Чтение онлайн

Продължи да се изкачва. Усещаше тъпа, но поносима болка в крака. Напрягаше сетни сили. Когато стигна до върха, целият беше облян в пот. Чувстваше се добре, че се движи и тялото му се изпотява. Беше отново здрав.

До апартамента му оставаха само още няколко пресечки. Тук беше по-лесно и той се поразхлади. Когато в десет и пет влезе в сградата, Грейс беше в коридора.

— Хейс се обажда. И в моя, и в твоя апартамент.

— Е, и?

— Иска да отидеш в Тибурон.

Интересно, помисли си Уелкъм. За какво ли съм му притрябвал?

— Твърди, че всички искат да го убият — добави Грейс.

Наистина интересно!

— Спомена ли кой по-точно?

— Не, пък и аз не попитах.

— Хейс Шемета. Защо някой ще иска да го убива? Освен по принцип.

— Не ми каза. Но действително беше развълнуван, не се преструваше.

— Нали не му каза за Съни?

— Защо да го правя?

Телефонът звънеше. Уелкъм си помисли, че ако е Хейс, ще го накара да почака.

— Може да си навлечеш огромни неприятности, ако му кажеш, че аз и Съни сме близки. Сега работата е сериозна. Може да изложиш на опасност живота и на някои други хора.

— И твоя ли?

— Може да се стигне и дотам.

— Няма да допусна да ти се случи нещо лошо.

— Бих желал да знам на чия страна си. Много ми се иска да си на моята.

— Правя всичко, което е по силите ми.

Уелкъм се приближи до телефона. Сложи ръка на слушалката, но не я вдигна. Телефонът отново иззвъня.

— Много скоро — каза Уелкъм — ще трябва да направиш своя избор. Той или аз.

— Толкова ли е зле положението?

— Не може да продължава все така. Не вземеш ли решение, някой друг ще направи това вместо теб. Настъпи обрат. Да предположим, че минеш на неговата страна? Тогава какво ще стане с мен?

Той вдигна слушалката.

— Мърл, какво правиш, приятелю?

Уелкъм никога не беше чувал нещо по-лицемерно от гласа на Хейс Тийл, който се правеше на добро момче.

— Трябва да ми направиш една услуга — продължи Хейс.

Уелкъм не отговори.

— Едни хора ме преследват.

В три изречения тонът на Хейс се промени от фалшиво бодър до самосъжалителен.

— Нуждая се от помощта ти, Мърл.

— Извикай полицията — отговори Уелкъм. — Нали затова им плащат.

— Предпочитам да не го правя.

Уелкъм искаше да го накара да говори. Да го попита кой би искал да му стори нещо лошо. И защо?

Но реши да си затваря устата. Хейс и без това беше в безизходица. Нещо или някой вече му беше смачкал фасона.

— Притиснат съм — каза Хейс. — Има един опасен тип, който иска да ме убие. Ти можеш да се справиш с него, Мърл. Не бих те молил за това, но не познавам друг. Мърл, ти живееш в моя апартамент. Мърл, нуждая се от теб.

Уелкъм искаше да му каже, че вече му е направил доста услуги заради апартамента. Но нещо го накара да замълчи. Страхът в гласа на Хейс му предоставяше още една възможност.

— Идвам — отговори Уелкъм.

Шофьорът на таксито се замисли дълбоко и каза на Уелкъм, че не знае магазин между Джексън стрийт и Тибурон, където човек може да си купи оръжие.

И без това трябваше да чака за разрешително и да го проучат, преди да му го продадат. Невероятно.

Уелкъм всъщност не искаше да застреля никого. Той търсеше предимно психологически ефект. А за тази цел нямаше нищо по-сполучливо от ловджийска пушка. Самият вид на 12-калибрена пушка тип помпа и непогрешимият звук от зареждането й възпираше дори безразсъдно смелите и глупави хора. Сякаш леденостудена ръка сграбчваше тестисите им в нощта.

На Уелкъм му хрумна друга идея. Магазин за кухненски ножове. Имаше един такъв в Сосалито, на Блайт-дейл Авеню, точно на кея.

Комплекти за четиристотин долара. Ножове за швейцарската армия с ножички за рязане на нокти. Джобни ножчета с дръжки от слонова кост.

Онова, което искаше Уелкъм, събираше праха на най-горния рафт зад касата. Кама от черна стомана с широко и дебело острие, дълго почти колкото ръката от лакътя до китката на Уелкъм.

Такива ками се използваха широко в морската пехота от четиридесет години насам.

Уелкъм я купи и я извади от кутията. Опита се да я напъха в джоба си, но дръжката остана да стърчи навън. Тогава надигна крачола на панталона си и пъхна камата в чорапа си.

После се върна в таксито съвсем спокойно. Кракът не го безпокоеше — нито камата, нито раната.

— Не ти ли провървя? — попита шофьорът, като видя, че ръцете му са празни.

— Понякога печелиш, понякога губиш — отговори Уелкъм и му каза да го закара до Тибурон.

Джералд стоеше до исузуто с протегнати крака, когато жълтият шевролет корвет се изкачи на хълма. Джералд го видя още докато се катереше по пътя и взимаше завой след завой. Помисли, че ще спре някъде преди билото на възвишението — не се надяваше, че ще стигне чак дотук.

Но колата се появи горе. Загубенякът вътре се хилеше сякаш на целия свят, но усмивката му изчезна, когато съзря Джералд. Мъжът и жената се шмугнаха бързо в къщата, като че ли бързаха да се скрият от дъжда.

Джералд тръгна бавно по алеята за колите. Зачуди се от кои ли прозорци надничат, но не направи опит да ги открие. Беше сигурен, че надзъртат отнякъде.

Той продупчи една по една гумите на шевролета, който също клекна. Изглеждаше смешен с аеродинамичната си форма, прикован на едно място — като самолет, заседнал на пистата за излитане.

Строши и прозорците. Тряс! Хиляди четвъртити парченца стъкло се разпръснаха по настилката.

Остана самата ламарина. Вместо да я издраска, Джералд започна да пробива дупки в нея. Заби острата част на гаечния ключ дълбоко в предния капак, сетне в багажника и вратите. Когато приключи, по всичко личеше, че Бони и Клайд няма да пътуват повече.

Джералд се почувства много по-добре, когато се върна в исузуто. Беше ги изплашил и принудил да останат вкъщи. Мисията му беше изпълнена. Той седна в колата и зачака.

Таксито се показа след около час. То зави по алеята за коли пред къщата и от него излезе някакъв тип на около тридесет години със скапана подстрижка. Вървеше изправен, сякаш беше глътнал бастун. Иначе, доколкото Джералд видя, беше най-обикновен мъж.

Мистър Рурк му беше наредил да следи никой да не излиза от къщата. Нищо не бе споменал за неочаквани посетители. Джералд реши, че този тип също не бива да напуска къщата. Видя, че никой не хукна към таксито. Предната врата се отвори за новодошлия, сетне таксито излезе на заден ход и потегли надолу.