Чтение онлайн

— Навярно ще можем да преговаряме — казвам аз, а след това се поправям. — Навярно вие ще можете да преговаряте. Можете да настоявате принцът да остане в Шотландия, може би с английски настойник и възпитател?

— Той трябва да бъде при мен — казва тя простичко. — Той е моят син, моето малко момче. Той трябва да бъде при майка си. Дори Елизабет не може да бъде толкова коравосърдечна, че да ми открадне правото на трона, а след това — и родния ми син.

Опитвам се да не губя кураж, но в някои дни съм изтощена от тъга. Тъгувам за детето си и ужасно се боя кой се грижи за него, кой му дава образование, и кой бди над него. Имам доверие на неговия настойник, граф Мар, че ще го наставлява и образова, а дядо му — граф Ленъкс — би трябвало да се грижи за безопасността му, та дори да е само заради Дарнли, неговия мъртъв син, бащата на сина ми. Но Ленъкс е небрежен човек, мръсен и груб, който не храни топли чувства към мен, и ме обвинява за смъртта на сина си. Какво разбира той от грижи за малко момче? Какво знае за нежното сърце на едно малко момче?

По-топлото време настъпва и вече се развиделява в шест сутринта, и всеки ден ме будят птичи песни. Това е третата ми пролет в Англия, третата ми пролет! Трудно ми е да повярвам, че съм тук от толкова отдавна. Елизабет обещава, че до лятото ще ме върнат в Шотландия, и нареди на Шрусбъри да ми позволява да излизам свободно на езда и да приемам посетители. Трябва да се отнасят с мен като с кралица, а не като с обикновена престъпница. Някога духът ми винаги се повдигаше по това време на годината, толкова дълго бях възпитавана във Франция, че съм свикнала с топлината на тези дълги прекрасни лета. Но тази година не се усмихвам, когато виждам игликите край живия плет, летящите птици, понесли слама и клончета за гнездата си. Тази година съм изгубила оптимизма си. Изгубила съм радостта си. Студенината и суровостта, които моята братовчедка Елизабет въплъщава в старомоминското си управление, сякаш са изцедили светлината и топлината от моя свят. Не мога да повярвам, че една жена може да бъде толкова жестока към мен, и че трябва да понасям това. Не мога да повярвам, че тя може да бъде толкова студена, толкова равнодушна спрямо молбите ми към нея. Аз съм била обичана от всички, които ме познават, не мога да приема, че е възможно тя да остане толкова безразлична. Не мога да разбера злобата. Аз съм глупачка, зная това. Но не мога да разбера нейната коравосърдечност…

Пиша на писалището си, когато на вратата се почуква и в стаята влетява Мери Сетън, с почти смъкната шапчица.

— Ваша светлост, никога няма да повярвате…

— Какво?

— Елизабет е отлъчена от църквата! Лично Светият Отец е публикувал папска була срещу нея. Заявява, че тя е узурпаторка, която няма право на трона, и че никой християнин не е длъжен да й се подчинява. Той казва, че е свещен дълг да я свалим от взетата й назаем власт. Призовава всички християни на света да се опълчат срещу нея. Призовава всички римокатолици да се вдигнат на бунт! Призовава всяка римокатолическа сила да тръгне на поход! Призовава всички християни да я унищожат. Това е като кръстоносен поход!

Едва дишам.

— Най-сетне — казвам. — Това ми беше обещано. Лордовете от Севера ми казаха, че Роберто Ридолфи е получил думата на Светия Отец, че това ще бъде сторено. Но когато не чух нищо, си помислих, че всичко се е объркало. Дори се усъмних в Ридолфи.

— Не! Той ви е останал верен. Булата е била обнародвана миналата година — прошепва Мери, задъхана. — Навреме за бунта. Но тя пристигна едва сега. О! Само да беше пристигнала преди! Ако беше пристигнала по време на бунта! Цяла Англия щеше да се обърне срещу Елизабет.

— И сега не е твърде късно — казвам бързо. — Всички от истинската вяра ще разберат, че е техен дълг да свалят Елизабет от власт и че Светият Отец е назовал мен за кралица на Англия. И освен всичко, това ще принуди близките ми във Франция, както и Филип Испански, да действат. Сега е не само въпрос на справедливост, а и техен свещен дълг да ме поставят на полагащия ми се по право трон на Шотландия, а също и на Англия.

Очите на Мери блестят.

— Ще ви видя отново да носите короната си — заявява тя.

— Ще ме видите да нося короната на Англия — обещавам й аз. — Това не просто означава, че ще получа свободата си: то означава, че папата ме признава за истинска наследница на Англия. Ако Светият Отец каже, че съм кралица на Англия, кой може да се изправи против мен? А вярата на всички католици по света ги задължава да ме подкрепят. Мери, аз ще бъда кралица на Англия и Шотландия. И ще коронясам сина си като Уелски принц.

— Благодаря на Бога, че Светият Отец е отсъдил във ваша полза!

— Благодаря на Бога за Ридолфи, който изложи моя случай пред него — казвам тихо. — Той е мой голям приятел. Да го пази Господ, където и да е. А когато отново си върна онова, което ми принадлежи, той ще бъде сред хората, които могат да поискат отплатата си за това, че са ми служили.

Чувам как бият камбаните в църквата в Чатсуърт, докато поръчвам спалното бельо за леглото на шотландската кралица. Тя трябва да пристигне тук след няколко дни, и изведнъж сърцето ми се изпълва с ужас. Не може да е нов бунт. Моля те, Господи, дано това да не е слизането на суша на испанската армада. Изпращам един от пажовете да изтича и да открие какво не е наред сега. Той се връща и ме намира в пералното помещение, със списък с бельо в ръка, и ми казва, че кралица Мери Стюарт е обявена за истинската кралица на Англия, а папата е призовал всички от старата вяра да унищожат незаконородената Елизабет и да поставят истинската кралица, Мери, на нейното място, а в Норич има въстание в нейна защита и казват, че цяла източна Англия ще застане на страната на истинската кралица и истинската вяра.

Толкова съм потресена, че под предлог, че имам нужда от чист въздух, излизам в галерията и се отпускам върху една пейка сред всички нарисувани на нея светци. Просто не мога да повярвам, че този кошмар продължава толкова безкрайно дълго, и никога не постигаме победа, и никога не постигаме мир. Гледам изрисуваните ликове на моите светци, сякаш те могат да ми подскажат изхода от мъчителните времена, които преживяваме. Бог знае, че сме малка страна и че твърде малко от нас имат представа каква трябва да бъде тази страна. Сега старата покварена блудница Рим призова върху нас гнева на останалия християнски свят: Филип Испански, мадам Серпант 13 във Франция — те сигурно гледат на битката срещу нас като на кръстоносен поход, свещена война. Сигурно се смятат за призовани от Бога да ни унищожат. Те ще тръгнат срещу нас, с обединени сили ще ни надвият.

— Ние сме толкова малко — прошепвам полугласно. Истина е. Ние сме малък остров, съседите ни, ирландците, са наши врагове, а Франция и Испанска Нидерландия са само на половин ден път с кораб. Толкова малко са онези сред нас, които наистина разбират каква участ ни е отредил Бог. Малцина са онези сред нас, които сме готови да служим, както са служили Неговите светци, за да донесем чистотата на Неговата църква в Англия, избраната от Него страна. Ние сме обкръжени от врагове, изкушавани сме от Сатаната, обсадени сме от суеверията и лъжите на старата вяра: те ще ни унищожат, ако могат.

Казвам на момчето да изтича и да нареди на викария да им каже да спрат да бият камбаните. Да му каже, че това е моя заповед. Ако бият, за да ни предупредят, то никой от нас няма нужда да му се напомня, че сме на ръба на катастрофата. Старица на трона, никакъв наследник в детската стая, вяра, изложена на постоянна заплаха, една едва зараждаща се нация, която може да бъде заличена в един миг. От друга страна, ако бият камбаните, както сториха в Дърам и Йорк, в Рипън и дори накрая в Барнард Касъл, за да дадат да се разбере, че старата вяра ще възтържествува, тогава могат да оставят камбаните да замлъкнат и да вървят в пъкъла, докато моята дума все още има някаква тежест в Дербишър.