Чтение онлайн

Членът му се втвърди болезнено от спомена как я обладава. Беше се издънил, когато я нарани и нямаше представа как да оправи нещата.

Бе му наредено да стои настрана и да не поддържа връзка с нея, но това не значеше, че не може да я гледа отдалеч. Тя не подозираше и следователно не можеше да се чувства застрашена от присъствието му.

— Чуваш ли ме? — Слейд пристъпи по-близо.

— Да. — Вниманието му остана приковано в Ели. Тя вдигна ръка да отстрани паднал върху бузата й кичур руса коса и на него му се прииска да почувства как върховете на пръстите й галят лицето му. — Чух.

— Ти опасен ли си за нея? Бъди честен с мен. Ние сме приятели.

Тези думи го накараха да откъсне от нея поглед.

— Няма да я нараня.

За един дълъг момент останаха вторачени един в друг, после Слейд въздъхна, прекъсна зрителния контакт помежду им и погледна към общежитието.

— Нашите жени, като че ли я харесват.

И аз я харесвам, въздържа се да признае Фюри. Обсебен съм от нея и не мога да я изхвърля от мислите си. Тя е всичко, което сънувам, когато успея да заспя.

— Ще стоиш далеч от нея, нали? — Слейд го погледна за потвърждение.

— Да — отвърна Фюри, надявайки се намерението му да е истина.

— Тогава ще те оставя. — Слейд се завъртя на пети и се скри в тъмнината.

Фюри погледна отново към Ели. Разбираше, че трябва да спре да се измъчва и да я шпионира всяка вечер след работа, но изглежда не можеше да го направи. Дори се бе прокрадвал по-близо до сградата, за да открие пропуск в системата за сигурност, който да му позволи да се качи до третия етаж, само да надзърне в апартамента, където тя живееше.

Искаше да знае всичко за нея.

Затвори очи и си пое няколко пъти дълбоко въздух. Би дал всичко да я задържи, да вдишва женския й аромат, да я докосва. Меко ръмжене се изтръгна от разтворените му устни, пенисът го болеше по-силно и той знаеше, че му предстои още една тежка, безсънна нощ. Не можеше да забрави Ели.

— Хайде, Монарх. Можеш да го направиш — засмя се Ели.

Монарх, русокоса жена малко под метър и осемдесет, гледаше с любопитство прахосмукачката.

— Прекалено е шумна, страхувам се, че ще ме засмуче цялата.

Ели покри устата си с ръка, за да прикрие усмивката.

— Всички мислим така, наистина. Обещавам ти, че ако я държиш настрани от теб, това няма да се случи. Вече стана експерт в използването на пералнята, а готварските ти умения са чудесни. Можеш да се справиш и с този звяр.

Младата жена въздъхна.

— Добре, но дразни ушите ми.

Дестини, чернокоса жена, й пожела успех. Монарх включи прахосмукачката и започна да чисти всекидневната, без да предизвика произшествия. Ели се усмихна. Каквато и да бе причината, през последните три седмици, жените я бяха приели. Позволиха й да говори с тях и да ги учи на домакински задължения.

— Ели?

Ели се завъртя към Брийз с усмивка. Високата жена й бе помогнала много в подобряване на отношенията й с останалите. Брийз бе нещо като лидерка в женското общежитие. Тя и още няколко други жени ходеха на училище да усвояват основния учебен материал, който не бяха научили. Току-що се бяха прибрали в сградата.

— Какво става?

Брийз бе намръщена.

— Трябва да поговорим насаме.

Ели усети, че нещо не е наред. Брийз я поведе към банята, което доста я учуди. Ръсти и Кит чакаха до вратата. Брийз я отвори и двете влязоха вътре. Съншайн провери под душовете, за да е сигурна, че няма никой.

— Чисто е — заяви тя. — Сами сме.

Ели погледна зад рамо, когато чу вратата да се затваря, и видя Ръсти и Кит да блокират изхода. Обърна се към Брийз отново:

— Какво става тук?

Брийз въздъхна.

— Няма да излизаш от общежитието, без някоя от нас да те придружава. Искам да спиш в стаята ми или една от нас да остава при теб. Винаги трябва да си с някой, не може да оставаш сама.

— Хмм… защо? — повдигна вежди Ели, като огледа всяка една от тях.

Брийз й се намръщи.

— Фюри отново е отвън. Не искахме да те плашим, но от доста време го наблюдаваме да оглежда сградата. Вчера вечерта се приближи по-близо, мислим, че се опитва да мине покрай охраната, за да влезе вътре.

— Но защо ще прави това? — шокирано попита Ели.

Внезапно общежитието се огласи от воя на аларма и стресна петте жени в банята. Ели осъзна, че това не е сигнал за противопожарна опасност, звукът бе прекалено силен. Това бе сигналът за блокиране на сградата. Раздвижи се бързо и излезе от банята. Изтича до входната врата, но никой не се опитваше да влезе насила вътре. Кит и Ръсти я следваха по петите. Алармата продължаваше да пищи. Ели се обърна и видя дузина жени от Новите видове да тичат към нея.

— Заключете се — извика тя. — По-бързо.

Отиде и грабна телефона за спешни случаи, монтиран на стената. Чу се само един сигнал, преди някой от охраната на сградата да вдигне.

— Аз съм Ели Брауер от общежитието на жените. Какво става? — попита, докато натискаше бравата на вратата, за да провери дали е заключена.

— Някой е проникнал на територията ни — изкрещя мъжът в слушалката, страхът му бе очевиден. — Една от онези протестиращи групи е преминала през главната ограда. Изпратили сме войници към вас, но за всеки случай се убедете, че всички са в безопасност и вратите са заключени.

— По дяволите — изруга Ели. Тресна телефона и се обърна, за да види, че някои от жените все още стояха на място. — Има нахлуване, най-вероятно от онези луди кучи синове, които протестират пред портата заради… — Стисна устни, като се опита да намери подходящ начин да завърши изречението. — Заключете се в стаите. Охраната идва насам. Ще сме в безопасност вътре в сградата.

— Това са хората, които смятат, че трябва да бъдем убити, нали? — прокле Брийз.

Ели не се опита да отрече.

— Те са глупаци. Би трябвало да си стоят вкъщи и да чакат измисления им космически кораб да дойде и да ги прибере, защото за мен те не са хора. Би трябвало да идат на тяхната планета и да ни оставят на мира.

— Аз ще си бъда в стаята — изсумтя Съншайн и тръгна.

Брийз сбърчи нос ядосано.

— Ние ще стоим тук, с теб.

— Знаете, че по протокол трябва да се приберете в стаите — поклати глава тя. — Всичко ще бъде наред. Аз трябва да остана тук, до вратата, в случай че някоя от жените е останала отвън и иска да влезе. Повечето все още не са се прибрали от училище. Тези задници, които са проникнали през главната ограда, може би носят оръжие. Искам да сте в безопасност. Работата ми е да стоя тук, а вие се качете горе.