Чтение онлайн

Младата жена се раздвижи и се покри вътре в къщата. Кимна на Майк.

— Ще прикривам гърба ти, ти се справи с колите. — Погледна към оръжията му. — Твоите играчки са по-добри.

Той се подсмихна.

— Дръж главата си ниско долу.

— Това не е проблем. Аз съм ниска, не помниш ли?

— Стига бърборене! — нареди Тим. — Микрофоните ви са включени, тъй като сте под атака, екип пет.

Чудесно. Джеси извъртя очи към Майк. Той се ухили и бързо се премести непосредствено до нея, по-близо до отворената врата. Звукът на спиращи гуми го принуди да открие огън. Джеси вдигна ръка и покри ухото си в близост до оръжието му. Насочи пистолета си към стълбите, за да е сигурна, че никой няма да ги изненада оттам. Трей и Боб, проверили долния етаж, се върнаха обратно.

— Джеси, размърдай си задника насам — нареди Трей. — Боб, иди на горния етаж за подкрепа на Джими и Шейн. Майк, приближавам зад теб, за да охранявам вратата. Да не ме застреляш.

— Ще се опитам — изсумтя Майк.

Стрелбата беше оглушителна. Джеси се запромъква навътре в къщата. Искаха я извън линията на огъня, но това бе трудно да се постигне с всичкото оръжие, което стреляше както отгоре, така и отвън. Канонада от изстрели обсипа предната част на къщата и куршумите се забиха в стената на стълбището.

— Трима скочиха от колите и се втурнаха да заобиколят отзад — изсъска Майк. — Намери си дупка, Джеси! Те ще се опитат да се промъкнат при нас от задната страна на сградата. Прецакани сме!

— Мамка му! — изръмжа Трей. — Обкръжени сме! Повтарям, обкръжени сме!

По дяволите! Навсякъде в коридора, до просторния хол, който беше отворен, имаше прозорци. Ако тримата мъже с пушки ги счупеха, тя щеше да бъде лесна мишена, независимо къде стоеше. От този ъгъл щяха да убият приятелите й и да ги отстранят от пътя си. Тя се огледа и се хвърли към една врата на мокро помещение. Това беше единственото място без прозорец. Чу звук от чупене на стъкло, недалеч от нея, и напрегнато се ослуша.

— Пробиха през хола — предупреди тихо Джеси. — Ще покрия гърбовете ви, момчета.

— По дяволите, Джеси! — изсъска Трей. — Стой долу и си намери дупка! Ще опитам оттук да прикрия гърбовете ни.

Той искаше тя да се скрие. Ако тримата мъже дойдеха зад Трей и Майк, двамата щяха да се окажат в капан, без надежда за измъкване, въпреки блъфа на лидера на екипа им. Той много добре знаеше, както и тя, че бяха обкръжени. Беше го съобщил вече на всички.

— Аз ще ви прикривам гърбовете — повтори по-твърдо Джеси.

Чу, че някой стъпи върху парчетата стъкло, когато изхрускаха шумно. Пое си дълбоко дъх, прекрачи през прага на мокрото помещение, излезе в коридора и се промъкна до края му. Там спря, стисна здраво оръжието си, и надникна иззад ъгъла в хола. Видя как единият от мъжете прекрачва през разбития прозорец, вдигна пистолета и се прицели в него. Стреля. Той изкрещя и падна. Спътниците му отвърнаха и куршумите им взривиха стената до нея. Джеси се дръпна назад и приклекна. Другите двама бяха вече вътре.

— Един по-малко — каза тя тихо.

— Джеси — изсъска Трей, — скрий се!

Младата жена не обърна внимание на заповедта. Коленичи, отново пое дълбоко дъх и погледна зад ъгъла. Единият от нападателите тихо се бе приближил до нея покарай стената на хола. Очите му се разшириха от изненада, когато рязко наведе глава и я видя. Тя откри огън и два куршума поразиха целта й. Единият го удари в гърдите, другият — в лицето. Дръпна се бързо назад, когато забеляза, че третият се хвърля иззад дивана, за да стреля по нея.

— Двама свалени — прошепна Джеси на своя екип. — Остана един. — Тя имаше идея. — Ще се престоря, че са ме простреляли и ще се опитам да накарам задника да дойде при мен. Прилепете се плътно до стените и се направете на невидими, момчета. Сигурна съм, че той не може да ви види, ако сте в зоната на гардероба от вътрешната страна на вратата. Шкафът трябва да блокира зрителното му поле към вас.

— Джеси! — изсъска Трей. — Не го прави!

— Млъкни и се притисни до проклетата стена! — просъска му в отговор. Започна да хлипа високо. — Простреляха ме! О, Боже мой! Простреляха ме! Умирам. Не мога да мръдна. Някой да ми помогне.

Стъпи отново на крака и с патешко ходене тръгна назад, за да може да се скрие колкото е възможно по-бързо в пералното помещение. Беше доста напрегната, докато чакаше. Онзи очевидно бе повярвал, че я е улучил. Внезапно изскочи пред вратата и насочи оръжието си надолу, там, където трябваше да бъде Джеси. Тя не се поколеба, когато мъжът стреля в пода, близо до краката й. Изпрати три куршума в гърдите му. Очите му се разшириха, устата му се отвори и от нея бликна кръв, преди да се срине назад.

— Трима повалени — измънка Джеси с треперещ глас. — Проверявам жизнените му показатели.

— Джеси, не мърдай! — изрева Тим. — Изчакай подкрепление! — О, той е бесен, загазила съм яко. Макар че наистина не бе имала избор. Трей и Майк бяха много заети, те трябваше да държат идиотите отвън. Затова бе необходимо вратата на хола откъм предверието да бъде обезопасена. Това означаваше, че някой трябва да пази гърбовете им. Джеси беше единствената на разположение, която можеше да подсигури хола и тя го бе направила.

— Четирима свалени — прозвуча гласът на Джим. — Повтарям, четирима свалени. Вторият етаж е обезопасен. Жената я няма тук.

Трей и Майк продължаваха със стрелбата пред входната врата, докато не пристигна останалата част от екипа и им помогна да се справят с нападателите, които бяха останали без прикритие. Двама от охранителите на имота бяха мъртви, а други трима се предаваха в този момент. Джеси излезе от мокрото помещение в коридора, след като бе прозвучало „всичко е чисто“.

Трей пръв стигна до нея. Изгледа я навъсено, преди да се наведе, за да я целуне по бузата.

— Добра работа.

— Двама се намират в хола, но не съм ги проверила, за да разбера дали все още дишат. — Избягваше да гледа към трупа, проснат пред вратата на пералното помещение. — Този определено е мъртъв. Застрелях го от упор.

Трей погледна надолу.

— Да, определено му трябва етикет на пръста. Ще проверя жизнените показатели на другите. — И той се отдалечи, за да го направи.

— Някой ще си изпати — извика наперено Майк от долния край на коридора, стиснал оръжието в прегръдките си. — Бяхме приклещени, а ти се справи добре, хлапе. Благодаря.