Чтение онлайн

Холмс отказа да й съобщи подробности. Намекна само, че във Вашингтон има доста влиятелни хора, които подкрепят Рап в неговите дела. Хора, с които президентите, били те демократи или републиканци, често се съветват. Холмс я предупреди, че най-лесният начин да си съсипе кариерата и вероятно тази на шефа си е да продължи с глупавата акция срещу Рап. Също така я посъветва да внимава как се държи с шефката на Рап, доктор Кенеди. Въпреки скромното си и тактично държание директорката на ЦРУ разполагаше със значително влияние в кръговете, в които дори той не влизаше. За доказателство й довери, че човек от администрацията на Хейс скоро ще си отиде, а дори президентът още не го знае. Стийли тръгна да изразява предположенията си, но Холмс я веднага я прекъсна.

— Повярвай ми, човекът е много нависоко и не е вицепрезидентът. Той ще си е тръгнал до следващата есен и заслугата за това ще е на Кенеди.

Скептична по природа, Стийли реши да се вслуша в предупреждението на председателя на Демократическата партия, но само частично. В този Мич Рап имаше нещо много мистериозно и в същото време привлекателно. Някаква безпардонност. Той беше като животно, което не дава да го опитомят. Дързостта, която беше демонстрирал пред президента и високопоставените членове на кабинета, беше забележителна.

Но тя беше поставяла на колене мъже като Рап и преди. Всички те имаха една слабост. До такава степен пращяха от тестостерон, че и най-невинно оголените женски гърди, и най-лекото докосване на женска длан ги замайваше и лишаваше от здрав разум. Някога и Стоукс беше такъв, но неговата майка му бе избила всякакви мераци. Тя и съпругата на Мартин бяха опитомили и поставили под чехъл някога агресивния и привлекателен мъж. Сега той беше само остарял евнух в костюм.

Но дори и в разцвета на силите си Стоукс не би могъл да се сравнява с Рап. Грубоватите красиви черти на убиеца от ЦРУ, съчетани с факта, че е ликвидирал толкова много хора, го правеха опасен обект на сексуалните желания на жените. Стийли стоеше до вратата и го гледаше, докато хората излизаха от конферентната зала. В движенията му имаше подчертана грация на атлет.

Той забеляза, че го гледа, но на Стийли не й пукаше. Тя продължи да го изгаря с очите си, с грейнало от топлота и желание лице. Той извърна глава и миг по-късно тръгна към нея. Пеги забеляза, че Рап непрекъснато мести погледа си. Беше непрекъснато нащрек. Когато Мич се доближи, тя се протегна и нежно го хвана за китката. Нарочно докосна с пръста си неговата длан. Той реагира мигновено и ако Пеги не беше изучавала поведението му през последните минути толкова внимателно, можеше и да не забележи. Рап бързо обърна глава към нея, но не бе разтревожен, нито изненадан. Действията му бяха много ловки, както и начинът, по който издърпа ръката си и отстъпи настрани. Черните му очи се преместиха върху нея и я огледаха от главата до петите. Никога преди не беше виждала очи като тези, за миг дори забрави какво иска да каже.

Рап не обичаше да го докосва друг освен жена му. Близостта и физическият контакт бе свикнал да приема само професионално — като заплаха за живота му, а не като обичайното приятелско или служебно общуване. Погледна предпазливо юристката и се запита какво ли иска да му каже тя след случилото се предния ден. Днес цял ден не беше казал нито дума. Бе се дистанцирал от акцията по издирването, защото си даваше сметка, че не е по силите му да се бори с бюрократите. Но ако тя си търсеше нова кавга, Мич нямаше да отстъпи лесно.

— Искам да започнем наново. — Стийли отстъпи назад, за да не пречи на излизащите от залата хора. — За съжаление вчера се поразгорещихме. — Тя протегна ръка.

В отговор Рап й кимна, но продължи да я изучава с поглед. Беше висока колкото него. Дори малко по-висока с токчетата. Предпочете да замълчи.

— Последните няколко дни беше истинска лудница — продължи тя.

— Да.

— Е… — Тя се усмихна на последния, който излезе, и отново погледна Рап. — Знам, че само гледате да си вършите работата, както са ви учили. Надявам се все пак да разберете, че и на мен не ми е лесно, аз също си върша моята. Надявам се да си дадете сметка откъде идвам аз.

„И откъде, мътните да те вземат, идваш?“ — помисли си Рап.

Нямаше желание да провокира скандал. Бе стигнал до заключението, че просто ще положи двойни усилия, за да запази информацията в тайна от тези надъхани типове на реда и закона. Бюрокрацията му идваше прекалено много и той гледаше да я заобиколи по някакъв начин.

С примиренчески тон, точно както тя очакваше, Мич отвърна:

— Добре разбирам откъде идвате. В бъдеще ще гледам да съм по-сдържан.

Стийли се усмихна топло и показа трийсет и два каратовата си усмивка с идеални бели зъби.

— Предварително ви благодаря. Знайте, че много уважавам вашия ентусиазъм и отдаденост. Вие работите упорито и сте допринесъл много за борбата с тероризма.

Рап се усмихна резервирано. Беше повече рефлекс, отколкото жест на одобрение. Тази жена искаше нещо друго от него. Не знаеше точно какво, но засега щеше да продължи да се преструва.

— Как са двамата ви пленници?

— Обвиняеми — поправи го тя.

— Обвиняеми.

— Да… ами, не са много приказливи. Поне на нас не са ни казали много.

— С кого говорят?

— С техния адвокат.

— Бях забравил за него. Записвате ли разговорите им?

Стийли скръсти ръце. Жестът беше напълно съзнателен — така гърдите й се повдигнаха и издуха деколтето на блузата й. Въздъхна и отговори:

— Ах, ама и вие сте един непослушник.

— Да, но се сдобивам с резултати.

— Обзалагам се, че е така. — Пеги го удостои с престорено свенлива усмивка. — Обзалагам се.

Рап чак сега стопли, че русокосата синеока орлица флиртува с него. Вдигна ръка, уж за да погледне часовника си, а всъщност за да се види брачната му халка.

— Е… аз трябва да вървя, но благодаря за вниманието.

— Удоволствието е мое. — Стийли отново протегна ръка. — Ако ни кажат нещо, ще ви уведомя.

Рап се съмняваше, че ще извлекат нещо полезно от двамата терористи, но не го каза, а само й стисна ръката.

— До скоро.

Докато той се отдалечаваше към изхода, Стийли го съпроводи с поглед и си каза: „Да, до съвсем скоро.“

> 63

Рап не стигна далеч. Скип Макмахън го забеляза и го повика в кабинета си. Рап заобиколи редиците с бюра и маси и отиде при колегата си от ФБР. Макмахън не каза нищо, само влезе в кабинета си, Мич го последва. Пол Раймър седеше на единия от двата стола пред бюрото на Макмахън. Скип затвори вратата.

— Какво става? — попита го Рап. — Вие двамата да не би да сравнявате новите си баровски заплати.

— Да, мислим заедно да отидем на екскурзия с трансатлантически кораб — сопна се Макмахън.

— Ей… не се обиждай. Мисля, че ще е много добре за вас. Дори се колебая дали и аз да не мина в частния бизнес.

— Какво значи това? — попита Раймър.

— Нека да кажем само, че вече доста се уморих.

— Твърде млад си да напускаш — отсъди Макмахън и седна в стола си.

— Възрастта няма нищо общо. Налага ми се да се сблъсквам с все повече глупости.