Чтение онлайн

Ужасеният поглед на Ели се задържа върху шкафа, който преди малко нападателят бе уцелил, доказателство за убийствената му сила. В дървото се виждаше дупка, колкото юмрук, а парченца от него се бяха разпилели по пода. Пое дълбоко дъх, трябваше да намери ново място, където да се скрие. Това, от което имаше нужда наистина, бе този кучи син да се застреля сам.

— Ели? Чухме изстрели по интеркома. Добре ли си?

По дяволите. Бе забравила да го изключи. Гласът на Брийз звучеше притеснено, но Ели не можеше да й отговори. Успокои се, че Брийз и останалите бяха два етажа по-горе. Само шефът на охраната и директорът знаеха кодовете за отваряне на стоманените врати, след като вече бяха активирани. Ели нямаше достъп до тази информация. Дори нападателите да я измъчваха, тя нямаше да може да им даде кодовете, за да се доберат до жените.

— Ели? — Мъжът се движеше зад плота и с гласа си издаваше точно къде се намира. — Как може едно животно да си избере такова глупаво име?

Ели отвори вратичката на шкафа до нея. Мъжът трябваше да се намира точно от другата страна. Надникна и се прицели.

— Ще те убия бавно и болезнено заради това, което стори на Еди.

Ели дръпна спусъка и изстреля няколко куршума. Пистолетът щракна празен, пълнителят беше свършил. Тя се завъртя, в случай, че нападателят опиташе да отвърне на огъня, и се промъкна към другия край на плота. Оръжието й бе безполезно, освен ако не го метнеше по него. Застина, докато опитваше да чуе нещо. Поколеба се, надникна иззад ъгъла на тезгяха с туптящо сърце. От другия край на плота се чу стон.

Беше ли го уцелила? Лазейки, тръгна напред, ръцете й, целите в кръв, затрудняваха движението. Знаеше, че има още двама, които можеха да се покажат всеки момент, привлечени от звука на изстрелите. Ако останеше тук, определено щяха да я убият.

Мъжът с пистолета сигурно си играеше с нея, преструвайки се на ранен. Искаше тя да се покаже и да я застреля. Имаше лошо предчувствие, но изведнъж видя кръвта, която се стичаше по пода иззад ъгъла.

Пое дълбоко дъх и надникна. Тялото му бе облегнато до плота. Пистолетът лежеше на пода, близо до краката му, а очите му бяха вперени в посока на трапезарията. Той премигна. Кръв покриваше гърдите и лявата му ръка, беше го улучила поне веднъж. Ели продължи да го наблюдава.

— Бък? — чу се мъжки глас от всекидневната. — Еди?

Ели скочи на крака и са затича към трапезарията. Ако Бък бе мъжът с пистолета, тя се надяваше, че той няма да има възможност, след като бе ранен, да сграбчи оръжието и да я застреля, докато тичаше с гръб към него. Излезе от кухнята.

Най-безопасното място би било в библиотеката. Ако можеше да стигне дотам, щеше да се барикадира вътре. В стаята имаше тежки мебели. Можеше да ги премести и да блокира вратата. Втурна се напред с тази идея. Чу мъж да проклина, докато минаваше покрай една от отворените врати на стаите. Ускори темпото, знаеше, че я е видял. Всички останали помещения на долния етаж, бяха прекалено открити или нямаха достъп до останалите секции.

Стигна до библиотеката и затвори вратата след себе си. Облегна се на дървото, знаеше, че мъжът я следва по петите. Задъха се, не й достигаше въздух, погледна надолу и се намръщи при вида на кръвта, покриваща тениската и ръцете й.

— Тук — извика мъжът. — Тя е тук.

— Бък и Еди са мъртви — извика другият. — Убила ги е. Гадната кучка е убила и двамата.

Единият от тях опита да отвори вратата. Ели изкрещя и се облегна с цялата си тежест назад. До ушите й достигна яростно проклятие, следващият удар бе толкова силен, че успя да я изтласка няколко сантиметра напред. Отчаяно затърси нещо, с което да затисне вратата, но нямаше такъв късмет.

Трябва ми оръжие. Огледа се, в стаята имаше няколко кушетки, две маси с удобни столове и камина разположена в средата. Книги се виждаха по всички рафтове. Погледът й се спря на ръжена, намиращ се точно до камината.

Двамата мъже блъснаха вратата едновременно. Силата на удара бе достатъчна да изблъска Ели. Спъна се в една от кушетките, свлече се настрана и падна зад нея. Залази отчаяно по килима, докато опитваше да се изправи.

— Хвани кучката — извика единият от мъжете.

Ели сграбчи ръжена и се обърна. Замахна и удари първия, който се изпречи на пътя й. Силна болка прониза раменете й. Мъжът изрева, отскочи назад и погледна към раздраната си риза. Погледът му се върна на Ели.

— Ще си платиш за това — изсъска той.

Другият мъж издърпа огромен нож от колана на дънките си, погледна приятеля си и му кимна. Двамата се разделиха. Ели остана с гръб към камината, като продължи да размахва ръжена пред себе си. Започнаха да я заобикалят, на Ели й беше трудно да ги следи с поглед. Хвърлиха се към нея. Тя замахна. Успя да удари единия от тях, секунда преди втория да я хване. Падна на пода затисната от тежестта му. Отвори уста, искаше да изкрещи, но не й достигаше въздух.

— Кучка — изрева мъжът, когото бе ударила. — Мисля, че ми счупи ръката. Държиш ли я здраво, Рой?

Нападателят, върху нея, сграбчи косата й и притисна лицето й в пода. Тя опита се да се бори, но не можеше да се измъкне от хватката му. Коляното му се вряза болезнено между бедрата й.

— Държа я, Чък.

Ели успя да завърти главата си така, че да си поеме въздух, но сбърчи нос от погнуса, дъхът на мъжа вонеше. Държеше я притисната към пода, а ръцете му бяха заровени в косата й. Тя не можеше да помръдне, той тежеше сигурно повече от сто килограма.

— Остави ме да я нарежа — изхленчи Чък. — Май наистина ми счупи ръката. Боли ужасно.

Рой изсумтя. Премести тежестта си и Ели изплака от болка, когато тялото му се притисна възбудено към нейното. Нещо твърдо се опря в дупето й. Другият мъж сграбчи ръжена от ръката й.

— Помогни ми да я изправя — грубо каза Рой — Нека да покажа на тази кучка мястото й в обществото, а след това ще те оставя да й прережеш гърлото. Ще я гледаме как се извива, докато кръвта й изтича.

Ели опита да се бори отново. Нещото, което се притискаше в задника й, не беше вече мистерия. Рой беше възбуден. Имаше ужасното чувство, че знае какво смята да направи, за да й покаже мястото в извратената му представа за общество.

Ръце сграбчиха глезените й, а секунда по-късно Рой отмести тялото си от нея и пусна косата й, за да хване китките й. Вдигнаха я за ръцете и краката. Ели изкрещя и опита да изрита мъжа, хванал глезените й, но той не я пусна. За човек, който смяташе ръката си за счупена, Чък нямаше проблем да я стиска здраво.

— Да я хвърлим на дивана, после иди от другата страна и я хвани за косата — задъхваше се Рой от усилието да я носи.

Те залюляха Ели и тялото й удари масичката за кафе. Остра болка прониза едната й страна. Сигурно й бяха счупили ребро, след като я болеше да си поеме въздух. Залюляха я отново, този път тялото й падна на дивана. Брутално я извъртяха по корем, Рой я държеше за рамената, а Чък за краката.

Тя опита да изрита Рой, когато той се наведе напред. Но мъжът успя да избегне удара и падна върху нея, смазвайки я под тежестта си. Ели изкрещя срещу възглавниците, но груби ръце сграбчиха косата й и притиснаха лицето й надолу. Обхвана я паника, когато осъзна, че не може да си поеме въздух. Задушаваше се.

— Подай ми ножа — каза Рой задъхано.

Една от ръцете му пусна косата на Ели. Тя успя да извърти лице и да си поеме въздух. Изкрещя. Рой сграбчи ризата й отзад и я разпори с ножа. Вцепенена от ужас, тя опита да го изрита отново, но не успя да вложи достатъчно сила в удара.