Чтение онлайн

— Кога ще бъде нападението?

— Възможно ли е някоя важна тайна на гай-джин да се превърне в предмет на търговия?

Мейкин се облегна и се замисли дълго и усилено.

Да, на Райко можеше да се довери напълно, стига да не бе заплашен животът й. Да, един канал за постоянни сведения щеше да е ценен не само заради парите, но и за делото на соно-джой, което тя подкрепяше с цялото си същество. А също и защото по него можеха да пробутват на гай-джин грижливо скроени лъжливи данни.

Мейкин рече тихо:

— Райко, стара приятелко, нямам никакво съмнение, че тайро Анджо или Йоши ще платят прескъпо, за да узнаят тези дати наред с други подробности, но, толкова съжалявам, как да преминат в ръцете на някого от тях, а парите да дойдат в нашите, без някоя от нас да се изложи на опасност — ето в това е трудността.

— Коняк, Мейкин-чан? — Райко наля, разтреперана от вълнение. — Само ти си в състояние да решиш подобна загадка.

Двете жени се прецениха взаимно и се усмихнаха.

— Може би.

— Да. Засега навярно стига толкова. Можем да продължим по-късно или утре, ако искаш. Мога ли да се заема с тазвечерните ти развлечения, стига да не си уморена?

— Благодаря ти. Не, не съм изморена. Корабът от Йедо беше удобен и изобщо не бе пълен, морето бе спокойно, а прислужниците ми се погрижиха капитанът да удовлетворява и най-дребното ми желание. — Мейкин бе пристигнала на селския вълнолом точно преди да се спусне нощта. — Ще разрешиш ли да те попитам какво ми предлагаш?

— Имаме гейша, но тя не отговаря на твоите критерии. Има няколко девойки, които, току-виж, се окажат подходящи. — Очите на Райко се присвиха в усмивка, като си спомни добрите стари времена на тяхната младост. — Или може би някоя мейко?

Мейкин се ухили и отпи от коняка.

— Ще ме разведри и ще ми напомни младите години, Райко-чан. Тя ще ми помогне да помисля как да ти доставя необходимото. Добре. Съгласна съм, стига сериозни приказки засега. Да си поговорим за някога. Как върви работата ти и как е синът ти?

— Добре е, полека-лека се изкачва по стълбата на Гиокояма.

— Да ходатайствам ли пред тях — макар че сигурно не е нужно. Отлична банка, най-добрата, получавам най-високата лихва и разпръснах влоговете си на различни места за по-сигурно — наближава глад, така че съм купила доста бъдещ ориз. Синът ти вече е на двайсет и четири, нали?

— Двайсет и шест. А дъщеря ти?

— Слава на всички богове, богати и бедни, успешно я омъжих за един гоши, така че децата й ще са самураи. Вече има един син, но, ийе, съпругът й ми излиза толкова скъпо! — Мейкин поклати глава от ляво на дясно и се засмя. — Но не бива да се оплаквам, аз само превръщам нищо и никаквите капки на няколко заможни старчоци в наследство, за каквото не сме и мечтали. Нали?

Шумът на приближаващи стъпки се смеси със смеха им. Почука се.

— Господарке?

— Да, Цуки-сан?

Мейко плъзна шоджи и на колене надникна към тях с невинна усмивка.

— Толкова съжалявам, но шоя Риоши, селският старейшина, моли да види теб и твоята гостенка.

Райко вдигна вежда.

— Моята гостенка?

— Да, господарке.

Мейкин се намръщи.

— Той обикновено поздравява ли посетителите?

— Само най-важните, а ти несъмнено си такава, твоето присъствие е чест за всички нас. Сигурно са му казали за пристигането ти. Мрежата му от съгледвачи се разпростира надалеч, Мейкин-чан, на него напълно можем да се доверим. А освен това той оглавява Гиокояма в Йокохама. Да го приемем ли?

— Да, но само за момент. Ще се престоря, че ме боли глава, та да си побъбрим, докато дойде време да вечеряме.

— Момиче — нареди Райко, — доведи тук шоя, но първо кажи на прислужничките да донесат пресен чай и горещо саке и да раздигат тези чаши и да скрият коняка. Мейкин-чан, ако разбере, че си имам такъв извор, ще се превърне във всекидневна напаст!

Момичетата бързо изпълниха разпорежданията й, раздигаха и почистиха масата, а те пречистиха дъха си с билки, преди шоя да бъде поканен.

— Моля да ме извините, госпожи — рече той с тревога, коленичи и се поклони. Жените му отвърнаха на поклона. — Моля да извините лошите ми обноски, дето идвам без уговорена среща, но исках да се поклоня пред такава височайша особа и да я приветствам в моето село.

И двете се изненадаха, че изглежда толкова строг, тъй като случаят не го изискваше чак дотам. Мейкин не го бе срещала по-рано, но чиновникът в нейната Гиокояма й бе споменал за него, че е почтен човек, така че му отговори учтиво и възторжено, доколкото подхождаше на бележита особа от най-големия град в света. Поздрави го за състоянието на Йошивара и за малкото, което бе видяла от селото му.

— Ти си човек с добро име, шоя.

— Благодаря, благодаря.

— Чай или саке? — попита Райко.

Той се подвоуми, заговори, но замълча. Настроението в стаята се промени. Райко се обади в настъпилата тишина:

— Моля да ме извиниш, шоя, но какво има?

— Толкова съжалявам… — Той се обърна към Мейкин. — Толкова съжалявам, госпожо, ти си една от най-ценените клиенти за нас. Аз… аз… — разтреперан бръкна в ръкава си и й подаде къс хартия. Мейкин му хвърли бегъл поглед.

— Какво е това? Какво пише? Не мога да чета толкова ситно.

— Съобщението… дойде с пощенски гълъб. — Шоя се опита да продължи, не успя, сковано посочи листа.

Изненадана, Райко го пое и го доближи до лампата. Втренчи се в ситния почерк. Пребледня, олюля се, едва не припадна и се свлече на колене.

Гласеше следното: „Опитът за убийство на господаря Йоши призори в село Хамамацу не успя. Убиецът шиши заклан от него. Дамата Койко също загинала в схватката. Предай на къщата на Глицинията нашата дълбока скръб. Допълнителни сведения, щом стане възможно.“

Наму Амида Буцу…

Мейкин бе прежълтяла.

— Койко мъртва?

— Сигурно е грешка — изтерзана извика Райко. — Сигурно! Койко мъртва? Кога е станало? Няма дата! Шоя, как ти… Това е лъжа, лъжа…

— Толкова съжалявам, датата е зашифрована най-горе — измърмори той. — Случило се е вчера призори. На попътната спирка Хамамацу на Токайдо. Няма никаква грешка. О, не, толкова съжалявам.

— Наму Амида Буцу! Койко? Койко мъртва?

Мейкин я погледна безсмислено, по страните й се стичаха сълзи. И припадна.