Чтение онлайн

— Ако желаеш да си уговориш среща с мен, направи го — отговори с леден, но овладян глас. — Зает съм. Напусни. Моля те!

Норбърт пламна, но Сър Уилям бе предупредил и него да се държи добре, инак… Лицето му се изкриви от гняв.

— В сряда заранта, за Бога! Само да ми дойдеш! — Завъртя се на пети и наперено излезе. Затръшна вратата след себе си.

— Грубиян — кротко отбеляза Малкълм.

При друг случай Дмитрий би се изсмял, но днес бе прекалено угрижен.

— Докато още не сме свършили с това, ще ти кажа, че няма да взема участие в „срещата“ ви в сряда.

— Не бери грижа, Дмитрий — успокои го Струан. Лицето му полека-лека придобиваше естествения си цвят. — Нали ми даде честната си дума на джентълмен, че нищо няма да се разчуе.

— Разбира се. — Дмитрий не издържа и извика: — Недей, ами ако те рани тежко!

— Аз и сега съм тежко ранен, приятелю. Не се тревожи. Ако Норбърт дойде на нашата среща, ще… — Малкълм искаше да каже „ще го убия“. Съблазняваше го мисълта да разкрие на Дмитрий замисъла на Горнт, но се отказа. Вече го бе обяснил на Макфей, който с неохота го бе одобрил като напълно осъществим.

Вместо това рече:

— Вече предложих на Норбърт да се сдобрим на четири очи, но той отхвърли предложението ми с пренебрежение. Проклет да бъда, ако взема да се унижавам публично. Слушай, и тъй, и тъй си тук — какво става с автоматичните огнестрелни оръжия на Колт? Чух, че Купър-Тилман имали серия от акции, които искали да продадат. Ще ги купя.

— А? Ти откъде знаеш за тях? — Дмитрий хвърли поглед към Макфей, който също бе изненадан, но успя да го скрие. — Откъде си чул за това?

— Едно птиченце ми каза. — Малкълм скришом ликуваше.

Горнт му бе дал това сведение заедно с други тайни за Брок и Купър-Тилман, за да докаже своята искреност относно най-важната информация, която щеше да му предаде за Брокови.

— Защо да не ми кажете още сега, господин Горнт? — бе го попитал Малкълм. — Ако сведенията наистина са толкова съществени, както твърдите, трябва да се заемем незабавно с това.

— Да, тай-пане, ще го сторя незабавно. Но нека си остане, както вече решихме: в сряда. Между другото, след като ни очакват дълги и щастливи взаимоотношения, защо не зарежем обръщението „господине“. Викайте ми просто Горнт, а аз ще продължа да ви наричам „тай-пан“, докато не се срещнем в Шанхай или в Хонконг след банкрута на Сър Морган. Тогава може и да минем на малки имена, а?

Струан наблюдаваше Дмитрий с нарастваща възбуда. Толкова хубави неща се случваха напоследък.

— Какво ще кажеш, друже? Джеф Купър готов ли е да продава и дал ли ти е необходимите пълномощия за това?

— Да, имам пълномощия от него, но…

— Но какво? Писмени ли са пълномощията ти?

— Писмени са. Той продава половината навън. На нормалната цена — 16,50 за акция.

— Дрън-дрън, това далеч не е нормална цена — подходът на твоя шаман излиза наяве, 13,20 и нито цент повече. Можем да съставим писмо за намерения с днешна дата. Четиридесет хиляди акции.

Дмитрий го зяпна, но бързо се съвзе: четиридесет хиляди бе точно броят, който предвиждаха. Но 13,20 бе ниска цена. Бе предложил дяловете на Морган Брок, който му определи 12,80 — пожарна цена, която да се изплаща в течение на една година. Тази оферта бе неприемлива, макар да бе почти невъзможно да се намери купувач за толкова голяма серия от акции. „Откъде, по дяволите, е получил сведенията Малкълм?“

— 13,20 далеч не е добра цена.

— 13,20 е днес. Утре ще бъде 13,10, а в сряда ще оттегля предложението си. — Горнт го бе уведомил, че Купър бърза да продава, за да инвестира в едно рисковано американско предприятие — в производството на бронирани кораби както за военната флота на Севера, така и на Юга. — Аз имам достатъчно време, но Джеф не разполага с такова.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто, че аз разполагам с време, а Джеф — не. Нито пък флотите на… Съюза и дори на Конфедератите — добави любезно Струан, — след като войната отива на зле и за двете страни.

— Да ти пикая на осведомителя! — възмути се Дмитрий. — Не става. 15,20.

— Фантазьор. 13,20. Ще се изплати в злато от нашата банка на приносителя на полицата веднага, щом пристигне в Бостън.

Дмитрий отвори уста да каже нещо, но Джейми Макфей побърза да се намеси:

— Тай-пан, може би не е зле да имаме предвид…

— … одобрението от Хонконг — довърши Малкълм изречението вместо него. — Стига, Джейми, нали се разбрахме и приключихме с тези глупости веднъж завинаги. — Изрече го с равен глас, който не допускаше възражения. — Така ли е?

— Да, извини ме, прав си.

Малкълм спокойно запита:

— Е, Дмитрий, да или не?

Дмитрий го гледаше втренчено с нарастващо уважение. Незабавното разплащане вече бе решило въпроса.

— Става.

Той подаде ръка. Малкълм я пое.

Макфей се обади:

— Ще съставя полицата днес следобед и ще ти я дам за подпис в пет часа. Съгласен ли си?

— Добре. Благодаря ти, че се отби да ме навестиш, Дмитрий. Винаги си добре дошъл. Вечерята започва в осем и половина.

Дмитрий си тръгна, а Макфей не се сдържа:

— Това са страшно много пари.

— За да бъдем точни — 528 000 долара. Но Колт са получили поръчка за сто хиляди пушки от съвършено нов образец. Докато акредитивът мине по сметка, стойността на акциите им ще е нараснала двойно, тъй че току-що спечелихме половин милион долара.

— Защо си толкова сигурен?

— Сигурен съм.

— И ще подпишеш полицата?

— Да. Ако ти ми кажеш, че не мога, защото нямам пълномощно, понеже майка ми разправяла не знам си какво, няма да ти обърна никакво внимание и все едно ще я подпиша. — Малкълм запали пура и продължи: — Ако не платим в срок, това ще разори Струанови, както нищо досега в цялата ни семейна история. Каквито и да ги говори тя, аз съм тай-панът независимо дали й харесва или не, и то докато не се оттегля или не умра.

И двамата наблюдаваха как едно колелце дим се издига и се стопява във въздуха. Макфей вяло кимна. Бе превъзмогнал опасенията си благодарение на странната увереност и властност на Малкълм. Досега никога не го бе виждал такъв.

— Ти знаеш какво правиш, нали?

Очите на Малкълм светнаха.

— Научих много неща, които не знаех, когато дойдох тук за пръв път. Например, ако ти настояваш да напуснеш… Стига, Джейми, сигурен съм, че дълбоко в себе си вече си решил, пък и защо не? С теб се отнесоха долно… зная, че не ти бях от полза, но всичко свърши. На твое място и аз бих постъпил по същия начин. Решил си, нали?