Чтение онлайн

— Ние не те обвиняваме — допълни бързо Кит. Звучеше нещастно, сякаш всеки момент и тя щеше да се разплаче. — Опитваме се само да разберем защо би ти го причинил? Той винаги е бил най-внимателният. Искаше да сме сигурни, че няма да ни нарани, когато ни принуждаваха да правим секс. Когато някоя от нас откажеше да се сношава с него, той поемаше побоя върху себе си и не позволяваше да ни докоснат. Този мъж страдаше заради нас. Би умрял, преди да пролее наша кръв, или да ни причини страдание по някакъв начин. Просто се опитваме да разберем.

Ели заби нокти в леглото, опитвайки да се изправи на крака.

— Моля ви, не е това, което си мислите. Знам, че той не искаше да ме нарани, просто една драскотина. Въпросът е личен. Ние, ъ-ъ… по дяволите. Не знам как да ви обясня. Той не желае никой да знае за това, а веднъж вече се наложи да обясня на Джъстис Норд, когато ме намери в дома на Фюри тази вечер. Те са вършили такива неща с вас в лабораториите за изпитание! Боже… — Ели седна отново, забравила за своята чувствителност и трепна.

— Казаното от теб, няма да напусне тази стая. — Брийз тихо изруга. — Даваме ти дума, че никога няма да повторим това, което ще ни споделиш. Те са разстроени, тъй като този мъж те е накарал да страдаш, а той означава много за тях. Трябва да ни разкажеш какво се е случило. Ние ще те защитим от него.

Ели изстена. Огледа всяка жена, забеляза строгия поглед на Брийз, скръстила ръце в очакване на цялата история. Кит и Ръсти бяха бледи, потресени и готови да заплачат. Огорчени. Тази дума бе по-подходяща. Съншайн просто гледаше любопитно.

Ели не можеше да им позволи да мислят най-лошото за Фюри. Две от тях, очевидно го познаваха много добре. Ели ненавиждаше ревността, която почувства, от вероятността той да е правил секс с тези две жени.

Може би не бяха имали избор. Това я успокои малко. Пое си дълбоко дъх и започна от самото начало.

Разказа им всичко до момента, в който я бяха последвали в стаята й. Избърса сълзите и спря поглед на всяка от тях. Страхуваше се, че могат да я намразят сега, когато беше признала своето престъпление.

Докато Ели бе говорила, Ръсти и Кит бяха седнали на пода, Брийз бе останала до вратата, а Съншайн бе седнала на леглото, близо до Ели.

— Сега искам да се изкъпя, после да си легна и не искам никога повече да споменаваме случилото се, разбрахме ли се? Той не ме принуди и не искаше да ме одраска със зъбите си.

Брийз кимна с тъжна усмивка.

— Ти си щедра жена, Ели. Повечето не биха разбрали нуждата му от отмъщение, както ти го направи тази вечер. Те щяха да… — Тя въздъхна. — Те щяха да излъжат, че им е посегнал, без тяхно съгласие. Ти не си заслужила неговия гняв. Знаеш го, нали? Спасила си живота му. Този, който е искал разплата, е мъжът в него. Не е прав. Чувствам, че се срамуваш от това, което си била длъжна да направиш, позволявайки на Мерикъл да повярва, че той е убил техника, но разбирам причината. Аз бих постъпила по същия начин. — Пое си дълбоко дъх. — Той няма да приближи отново до теб. Ние ще се редуваме да те пазим.

— Не е необходимо. Сега сме квит и той няма да ме търси повече. — Ели се изправи. — Благодаря ви за грижите и разбирането. Страхувах се, че ще ме намразите щом чуете. Исках просто да го спася от Якоб и да предам доказателствата на моя агент. Никога не съм мислила, че ще го изтезават заради убийството. Наистина съм добре, а утре ще съм хиляди пъти по-добре. Искам да оставя всичко зад гърба си.

— Иди вземи вана, а дрехите дай на нас. Ще ги изперем да премахнем миризмата му — предложи Съншайн тихо. — Направила си каквото е било необходимо. Бяха ни причинени ужасни неща, а това е най-хубавото, което съм чувала. Техникът би могъл да те убие.

— Знам, че това не означава много, но Фюри е добър човек — сподели Кит с тъжна усмивка. — Сигурна съм, че не е искал да те нарани, по какъвто и да е начин. Той винаги е бил много внимателен с нас.

Ели кимна. Догадките й за сексуалните истории на Фюри с двете жени се потвърдиха и тя се опита да не позволи на ревността да я яде отвътре.

Влезе в банята и остави вратата открехната. Пълната с топла вода вана я очакваше. Съблече се, подаде дрехите си през вратата и се отпусна във ваната.

Потръпна от допира на топлата вода до кожата от долната страна на гърдите. Повдигна ги, наведе глава и видя две драскотини от острите му зъби. По дяволите.

Затвори очи и се отпусна. Вече не би трябвало да се страхува, че Фюри ще й посегне. Разбира се, сега имаше сексуални, еротични спомени, с които да живее. Съмняваше се, че някога ще чуе за него. Бившият й съпруг я бе наранил достатъчно, за да я накара да се закълне, повече да не обича никого. Беше си обещала никога да не позволи мъж да има толкова голямо значение за нея, та да изпълва мислите й денонощно. Докато не видя Фюри за първи път. Нещо, помисли си тя, мъртво в мен изкрещя за живот. Той се превърна в мания — първо го спаси, след това му се реваншира заради това, което бе извършила. Бе останала да помага на неговите хора, тъй като не знаеше какво се е случило с него.

Фюри имаше за нея много по-голямо значение, отколкото бившият й съпруг някога бе имал. Беше уверена, че след като познава любовта, със сигурност нищо друго не е в състояние да я нарани така, както унищожаването на брака й, когато разбра, че се е омъжила за измамно копеле, но грешеше.

Чувствата й към бившия не бяха нищо, в сравнение с емоциите, които Фюри я накара да изпитва.

Съвсем нищо. Докосването му щеше да я преследва през останалата част от живота й. Пожела си двамата да имат реалния шанс да са заедно. Щеше да рискува да разбие сърцето си отново, но…

— По дяволите — промърмори Ели на глас. — Бих искала всичко това, ако нещата бяха различни, но това просто не е писано да стане.

— Фюри.

Сепна се леко, когато чу някой да произнася тихо името му, без да усети, че се е промъкнал до него. Това бе доказателство колко много е обсебен от наблюдението над Ели в общежитието. Той извърна глава и се взря в Слейд.

— Какво?

— Манията ти към жената започва да ме плаши. Необходимо ли е да докладвам на Джъстис?

— Не. — Фюри се извърна отново към общежитието, където Ели седеше на дивана в дневната с няколко жени. Тя се усмихна на нещо и той закопня да разбере какво бе предизвикало веселото й настроение. — Само исках да я проверя.

— Трябва да я оставиш. Беше ни обяснено защо е работила в Мерикъл. Разбирам необходимостта ти да търсиш отмъщение, но тя не е наш враг.

Фюри прехапа език. Беше по-добре приятелят му да вярва, че това е причината да се крие зад дърветата и да гледа жената, която го очароваше и отказваше да напусне мислите му. Не беше в състояние да мисли за нищо друго, освен за нея. Стоновете, които издаваше, сладкият вкус на желанието й и споменът за нейното тяло, стегнато около него, всичко това превърташе непрекъснато през ума си.