Чтение онлайн

— Поправям се. Това сега е най-хубавото нещо, което някой някога ми е казвал. Накарах краля на работохолиците да забрави за работата си.

Мъжът се разсмя.

— Остани тази нощ с мен. Ще взема душ, после ще отида до портите да говоря с пресата и веднага се връщам.

Изпълни я щастие, че той не желаеше да сложи край на срещата им.

— Да, с удоволствие. Имаш ли някаква друга работа тази вечер?

Той се размърда над нея и извади все още твърдия си член. Докато се отделяше от тялото й на лицето му се изписа съжаление. Изправи се и се премести до края на леглото.

— Единствената работа, която имам, след като разговарям с медиите, е да продължим с това, което току-що правихме. Мисля, че ще успея да се справя. — Погледът му обходи тялото й. — Ти ме вдъхнови да искам да стигна до портите и да се върна възможно най-бързо. Ще гледам пресконференцията да е по-кратка.

Джеси седна на леглото, сви колене и ги прегърна.

— Никога ли не си пишеш речите?

Той повдигна рамене и се запъти към банята. Младата жена се загледа в задника му. Мъжът определено имаше най-хубавия задник, който изобщо някога бе виждала, без значение дали е облечен в дънки или не.

— Ще импровизирам. — Стигнал до вратата на банята, той се обърна. — Искаш ли да дойдеш с мен на брифинга? Ако да, трябва да се изкъпеш заедно с мен. Освен ако нямаш нищо против всеки Вид, попаднал в близост до теб, да разбере какво сме правили току-що, тъй като цялата си пропита с миризмата ми. — Засмя се. — Ще се радвам да запазиш върху себе си моя аромат, но знам, че човешките жени са докачливи относно публичното разкриване на тези неща.

— Мисля, че ще остана тук, ако не възразяваш. Не съм голям фен на подобни шумотевици с камери.

— И аз не съм. — Засмян, той изчезна в банята.

Джеси се изтърколи от леглото и го огледа. От завивката не ставаше нищо. Издърпа я от матрака и я захвърли настрани на купчина. Тогава съзря чаршафите и се засмя. Те също бяха в лошо състояние. Ноктите на Джъстис бяха пробили през покривката и стигнали до тях. Свали ги от леглото и отново се усмихна. Дори бе оставил следи по матрака. Ситуацията й се видя твърде комична.

— Какво?

Джеси едва си поемаше дъх, когато се обърна към него. Беше се изкъпал и тя остана силно впечатлена, че е успял да се справи толкова бързо.

— Имаш връзки в този хотел, нали?

— Той е наш.

— Тогава по-добре ти се обади. Нуждаеш се от ново спално бельо и може би нов матрак.

Вниманието му се насочи към леглото. Вторачи се в голия матрак и се усмихна.

— О!

— Знаех, че завивката не става за нищо. След това видях, че и чаршафите са скъсани. — Засмя се. — Но трябва да сменим и матрака. Предполагам, че бихме могли да го обърнем обратно.

— Ще се погрижа за него, когато се върна. — Очите му блестяха. — Бързо ще се прибера.

— Нямам търпение.

Той тихо измърка, когато пое голото й тяло в прегръдките си.

— Нито пък аз.

— Задръж тази мисъл, докато се върнеш.

— Трябва вече да потеглям, но ще побързам.

— Хайде тръгвай, за да може да си дойдеш по-скоро. Докато те няма, ще се изкъпя.

— Чувствай се като у дома си.

Джеси го наблюдаваше как отключва вратата на стаята, излиза и я затваря след себе си. Погледна отново кревата и започна да се смее. Беше чувала за чупене на някоя част от легло по време на полов акт, но Джъстис го бе унищожил изцяло. И това ако не беше впечатляващ секс, то какво друго можеше да бъде.

Взе набързо душ, спомняйки си заявлението му да се чувства като у дома си. Намери в гардероба един негов потник и го облече. Беше отново гладна. Тръгна към вратата, за да потърси остатъци от вечерята им, но зад гърба й се разнесе звънене. То идваше от панталоните й, захвърлени на пода.

Тя се спусна да извади телефона. Успя да го измъкне на четвъртото позвъняване. Отвори капачето и прочете, че я търси Тим Оберто. С ужас натисна бутона, за да приеме повикването. Дявол да го вземе, надяваше се никой да не му е съобщил, че тя прекарва времето си с неговия шеф Джъстис Норт. Щеше да настане истински ад за нея, ако случаят беше такъв и той се обаждаше, за да я уволни.

— Какво има, Тим?

— Получихме сведение за възможно местонахождение на жена-подарък. Заповедта дойде току-що. Имам нужда от теб, сега!

Притокът на адреналин силно и бързо запрепуска по вените й.

— Кога тръгваме?

— Веднага, след като пристигнеш тук.

— Ъъъ?

— Получих съобщение, че си отседнала в Резервата, затова изпратих хеликоптер. Трябва да се приземи след десет минути, така че закарай задника си на площадката за кацане и го чакай там — и прекъсна линията.

По дяволите! Затвори телефона и се загледа в голия матрак. Обичаше работата си, но този път й се искаше да може да откаже задачата. Джъстис щеше да се върне и да открие, че си е отишла и няма да прекара нощта с него. Разбира се, той щеше да научи, че има възможност една от техните жени-подаръци да бъде спасена и Джеси нямаше извинение да остане.

Натъжи се, че трябва да си тръгне. Може би няма да го видя никога повече, а така ми се искаше да спя в прегръдките му. Раменете й се отпуснаха, но тя бързо се стегна. Длъжна бе да отиде. Десетте минути течаха.

Джъстис прочете бележката, оставена на леглото от Джеси. Брифингът с пресата се бе проточил, но той по най-бързия начин се върна обратно в апартамента, очаквайки с нетърпение да бъдат заедно.

Повторно прегледа написаното. Разбра, че са я повикали спешно от оперативната група, тъй като били открили местонахождението на още една жена от Новите видове и се налагало да замине. Тим Оберто изпратил някой да я вземе. Изръмжа и смачка листа в юмрука си.

Извади мобилния си телефон и замря. Какво щеше да направи? Да се обади на ръководителя на екипа и да се оплаче, че е извикал Джеси на работа, когато той искаше отново да се пъхне в леглото с нея? Изруга и остави апарата. Джеси никога нямаше да му прости, ако направеше това. Човешките жени бяха независими, сексуалният им живот бе неприкосновен. Съмняваше се, че тя би искала екипа и хората, с които работи, да разберат, че е била с него. Щеше да реагира остро и на намесата му в работата й.

Онова, което най-много го вбеси бяха думите написани накрая — била прекарала много приятно времето, за което му благодари. Още по-лошо, беше го посъветвала да се опита да си почива повече и да работи по-малко. От гърдите му се изтръгна ръмжене, чувстваше се неудовлетворен — неговите инстинкти бяха в противоречие с разсъжденията му. Тя би трябвало да го увери, че ще се върне или поне да си даде телефонния номер с молба да й се обади. Не беше го направила.

Благодари ми за добре прекараното време?! Стисна зъби. Пише, че й било много приятно. Приятно?! Заедно с надигащия се в него гняв, от гърлото му излезе поредното ръмжене. Това беше повече от приятно!