-назад пред останалите четирима. Никой от тях не дръзна да вдигне очи и да го погледне. Знаеше, че ушите им още пищят от мощния гръм на 45-калибровия пистолет и затова извика на арабски:

— Кой иска да бъде следващият?

После нареди на Урда да повтори думите му на пущу. Започна да говори за Сират — мостът над Ада, по който минаваха всички мюсюлмани, за да видят дали ще отидат в Джанах или Рая. Дори им цитира редове от Корана, в които се заклеймяваше убийството на невинни цивилни. Разкрещя се, напомни им, че трябва да бъдат пречистени, за да ги приемат в Рая. Изстрелваше цитат след цитат, за да разклати фанатичната им вяра, че наистина са мъченици-смъртници, и заслужено ще отидат на небето.

Викаше право в ушите им, заплашваше ги, че ще прекарат остатъка от дните си в безкрайни мъчения. После им предложи начин да изкупят вината си. Шанс да се пречистят и да преживеят катарзис. Когато свърши, беше време пленниците да се разделят и да започне да ги разпитва един по един.

Телохранителите на Урда се върнаха в склада и замъкнаха трима от мъжете навън. Вътре остана само посоченият от Рап. Той беше най-младият от групата и единственият, разпознал ликвидатора от ЦРУ. Рап дори не знаеше името му. А нямаше да е лошо да има представа кой е и какъв ранг заема, с какво се е отличил, за да знае къде да приложи повече натиск.