Чтение онлайн

— Да. За съжаление. Трябваше да отложа пресконференцията, да счупя всички телефони и да я държа в леглото с мен толкова дълго, колкото е възможно.

— Да я държиш? Имал си я в леглото?

— Да. — Джъстис въздъхна.

— Толкова ли беше хубаво, а? Сигурен съм, че в крайна сметка тя ще се върне и ще прекарате повече време между чаршафите. Ти си обичан и уважаван.

— Не мисля, че е впечатлена от мен.

— Всички наши жени са.

Джъстис само кимна. Не беше готов да признае, че тя не е от Новите видове. Но би било адски по-лесно, ако беше. Ако тя живееше в Резервата или Хоумленд, поне щеше да има достъп до нея, за да я изкуши да се върне в леглото му. Но с Джеси нямаше контакт, тъй като живееше във външния свят.

— Постой известно време с мен. — Джъстис ненавиждаше да моли някой за нещо. Но мисълта да остане сам, му бе още по-омразна. В противен случай образът на сексапилната жена щеше да го преследва. — Ще гледаме някой от филмите, които наскоро ми предложи Ели, и ще поръчам нещо за ядене.

Тайгър се изправи и стисна рамото му.

— Това ми звучи забавно. Не съм секси и няма да се чукам с теб, но ще прекараме нощта заедно. — И той се засмя.

Джъстис също се разсмя.

— По този повод, можеш ти да поръчаш храната.

Джеси прикрепи пистолета към бедрото си и грабна бронираната жилетка, като изучаваше мъжете около себе си. Те изглеждаха напрегнати, за което не ги обвиняваше. Беше чула как командирът на групата обяснява мерките за сигурност, които трябваше да предприемат. Възрастният мъж, собственик на имението, бил параноик и имал склонността да наема охранители, които да пазят земите му.

С мрачен поглед, Тим Оберто приближи към Джеси.

— Стой зад нас, разбра ли? Това, че баща ти ти е издействал разрешително за носене на оръжие, не те прави истински член на екипа. Ти си тук само за да утешаваш уплашената жена и да не допуснеш да направи някоя глупост от страх, когато види големите момчета. Настоящата мисия ще бъде опасна, Джеси. Лично ще те метна на коляното си и ще те напердаша пред целия екип, ако изиграеш някой номер, подобен на онзи в Мексико, преди пет месеца. Напомняш ми на моята дъщеря, а аз бих постъпил по същия начин и с нея.

— В Мексико вината не беше моя — намръщи се Джеси.

— Глупости! — изсумтя шефът й. — Чу, че онази жена крещи и без да изчакаш екипа да обезопаси мястото, се спусна да влезеш вътре. Единственото, което ти спаси задника, е ниският ти ръст. Куршумът прелетя на сантиметри от главата ти, защото онзи се бе прицелил по-високо, очаквайки мъж, когато ти изрита вратата. Ще стоиш отзад, докато не подсигурим сградата и жената е в безопасност. Тогава и само тогава можеш да отидеш при нея да я успокояваш.

— Единствената причина, поради която жената от Мексико е жива, е защото влязох навреме. Онзи възнамеряваше да подпали мястото, заедно с нея, завързана за леглото, за да унищожи доказателствата за нейното съществуване. Още няколко минути и той щеше да успее.

— Твоят живот е по-важен.

Тя поклати глава.

— Ти и твоите хора рискувате живота си. Защо и аз да не мога да направя същото за Видовете?

— Защото аз командвам екипа и така заповядвам. — Той се подсмихна. — Още един номер като в Мексико и ще ти нашаря задника пред мъжете, все едно си ми дъщеря. След това ще се обадя на баща ти. Обзалагам се, че така ще ти издърпа ушите, че само след пет минути ще се намериш у дома и ще му печеш бисквити. Именно така ще постъпя.

— Ти не познаваш баща ми. — Джеси го погледна. — Той ме отгледа и аз го познавам много по-добре от теб. Научи ме да бъда твърда и че някои неща си струват риска. По този въпрос с него сме на едно мнение. Видовете, които спасяваме, заслужават да рискуваме живота си — баща ми го знае, както и аз. И ако на някого трябва да дърпат ушите, това си ти, така че спри да се биеш в гърдите и да ми нареждаш да действам, според твоята представа къде е мястото на жените.

Оберто се обърна и се отдалечи. Тя го проследи как се отправи към щурмовия автомобил, организиран като команден пункт.

— Кучка — изръмжа той.

Джеси погледна часовника си, отказвайки да позволи на Тим да я изкара извън нерви. Той беше дебелоглав, но се грижеше за своя екип, в това число и за нея. Беше 2:30 сутринта и нападението скоро щеше да започне. Помисли си за Джъстис и предположи, че в този толкова късен час сигурно вече спи. Въздъхна тежко. Искаше сега да бъде до него в леглото и да се сгуши до тялото му. Разбира се, желанието й не можеше да се изпълни, тъй като беше на два щата разстояние.

Джими Торес посочи часовника си, вдигна пръст и показа с палец един от черните автомобили. Джеси издърпа косата си назад и стегнато я хвана на опашка в основата на врата. Искаше ясно да се идентифицира като жена и дългата коса й помагаше за това. С изцяло черното си обемисто облекло, със сигурност не изглеждаше женствена, а и бронираната жилетка скриваше гърдите й.

Тя се приближи до своя екип. Петима мъже чакаха вътре в черния джип, паркиран на една пресечка от целта им. Младата жена седна на задната седалка. Едва успя да затвори вратата и погледна към двете момчета, споделящи мястото с нея. Специалната работна група бе съставена от хора, които бяха най-малко един осемдесет и три високи и със солидна мускулеста конструкция. Наемаха само едри, яки мъже, тъй като понякога се налагаше Новите видове да не се открояват забележимо от човеците, с които работеха, защото ставаха лесни мишени, ако се стигнеше го престрелка.

При мисълта за това, Джеси потрепери. Досега бе имала късмет. Най-скорошният случай, при който се наложи да се стреля, беше мисията в Мексико. Бяха се разменили изстрели, но Джеси остана далеч от бойните действия. Мъжете бяха приковани долу, но тя успя да се промъкне, за да влезе през задния вход на къщата и да потърси нещастната жена-подарък.

Тази вечер щяха да действат всички едновременно. Имотът беше голям — с три сгради в него. Жената от Новите видове можеше да е скрита във всяка една от тях. Ако богатият задник все още я има. Ако все още е жива. И ако на идиота, който е платил на Мерикъл, изобщо са му дали жена-подарък. Шансовете са добри. Знаеш това. Мисли положително. Нямаше да ни се обадят, ако не вярваха, че можем да спасим една от тях.

— Какво знаем до момента? — Джеси погледна седналия до нея Джим.

— Получихме информация от анонимен източник, че онзи кретен държи в имота си окована, странно изглеждаща жена. Когато полицията е отишла на мястото, се оказало, че идиотът има стабилна връзка в Мерикъл. И ни се обадиха. Доклад като този веднага прави впечатление. Информаторът предполага също, че богатият задник е на път да премести жената. На мнение сме, че трябва да действаме тази нощ. Надяваме се жертвата да е все още в периметъра. По данни на източника, на сутринта щял да се отърве от жената.

Джеси се почувства обнадеждена.

— Звучи като горещ случай.

— Така казаха и шефовете. — Джими се ухили. — Е, кога най-сетне ще се решиш да се скриеш заедно с мен в някой хотел, така че да се възползвам от тялото ти по най-перверзния начин?

Тя се засмя на разговора, който винаги водеха преди нападение. Беше сигурна, че бившият морски пехотинец не е хлътнал сериозно по нея. Просто се опитваше да я разсмее и да отклони вниманието й, за да не стане прекалено нервна. Дотук се справяше перфектно.