Чтение онлайн

— Още не.

— Добре, чудесно — каза сърдечно Нол.

— Най-късно до обяд, така ли?

— Така искат.

— Предполагам, че ще дойда. Рурк с теб ли е?

— Да.

— Кажи му да изпрати човек пред „Пери“ на Юниън стрийт в Сан Франциско, в дванадесет и половина.

Уелкъм го чу да предава думите му на Рурк.

По телефона Нол рече:

— Ще търсиш един дебел ориенталец с фотоапарат Полароид.

— По дяволите — изруга Уелкъм. — Надявах се, че ще изпрати мен. Но той знае, че съм зает. Добре, ще се оправя някак.

— Да, новата ти работа. Каква изненада!

— Сега не е време да говорим за това. Но ще ти кажа едно. Мисля, че ти не искаш да изпускаш камъните.

— Защо да не искам — отговори Нол. — Цената е добра.

— Вземи парите, разбира се, но запази камъните. Имаш ли ми доверие?

Нол не отговори. Уелкъм чу само неясно гласа на Рурк.

— Той иска ти да извършиш размяната. Тя трябва да стане днес.

— Довечера. Кажи му, че ще уредя всичко. Ще се обадя, за да му кажа кога и къде. Това е.

Нол и Рурк си размениха още реплики.

— Обади се на същия телефон, когато уточниш всичко — каза Нол на Уелкъм.

Уелкъм си записа.

Рурк заговори отново — този път на висок глас.

— Не мога да говоря повече — рече Нол.

Тонът му не прозвуча много щастливо.

— Имаш ли ми доверие? — повтори Уелкъм.

— Имам ли друг избор?

— „Пери“ в Сан Франциско — каза Рурк на Джералд.

Бяха в хола на Рурк и Джералд беше готов да тръгне.

— На Юниън стрийт — продължи Рурк. — Искаш ли да ти нарисувам карта?

— Знам къде се намира — каза Джералд. — Цял живот живея в Сан Франциско.

— Отсега нататък, когато се отнася до теб, винаги ще се съмнявам.

— Я се разкарай.

Рурк го зашлеви силно по лицето.

— Няма да ми говориш така — каза той. — Мисля, че ти е ясно.

Джералд го погледна. Нищо и никакъв дребен белокож. Ще му прекърши вратлето като на пиле.

Рурк го изгледа кръвнишки. Колко е нахакан!

— Обади се вкъщи, Джералд.

Джералд ококори очи, опитваше се да разбере какво иска да му каже Рурк.

— Обади се на майка си, у дома — настоя Рурк и му подаде малкия си джобен клетъчен телефон.

Джералд го взе и набра номера на майка си.

Отговори някакъв мъж.

— Кой е? — попита Джералд.

— Джералд, ти ли си? — попита мъжът.

Хармън. Джералд бе забелязал тази сутрин, че Хармън го няма и се чудеше къде е отишъл.

— Добре ли е майка ми? — попита Джералд. — А сестра ми?

— По-добре ми дай да говоря с Евън.

— Къде е майка ми? — изкрещя Джералд.

— Дай му да говори с нея — намеси се Рурк.

— Джералд? — попита майка му след няколко минути. — Къде си, Джералд?

— На работа, мамо. Добре ли си? А Джинки?

— Добре сме, Джералд. Кой е този негодник? Наистина ли е приятел на мистър Рурк?

— Да, мамо.

— Джералд, какво става?

— Не го дразнете. Правете каквото ви казва и всичко ще бъде наред.

— Кажи довиждане — обади се Рурк.

— Мамо, трябва да тръгвам — рече Джералд.

Рурк протегна ръка и изключи телефона.

— Ще се обаждам на всеки кръгъл час — каза той. — Ще съобщавам на Хармън, че не сме отстъпили. Ще използвам определени думи, за да знае, че не ми извиваш ръцете. Ако не му се обадя… Искам да знаеш едно нещо за Хармън. Той може да не е най-умният на света, но изпълнява заповедите. И е зъл. Ти не си го виждал в действие, но можеш да ми повярваш.

— Не биваше да правиш това.

— Разсъждавай от моя гледна точка. Предстои ми да извърша голяма сделка, а най-главният ми човек се оказва ненадежден скапаняк. След няколко часа двамата с теб ще пътуваме с пълна чанта пари, а аз ти нямам грам доверие. Как искаш да постъпя?

Джералд искаше да му повтори, че не е трябвало да прави това, но Рурк протегна ръка да го спре.

— Не отговаряй — каза той. — Искам само да минеш по моста, да намериш Юниън стрийт и да застанеш на тротоара. Разгледай камъните, направи няколко снимки. Чат ли си?

Джералд се обърна.

— Мисли за това като за стимул — продължи Рурк. — Нещо, което да привлече вниманието ти, да избистри разсъдъка ти, да те вкара в пътя.

Джералд излезе и тръгна към колата си.

Мисълта, че Рурк не трябваше да изпраща Хармън при майка му и сестра му, не му излизаше от главата.

„Пери“ беше пълен с хора, дошли да обядват. Там се срещаха личности от обществения елит. Джералд ги гледаше как хвърлят зарове и пият бира на излъскания бар или на групи по масите, застлани с покривки на сини карета. Бяха облечени със скъпи делови костюми.

Часовникът вътре показваше дванадесет и четиридесет и пет. Часовникът на Джералд беше десет минути назад.

Той огледа улицата, макар че не знаеше кого чака и с какво ще пристигне. Предполагаше, че ще е с кола. Но можеше и някой да излезе от „Пери“ и да го потупа по рамото.

Изведнъж видя Уелкъм на улицата.

Това отново го вбеси. Рурк бе изпратил Уелкъм да го следи.

Мърл пресече улицата.

— Всичко е наред, изчезвай. Ще се оправя сам — каза му Джералд.

— Не се разстройвай — рече Уелкъм.

— Ядосан съм не на теб, а на Рурк. По дяволите. Непрекъснато ме тормози.

— Надявам се, че не ме обвиняваш.

— Ти си готин — отговори Джералд. — Изглеждаше чист, докато не започна да работиш за Рурк. Тогава взех да се съмнявам. Правиш грешка.

— Ти също не излезе от играта.

— Навъртай се наоколо и гледай.

Джералд пак огледа улицата и рече:

— И все пак днес се налага да се оправя сам. Не трябва да има други. Видят ли двама, може да станат нервни.

— Никой няма да дойде.

— Затова ли те изпрати?

— Не ме е изпращал — отговори Уелкъм. — Той не знае, че съм тук.

Джералд никак не обичаше да го правят на глупак. Само че нещо в картинката не пасваше.

Уелкъм го докосна за ръката и каза: