Чтение онлайн

Той протяга ръка и докосва ръкавицата ми. Плах е като момиче.

— Не, не, тук сме само за една нощ. После ще продължим.

— Нали той няма да ме задържи тук? Да ме заключи, когато пристигнем?

— Не може да го направи. Все още сте моя повереница.

— Нали няма да ме предадете на него? Каквото и да казва?

Той поклаща глава:

— Трябва да ви отведа в Ковънтри и да ви пазя. — Той се сепва. — Не биваше да ви казвам накъде сме се отправили. Моля ви, не бива да казвате нито на почетните си дами, нито на слугите си.

Кимвам. Всички вече знаем.

— Обещавам, че няма. А вие ще продължите да бъдете до мен, нали?

— Ще бъда — казва той нежно.

Пътят прави завой пред нас и ние се отправяме с тропот към извисяващата се къща, тъмна на фона на зимния следобед. Стисвам зъби. Не се страхувам от Хейстингс. Не се страхувам от никого.

Шрусбъри идва в покоите ми след вечеря, за да се увери, че съм удобно настанена и ме обслужват добре. Почти очаквам да ми предложи свобода, да ми предостави някаква възможност за бягство. Но го преценявам погрешно. Той категорично е човек на честта. Дори когато губи, не желае да се откаже от неизгодното начинание. Тази вечер е унил, и въпреки това ми се усмихва с обичайната си вежливост, и аз виждам привързаността в изнуреното му лице.

— Удобно ли се чувствате? — пита ме той, като оглежда скъпата мебелировка, която Бес набързо е стоварила и подредила в голите стаи. — Съжалявам за скромната обстановка.

— Достатъчно добре съм — казвам аз. — Но не разбирам защо трябва да яздим толкова усилено, нито пък къде отиваме.

— В северните графства има известни вълнения и искаме да ви осигурим безопасност — казва той. Пристъпва от крак на крак, не може да срещне погледа ми. Бих могла да обикна този мъж заради отчайващата му искреност: мисля, че е първият сред всичките ми познати мъже, който е неспособен да изрече лъжа.

— Има известни проблеми — казва той неохотно. — Кралицата е притеснена от лоялността на лордовете от Север. Вие няма за какво да се тревожите. Но ще остана с вас, докато стигнем целта на пътуването си, и ще бъдете в безопасност.

— В опасност ли съм?

Разтварям широко очи.

Той пламва и лицето му става мътно червено:

— Не. Никога не бих ви изложил на опасност.

— Милорд Шрусбъри, ако графовете от Север, ваши и мои скъпи приятели, дойдат да ме освободят, ще ме оставите ли да си отида? — прошепвам, като се приближавам плътно до него и поставям ръка върху неговата. — Ще ме оставите ли да отида при тях, за да мога да бъда свободна? Те са ваши приятели, те са и мои приятели.

— Знаете за това?

Кимвам.

Той гледа към ботушите си, към огъня, към стената. Навсякъде, само не и към мен.

— Ваша светлост, аз съм обвързан от думата си, не мога да предам каузата на моята кралица. Не мога да ви пусна да си отидете, докато тя не даде заповед за това.

— Но ако съм в опасност?

Шрусбъри поклаща глава, по-скоро объркано, отколкото отрицателно.

— По-скоро ще умра, отколкото да позволя на някого да откъсне дори косъм от главата ви — заклева се той. — Но не мога да изменя на своята кралица. Не знам какво да правя. Ваша светлост, не знам. Не знам какво да правя. Не мога да лъжа своята кралица. Положил съм клетва пред нея. Никой мъж от моя род не е изменял на своя монарх. Не мога да изменя на клетвата си.

— Но нали няма да позволите на лорд Хейстингс да ме отведе? Няма да му позволите да ме отвлече от вашата опека?

— Не, няма да позволя това. Не и сега. Не и в тези опасни дни. Ще ви опазя на сигурно място. Но не мога да ви освободя.

— А ако му е заповядано да ме убие?

Той трепва, сякаш ножът е опрян в неговото, а не в моето сърце.

— Той не би сторил подобно нещо. Никой мъж не би могъл.

— А ако трябва да го направи? Ако му е заповядано?

— Кралицата никога не би дала заповед за такова престъпление. Немислимо е. Тя ми каза, тя възнамерява да бъде близка с вас, иска да се отнася справедливо с вас. Самата тя ми каза, че иска да бъде ваша приятелка.

— Но Сесил…

Лицето му потъмнява.

— Ще остана с вас. Ще ви пазя. Ще пожертвам живота си за вас. Аз…

Думите, които се готви да каже, засядат на гърлото му.

Отстъпвам назад. Значи е точно както се опасява съпругата му, а тя беше достатъчно глупава, за да ми каже. Той се е влюбил в мен и се разкъсва между отдавнашната си вярност към старата си кралица и чувствата си към мен. Измъквам ръката си от неговата. Погрешно е да измъчвам такъв сериозен човек. Освен това, получих достатъчно от него. Мисля, че когато моментът настъпи, той ще ме пусне да си отида. Наистина мисля, че ще го направи. Каквото и да казва сега, мисля, че е толкова отдаден на моята кауза, че е готов да не се подчини на своята кралица, да опозори гордото си име, да изиграе ролята на предател спрямо страната си, когато дойде моментът. Сигурна съм, че когато армията на Севера ни обкръжи и войниците настоят да им бъда предадена, той ще ме пусне да си отида. Знам го. Аз го спечелих. Той е изцяло мой. Дори още не го знае. Но аз го извоювах от неговата кралица, извоювах го и от съпругата му. Той е мой.

Невъзможно е да получим надеждни новини, из околността се носят слухове и цари ужас, в селата вече ги няма мъжете, които са избягали, за да се присъединят към армията на Севера. Изоставените жени, с грейнали от надежда глупави лица, се кълнат, че добрите времена ще настъпят отново. Тези въображаеми хубави дни ще бъдат моят край и унищожението на моето богатство. Ако тази друга кралица, Мери Стюарт, победи и стане единствената кралица, няма да гледа благосклонно на мен. А първото, което ще направи, ще бъде да възстанови старата църква. Ще си поискат обратно сградите, ще поискат богатствата им да бъдат възстановени. Ще поискат да им върна техните златни свещници, които сега са на масата ми, техните съдове от венецианско стъкло, техните вилици, тяхната златна кана и златния черпак. Ще поискат земите ми, моите мини, моите каменни кариери и моите овчи стада. Когато шотландската кралица се възкачи на престола, тя ще ме помни много добре като жената, която се преструваше на нейна приятелка, но изплю ревниви думи срещу нея през една фатална нощ. Обещанията ми да бъда нейна спасителка няма да са от особено значение, когато цяла Англия е нейна най-добра приятелка. Ако тази северна армия превземе Англия и сложи своята кралица на престола, аз ще загубя къщите и богатството си, мястото си в света и всичко, за което съм се борила.

Съпругът ми не може да ми помогне: той също ще преживее падение. Приятелите ми няма да ме защитят: всички сме протестанти, всички сме новобогаташи, всички строим върху земя на абатствата, храним се от принадлежащи на църквата сребърни съдове; всички ще бъдем принудени да върнем вещите си, и ще бъдем повалени заедно. Клетите ми деца ще бъдат просяци и няма да наследят нищо освен дългове. Старата църква и тяхната нова кралица ще ми отнемат всичко и аз ще бъда по-бедна от майка си: а аз се заклех никога да не изпадна толкова ниско.

Движа се покрай каруците с вещите и провизиите колкото мога по-бързо, чувствайки се повече като бедна селянка, която бяга от настъпваща армия, отколкото като графиня, местеща се от един красив замък в друг.

И през цялото време се тревожа за дома и за децата си. Майка ми и сестра ми са в Чатсуърт, точно на пътя на северната армия. Никоя армия, водена от благородници като Уестморланд или Нортъмбърланд няма да стори зло на жени; но със сигурност ще ми вземат говедата и овцете, ще минат през пшеничените ми ниви и ще си устроят лагер в гората ми. А синът ми Хенри и доведеният ми син Гилбърт са в двора с кралицата, и нямат търпение да се впуснат в приключения. Моля се Робърт Дъдли категорично да им забрани да потеглят. Особено Хенри е наистина луда глава, копнее за всякакви вълнуващи преживявания: ще предложи да стане съгледвач на кралицата, или ще се присъедини към гражданите на Лондон, за да я отбранява. Робърт ми е истински приятел, знам, че ще пази момчетата ми. Моля се на Бог той да опази момчетата ми. Те са мое наследство толкова, колкото и къщите ми, а тази вечер всички те са в опасност.

Как искам да можех да бъда с моя съпруг, графа, с моя Джордж. Глупак или не, в тази криза той ужасно ми липсва. Преданата му вяра и решимостта му да изпълни дълга си към своята кралица ме успокоява, когато ми идва да се разкрещя от паника при внезапната промяна в съдбините ни. Той не прави планове и не предвижда, не се гърчи и мята от ужас като мен. На него не му се налага да опазва цели каруци, натоварени с крадени вещи. На съвестта му не тежат лъжливи обещания, а в торбата си не крие нож. Не той е този, който е обещал на кралицата безопасност, и въпреки това има заповед да я убие. Той знае дълга си и го изпълнява, дори не му се налага да мисли как е редно да постъпи. Той не е умен като мен, не е лъжлив и вероломен като мен.