Чтение онлайн

На Йоши му се зави свят. „Означава ли това, че както моят предшественик, Огама възнамерява да предприеме също такова внезапно и всеобщо изненадващо нападение — като наградата пак ще е върховната власт?“

— Можеш ли да получиш доказателства?

— След време. Но това е точната парола. Що се отнася до истинския план на Огама — Инеджин сви рамене, — той владее „Портите“ сега. Ако смогне да убеди Санджиро да се обвърже с клетва за вярност…

Настъпи тишина.

— Много добре си си свършил работата.

— Още един интересен факт, господарю. Господарят Анджо страда от болест на стомаха. — Очите на Инеджин светнаха още повече, като забеляза незабавния интерес на Йоши. — Приятел на мой приятел, на когото се доверявам, ми каза, че той тайно се е консултирал с китайски лекар. Страда от разяждащата болест и няма да се излекува.

Йоши изсумтя отчасти от удоволствие, отчасти от ледената тръпка, че той също може да се зарази — кой знае как и откъде — или че болестта е вече вътре в него и чака да го събори.

— Колко дълго ще живее?

— Месеци, може би година, не повече. Но ти трябва да си двойно нащрек, господарю, защото моят информатор ми съобщи, че докато тялото загнива без никакви външни признаци, разумът се запазва, само че се изкривява в неумолимо опасна посока.

„Както глупавото решение да позволи на принцесата да вземе връх над нас“ — помисли си Йоши, главата му бучеше от чутото. — После?

— После, господарю, за шиши, които нападнаха и убиха господаря Утани и неговия любовник. Те са били предвождани от същия шиши от Чошу, който нападна господаря Анджо — от Хирага.

— Този, чийто портрет бе разпратен до всички бариери ли?

— Да, господарю, Резан Хирага, поне това име издаде заловеният шиши, преди да умре. Вероятно е фалшиво. Друг негов псевдоним е Отами.

— Хвана ли го? — попита с надежда Йоши.

— Не, господарю, не още и за нещастие загубихме всичките му следи, но все трябва да е някъде. Може би в Киото. — Инеджин съвсем понижи глас: — Мълви се, че ще има ново нападение на шиши в Киото. Предполага се, че мнозина се събират там. Мнозина.

— Какво нападение? Убийство?

— Никой не знае още. Може би нов опит за удар. Водачът на шиши, наречен „Гарвана“, бил наредил да връчат повиквателните. Опитвам се да разбера кой е той.

— Добре. По един или по друг начин шиши трябва да бъдат унищожени. — Йоши се замисли за миг. — Може ли да насочим тяхната жлъч срещу Огама или Санджиро — истинските врагове на Императора?

— Трудно е, господарю.

— Открил ли си кой е съобщил на шиши за Утани? За тайната му среща?

След пауза Инеджин рече:

— Това е била прислужничката на дамата, господарю, която прошепнала на мама-сан, която пък прошепнала на тях.

Йоши въздъхна.

— А дамата?

— Излиза, че дамата е невинна, господарю.

Йоши отново въздъхна, беше му приятно, че Койко не е замесена, но дълбоко в себе си не бе убеден.

— Прислужницата е с нас сега — аз ще се справи с нея. Увери се, че мама-сан не подозира нищо, ще се разправя с нея, когато се върна. Откри ли другия съгледвач, който снабдява гай-джин с информация?

— Не със сигурност, господарю. Предателят бил или фалшивото му име е Ори. Не зная пълното му име, но е шиши от Сацума, един от хората на Санджиро, един от двамата убийци на Токайдо.

— Нелепо е да убие един, когато и четиримата са били такава лесна мишена. Къде е сега предателят?

— Някъде в Колонията в Йокохама, господарю. Той е станал таен довереник и на младия английски преводач, и на французина, за когото ти ми разказа.

— А, и на него също. — Йоши се замисли. — Накарай този Ори веднага да замлъкне. — Инеджин се поклони, приемайки заповедта. — Още?

— С това моят доклад приключва.

— Благодаря ти. Добре си си свършил работата. — Йоши допи чая си, потънал в мисли. Лунната светлина хвърляше странни сенки.

Старецът наруши тишината:

— Банята е приготвена, господарю, и навярно си гладен. Всичко е готово.

— Благодаря ти, но нощта е добра, така че ще тръгна веднага. Има много работа в Драконовия зъб. Военачалник!

Всички бързо се събраха — Койко и прислужничката й бързо се преоблякоха в пътните си дрехи и тя влезе в паланкина. С полагаемото се уважение Инеджин, семейството му, прислужниците и прислужничките изпратиха своя гост с поклони.

— Ами какво ще стане с всичката храна, която приготвихме? — попита колебливо съпругата му, дребна женица с кръгло лице, също от самурайско потекло, деликатесите, които набързо, но благовъзпитано бе купила на огромна цена, за да угоди на господаря при внезапната му визита — едно-единствено хранене, а струваше повече от тримесечния им доход.

— Ще я изядем. — Инеджин наблюдаваше как кортежът се отдалечава в тръс през спящото село, докато изчезна. — Беше добре да го видим, голяма чест.

— Да — отвърна тя и покорно го последва в къщата.

Нощта бе приятна, луната грееше достатъчно, за да се вижда наоколо. Извън селото пътят се виеше на север през дърветата, през села на всеки няколко мили, Йоши още като дете добре бе изследвал цялата земя наоколо. Беше тихо. Никой не пътуваше по това време на нощта, освен крадците, ронините или висшето общество. Те прегазиха един ручей, земята бе по-открита тук. От другата страна той извика „стой“, махна на военачалника.

— Господарю?

За тяхно нарастващо вълнение Йоши се изви на седлото и посочи на изток и юг, назад към крайбрежието.

— Ще променя плана си — каза той, сякаш това бе внезапно хрумване и не бе обмисляно дни наред. — Сега ще вървим по този път, към Токайдо, но ще заобиколим първите три бариери, после ще пресечем обратно на пътя точно преди зазоряване.

Нямаше нужда да питат къде отиват.

— Усилен преход ли, господарю?

— Да. Никакви приказки повече. Тръгвай! — „Сто и двайсет левги, десет или единайсет дни — помисли си Йоши. — После Киото и «Портите». Моите «Порти».“