Чтение онлайн

— Коя си ти? Дойде от вътре. Да не би да си от любителите на животни с кървящи сърца.

Ели преглътна.

— Моля ви, оставете ме на мира.

Някаква демонстрантка се обърна към един от пазачите:

— Коя е тази жена?

Той дори не погледна към Ели.

— Тя работеше вътре, но току-що я уволниха.

Ели се вторачи с презрение в пазача, незабавно усети враждебността на хората около нея. Отново пристъпи назад до портата, уплашена. Някои от тези принадлежаха към същата група, нахлула в Хоумленд.

Мъжът от охраната поклати глава:

— Наредих ви да се отдръпнете.

— Да — извика един от демонстрантите на Ели. — Защо не дойдеш тук, кучко? Ще се радваме да си поговорим с теб.

Ели огледа тълпата. Те бяха престанали да се разхождат наоколо, носейки своите знаци на омраза. Бяха се скупчили, наблюдаваха я и приближаваха всички заедно към нея. Стискаха плакатите като бухалки и Ели изтръпна от ужас. Тя отново се притисна към портата и се вкопчи в решетките.

— Ще съдя всеки един от вас, ако ги оставите да ме наранят и ще бъдете уволнени заедно с мен.

— Тогава се махнете — изсумтя един от охраната. — Те няма да ви нападат, ако не сте тук.

— Не мога. Колата и личните ми вещи ще бъдат докарани до портата. Дори чантата ми не е у мен.

Пазачът сви рамене и се усмихна студено.

— Не е наше задължение да ви пазим повече. Вие сте вече бивш служител, така че се погрижете сама за себе си, преди да се наложи да ви принудим. — Той направи пауза. — Ще бъде удоволствие за нас да ви понатупаме. Чухме, че искате всички да ни уволнят, за да могат Новите видове да заемат нашите работни места.

— Какво става тук? — чу се гневен мъжки глас горе, от рампата.

Ели вдигна глава. Тя не познаваше никой от Новите видове по име или лице. Чертите на мъжа разкриваха, че е един от тях. Беше облечен с черни дрехи, военен тип, с надпис на гърдите НСО.

— Нищо — обади се охраната.

Мъжът от Новите видове се намръщи, щом срещна погледа на Ели.

— Аз съм офицер от НСО и отговарям за контрола. Защо сте отвън?

— Бях уволнена. — Ели хвърли поглед през рамо към тълпата зад нея. — Трябва да чакам, докато докарат колата ми, преди да си тръгна. Охраната отказва да ме пусне вътре, а тук ме притискат отвсякъде. — Тя отново погледна нагоре към него. — Много бих желала да бъда в безопасност, докато чакам.

Някой от тълпата хвърли нещо и удари Ели отстрани по ръката. Тя подскочи и се обърна да види какво я беше ударило. Кутийка с безалкохолно лежеше на земята и тъмна течност пръскаше от мястото, където се бе пробила. Ели се отдалечи още от протестиращите и приближи по-близо до портата, когато друг хвърли отново нещо. Тя едва успя да се отдръпне, когато бутилка пълна с вода, прелетя покрай нея и отскочи от металната решетка в непосредствена близост до главата й.

— Пуснете я вътре! — нареди офицерът от НСО. — Веднага!

— Тя е уволнена — обясни пазачът. — Не е наш проклет проблем.

— Заповядах ви да го направите, веднага — изръмжа офицерът от НСО. — Осигурете й безопасност. Не ме карайте пак да повтарям!

Облекчение заля Ели, когато един от охраната я погледна и й посочи да влезе през портата. Нещо друго прелетя и я уцели в рамото. Тя не видя какво е, но я заболя. Вратата се отвори и в този момент тълпата разби нещо друго, но този път не улучиха Ели, тъй като тя се хвърли през портата, от другата страна на оградата. Разтърка рамото си, където я бяха ударили, и погледна нагоре с намерението да благодари на офицера от НСО, но той беше изчезнал.

— Остани до вратата — нареди й най-близо застаналият до нея пазач.

Ели кимна. Беше доволна да чака тук колата си и да гледа демонстрантите от безопасно място. Те я наблюдаваха гневно и все още не бяха възобновили протестната си обиколка. Задници, помисли си тя и им обърна гръб. Пожела си да може да седне долу, но земята й се стори непривлекателна. Затвори очи и обгърна с ръце тялото си, надявайки се да не й се наложи да чака дълго.

— Госпожо Брауер?

Ели отвори очи, изненадана да види Фюри да приближава с офицера от НСО, който бе наредил на охраната да я пусне от другата страна на портата. Фюри бе с дънки, черна риза с дълги ръкави и ботуши. Косата му бе опъната назад в опашка и изглеждаше бесен. Само при вида му сърцето й заби лудо. Въпреки гневния си вид и жестокото изражение, той бе много сексапилен в ежедневните си дрехи, които подчертаваха широките му рамене и тънката талия. Фюри спря на около метър и половина от нея, а офицерът на НСО застана от дясната му страна.

— Какво става? Слейд току-що ме информира за това, което се е случило навън. — Погледът му пробяга по тялото й, изследвайки я. — Пострада ли от хвърлените предмети?

Ели поклати глава, реши да не му казва за пулсиращото си рамо. Насила отмести погледа си от Фюри към Слейд. Той се взираше в нея с любопитство.

— Благодаря ви, че ги накарахте да ми позволят да изчакам тук колата си. Навън започна да става опасно.

Той кимна. Вниманието на Ели се насочи отново към Фюри. Тя прехапа устни, поколеба се секунда, после взе решение. Фюри трябваше да бъде предупреден. Искаше той да узнае какво се бе случило в кабинета на директора. Също така искаше и да се сбогува.

— Може ли да поговорим насаме? — Погледна към охраната, която стоеше много близо до тях и очевидно слушаше всяка дума.

Фюри се намръщи, но кимна.

— Това лично между нас ли е, или и Слейд може да присъства?

Ели се усмихна на Слейд.

— Той е повече от добре дошъл да участва в нашия разговор.

— Следвайте ме — и Фюри се обърна.

Пазачът до Ели изведнъж я хвана за ръката.

— Тя остава тук. Имам заповед от директор Борис, че тя трябва да бъде отвън. Вече съм в нарушение, като й позволих да чака от тази страна на оградата. Няма да влиза по-навътре.

Фюри се извърна.

— Махни си ръката от нея — изръмжа думите. Показа раздразнението си. — По ранг съм по-високо от вашия директор. Жената идва с нас, а ти оставаш на място. Ясно ли е? Да не си посмял да я докоснеш отново.

Пазачът изглеждаше изумен, но пусна Ели и отстъпи. Фюри й показа с жест да върви пред него и Слейд.

Минаха двадесетина крачки, преди тя да спре и застане пред двамата мъже, които я следваха. Обходи наоколо с поглед, за да е сигурна, че охраната е достатъчно далеч и не може да подслушва.

— Какво е това, което искаше да ми кажеш лично? — Погледът на Фюри срещна нежно нейния, лицето му излъчваше спокойствие.

— Исках да те предупредя, че директор Борис подготвя нещо срещу вашите екипи за сигурност. Опита се да ме принуди да подам фалшива жалба срещу теб и хората ти. Сигурна съм, че след като го направи с мен, ще се опита да го направи и с други. Той е много ядосан, че вие поемате контрола върху вашата общност. Просто исках да ти съобщя. — Тя направи пауза. — Вие момчета, ме спасихте онзи ден и си мисля, че сте много по-добри от настоящата охрана. Вярвам, че директорът е готов да стигне до крайности в опит да запази управлението си над Хоумленд. Исках само да те предупредя.