Чтение онлайн

— Представям си го твърде добре! Толкова силна неприязън ли изпитва към нея, че би се опитала да се отърве от нея, като й помогне да избяга?

Поклащам глава:

— Тя никога не би кроила заговор срещу кралица Елизабет, никога не би тръгнала срещу Сесил… — Докато протестирам, ме поразява една наистина ужасна мисъл относно това, на какво може да е способна Бес. Дали тя, каквато е енергична, делова, изпълнена със злоба, би се опитала да подмами кралица Мери в капана на един неуспешен опит за бягство? За да може да бъде отведена от нас? — По-добре да говоря с нея.

— Ще трябва да дойда и аз — казва внимателно той.

Веднага настръхвам:

— Надявам се, че можете да ми се доверите.

— Не можем да се доверим на никого — казва той простичко. — Вашата съпруга е взела известно участие в заговор със сър Томас Джерард за освобождаването на кралицата. Моята задача е да разбера колко далеч е стигнал този заговор. Ще трябва да я разпитам. Проява на вежливост и уважение към вас, милорд, и на приятелството на господин секретаря Сесил с вас и вашата съпруга е това, че дойдох първо при вас. Че говоря първо с вас и че няма незабавни арести.

Опитвам се да прикрия шока си.

— Невъзможно е да има нужда от арести… — протестирам немощно.

— Нося заповедите в джоба си.

Поемам си дъх:

— Е, ще присъствам на срещата ви с Бес — поставям условието си. — Тя не трябва да бъде подлагана на разпит. — Каквото и да е направила, помислям си, няма да им позволя да се срещнат с нея без моята закрила. Тя е решителна жена и когато смята, че нещо е правилно, е готова да го направи, и да прати последствията по дяволите. Проклета да е, всъщност.

— Тя сигурно е в стаята с архивите и документите — казвам, и завиваме към къщата точно когато кралицата влиза в двора през градинската врата и се провиква весело:

— Шюзбюи!

Преди пратеникът на Сесил да успее да каже или да направи каквото и да било, аз отивам с бързи крачки до нея.

— Това е шпионин от Лондон — прошепвам бързо. — Кажете ми бързо. Кроили ли сте заговори? Има ли заговор за бягството ви? Говорил ли е с вас мъж на име Джерард? Животът ми зависи от това.

Тя има толкова бърз ум, че веднага вижда опасността, чакащия мъж, настоятелния ми тон. Отговаря веднага, без увъртане, с бърз шепот:

— Не, кълна се. Дори не съм чувала за него.

— Бес не ви ли е говорила за план за освобождаването ви?

— Бес? Кълна се в живота си, не.

Покланям се:

— Ще трябва да отложа ездата ни, ако ме извините — казвам високо.

— Ще го разведа из землището на замъка, докато сте готов — казва тя с официален тон и се обръща към коня си.

Чакам, докато хващат здраво юздите на коня й пред нея и мога да я повдигна върху седлото. Дори когато пратеникът на Сесил чака да разпита съпругата ми, на мен ми е непоносимо да оставя някой друг да повдига кралица Мери и да я държи за този кратък, омагьосващ миг. Тя се навежда от седлото и ми се усмихва.

— Soyez brave 14 — прошепва тя. — Невинна съм за това. Елизабет няма доказателства срещу мен, и не смее да направи нищо срещу мен. Просто трябва да бъдем смели и да чакаме.

Кимвам, и тя обръща коня си и излиза от двора. Когато минава край шпионина на Сесил, му хвърля възможно най-палавата усмивчица и кимва с глава в отговор на ниския му поклон. Когато той се изправя, тя вече е отминала, но лицето му е невероятна гледка.

— Не знаех… — заеква той. — Мили Боже, усмивката й…

— Именно — казвам мрачно. — И това е една от причините, поради които плащам на двойна стража, една от причините, поради които никога не преставам да съм нащрек, и поради които мога да ви се закълна, че в моето домакинство няма интриги.

Намираме Бес, както и знаех, че ще стане, в стаята, която би трябвало да се използва за архив и за воденето на документите, стаята, в която би трябвало да се съхраняват книжата на семейството, родословните дървета, книгите с имената и родословието на перовете, документите за участията в турнирите, и знамената, и други подобни неща. По нареждане на Бес цялата тази изпълнена с почести история е изхвърлена и вместо това лавиците и чекмеджетата са пълни с документите за приходите и разходите от Чатсуърт, приходите от овчите стада, от дървения материал от горите, оловото от мините, камъкът от кариерите, добива на въглища, докладите за корабостроенето, а пътническият сандък, който тя носи със себе си навсякъде, е пълен с всички документи за другите й земи и имения. Сега всички те са мои, сдобих се с тях чрез брака си. Всички те са на мое име и аз имам право на собственост върху тях като неин съпруг. Но Бес беше толкова разстроена от мисълта, че моите управители ще се грижат за именията — макар че те го правят прекрасно — че продължава да държи документите за старите си имоти, докато аз просто събирам приходите. За мен това няма значение. Аз не съм търговец, който изпитва наслада да мери златото си. Но Бес обича да знае как вървят делата със земите й, обича да се занимава с досадните дела по отглеждането на овце, управлението на добивите от каменните кариери, работата в мините и корабостроенето. Обича да вижда всички делови писма и да им отговаря лично. Обича да събира всички суми и да вижда печалбата си. Не може да се сдържи. За нея това е огромно удоволствие, и аз й го позволявам. Макар да не мога да не смятам, че е много под изискванията за поведението, което човек би очаквал от една английска графиня.

Виждам, че Хърбърт Грейси е леко стреснат, когато намираме Бес в „бърлогата“ й, заобиколена с книги, изписани с калиграфски почерк, и с двама писари, които са свели глави и пишат бързо под нейна диктовка. Затова се възползвам от момента на смущението му, за да пристъпя към Бес.

— Внимавай.

Тя не притежава дарбата да разбира бързо като шотландската кралица.

— Защо, какво става? — пита на висок глас като истинска глупачка.

— Това е Хърбърт Грейси, пратеник на Сесил.

Изведнъж тя цялата грейва в усмивка:

— Добре дошли — каза тя. — А как е господин секретарят?

— Добре е — казва той. — Но ме помоли да говоря с вас насаме.

Тя кимва на писарите, които си прибират пособията за писане, готови да си вървят.

— Тук ли? — пита тя, сякаш е редно една графиня да се занимава с делата си в писарска стаичка.

— Ще отидем в галерията — прекъсвам я и така получавам възможността да тръгна начело заедно с Бес, и отново се опитвам да я предупредя: — Той разследва някакъв заговор за освобождаването на кралицата. Казва, че ти си замесена в него. Заедно с някакъв мъж на име Томас Джерард. — Лекото й ахване ми казва всичко. — Жено — едва не простенвам. — Какво си направила?

Тя не ми отговаря: не ми обръща внимание, макар че рискувам собствения си живот, като й шепна. Извърта се рязко към младия мастър Грейси, застанал на стълбите под нея, и му подава ръка, с откритата си искрена усмивка.

— Моят съпруг ми съобщава, че Сесил знае за заговора на Джерард — казва тя бързо. — Затова ли сте тук?

Потискам ужаса, обзел ме при това открито държание. Само да склонеше да приеме съветите ми, само да не се държеше по този начин, винаги толкова независимо.